Учат плъхове да шофират малки автомобили

Оказало се, че гризачите не винаги се стремели към бързата награда

Снимка: Kelly Lambert, CC BY-ND

Учат плъхове да шофират малки автомобили

Оказало се, че гризачите не винаги се стремели към бързата награда

10:14 | 18 ноември 2024 | Редактор : Стоян Гогов 1 178 Снимка: Kelly Lambert, CC BY-ND

Преди време учени обучиха плъхове да шофират миниатюрни коли. Експериментът продължил, а изследователите споделят интересни открития за това колко много гризачите харесват новото си хоби.

Неврологът от Университета на Ричмънд Кели Ламбърт разказва, че по време на своите експерименти, обучавайки плъхове да шофират, тя и нейният екип са научили много за наградите и очакването им, пише The Conversation.

През последните години Ламбърт и екипът ѝ обучават лабораторни плъхове да шофират като начин да изследват връзката между средата на животните, стреса и развитието на когнитивни способности и нови умения.

Очарователните експерименти станаха толкова популярни, че дори бяха включени в документален филм на Netflix през 2022 г. Но историята продължава.

"Неочаквано установихме, че плъховете имат силна мотивация за тренировките по шофиране, често скачайки в автомобила и 'форсирайки двигателя' преди дори да потеглят", пише споделя Ламбърт.

Плъховете, обучени да чакат положителни преживявания, демонстрирали по-добри когнитивни способности от тези, които моментално получавали награди.

Когато им било дадено право на избор - кратък път към наградата пеша или по-дълъг, включващ шофиране, два от трите плъха предпочели шофирането. Това подсказва, че те "се наслаждават както на пътуването, така и на награждаващата дестинация", отбелязва Ламбърт.

Изследователката припомня колко плъховете приличат на хората. Тя дава и пример с два други експеримента.

По-рано учените установили, че ако плъховете живеят в спокойна и добра среда, то зоната на мозъка за апетит и положителни преживявания се развива повече. Ако те са в стресова среда, то техните nucleus accumbens се разширяват. Сякаш мозъкът е пиано, което околната среда може да настройва.

Невроученът Кърт Рихтер припомня, че плъховете изпитват и надежда. В експеримент от миналия век, което днес не би бил разрешен, плъховете плуват в стъклени цилиндри, пълни с вода, като в крайна сметка се удавят от изтощение, ако не бъдат спасени.

Лабораторните плъхове, които са били вадени преди от хора, плуват от часове до дни преди да се удавят. Диви плъхове, които не са били спасявани, се отказват само след няколко минути. Ако обаче дивите плъхове са спасени за кратко, времето им за оцеляване се удължавало драматично - понякога с дни. Изглежда, че това, че са спасени, дава надежда на плъховете и ги насърчава.

Експериментът с "плъховете-шофьори" показва не само, че те обичат да се наслаждават на новото си умение. Фактът, че предпочитат по-дългия път към наградата разкрива, че планирането на положителни изживявания може да бъде толкова удовлетворяващо, колкото самите изживявания.

"Вместо да натискаме бутони за мигновени награди," казва Ламбърт, "плъховете ни напомнят, че планирането, очакването и наслаждаването на пътуването могат да бъдат ключ към здравия мозък и по-добрите когнитивни показатели."