Това би позволило да се появят "вечни смазочни масла" и свръхустойчиви компоненти за машини и други прибори, се казва в статията публикувана в списание "Nature Chemistry".

"Успяхме да докажем, че силите, които разрушават, могат да бъдат пренасочени към възстановяване на материалите", казва Стив Крейг от университета Дюк в Дарем (САЩ), съобщи РИА "Новости", цитирана от БГНЕС.

Крейг и колегите му са експериментирали с полимери от класа DBC. Отделни части от тях включват въглеводороден пръстен с участието на два атома бром. При съчетаването с друг полимер – полибутадиен, започват да се случват любипитни неща.

Така например, при нагряване или механично въздействие мономерните пръстени в DBC започват да се разрушават и образуват свободни радикали. Тези "опашки", благодарение на присъствието на брома, лесно се присъединяват към един от двата атома въглерод в полибутадиена.

Проверката на здравината е направена с помощта на ултразвук. Очакванията се сбъднали – сместа от DBC и полибутадиен станала по-здрава и се превърнала в гел.

След това учените поставили "желето" в шприц и след процедурата гелът станал твърда маса.

Според химиците тази процедура може да се използва за производството на "вечни масла" и детайли за различни приложения в техниката. Остава да се реши проблемът с бавното "самовъзстановяване на полимера".