Човешкият мозък сякаш е програмиран да вижда човешки лица там, където не може да съществуват - върху Луната, върху пластмасови бутилки, играчки, прахосмукачки, писа електронното издание "МедикалЕкспрес". Има хора, които са сигурни, че са видели лицето на Христос върху сандвич.

Досега учените не знаеха защо мозъкът реагира така, когато обработва зрителни сигнали и ги интерпретира като лица.

Невролози от университета на Сидни установиха, че човешкият мозък идентифицира и анализира реални човешки лица по същия начин, както идентифицира илюзорни лица.

"От гледна точка на еволюцията изглежда, че предимството от това никога да не пропуснеш лице надделява над грешките, когато неодушевени обекти са възприемани като лица", каза проф.Дейвид Але, ръководител на изследването на факултета по психология в университета.

"Способността бързо да виждаш и засичаш лица е предимство, но системата действа, като прилага един груб образец от две очи над нос и уста. Много неща може да се впишат в този образец и това да предизвика реакцията на разпознаване на лице", каза той.

Лицевото разпознаване в мозъка действа със скоростта на светкавица, в рамките на няколкостотин милисекунди.

"Ние знаем, че тези обекти в действителност не са лица, но възприятието за лице надделява", казва проф.Але. Освен това ние не само си представяме лица, но ги анализираме и им даваме емоционална оценка. Мозъкът обработва информацията и за истинските, и за измислените лица, по еднакъв начин.