Галактиката CSWA128 се намира на около 11 милиарда светлинни години от Земята. Тъй като това е твърде голямо разстояние, тя изглежда като бледо петно дори на най-мощните ни телескопи.

За да "достигне" до нея, екип от учени, воден от Сония Шарма от Goddard Space Flight Center на НАСА, е използвал гравитационните ефекти на по-малко отдалечен галактически клъстер. Това става ясно от проучване, публикувано в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. По същество, учените са превърнали клъстера в своебразен гигантски телескоп, който им е позволил да видят CWA128 в десет пъти по-голям детайл.

Техниката, известна като гравитационна леща, не е нова. Алберт Айнщайн е теоретизирал този феномен като част от своята Обща теория на относителността още през 1915 година. Оттогава тя се е превърнала в инструмент на астрономите, опитващи се да научат подробности за най-отдалечените обекти в космоса.

"Нашият "обектив" е клъстер от галактики, отдалечени на около 3,3 милиарда светлинни години", посочва Шарма в прессъобщение. И добавя: "Клъстерът е толкова огромен, че гравитацията му всъщност огъва светлината, превръщайки я в нещо като лупа. Ефектът прави CSWA128, която се намира зад него, да изглежда много по-голяма."