Животът на Марс може да се е самоунищожил | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Животът на Марс може да се е самоунищожил
Снимка: NASA

Животът на Марс може да се е самоунищожил

В миналото си планетата е била доста гостоприемна за примитивни микроорганизми

| Редактор: Стоян Гогов 18 4871

Древният Марс може да е имал среда, способна да приюти подземен свят, гъмжащ от микроскопични организми, предаде Асошиейтед прес, като цитира френски учени.

Ако съществуваха, тези прости форми на живот щяха да променят атмосферата толкова дълбоко, че да предизвикат марсианска ледникова епоха и да се самоунищожат, смятат изследователите, предава БТА.

Животът, дори и прости форми като микробите, "всъщност често може да причини собствената си смърт", обяснява водещият автор на изследването Борис Сутре от Сорбоната.

Резултатите "са малко мрачни, но мисля, че са и много стимулиращи", обясни той в имейл. "Те ни предизвикват да преосмислим начина, по който биосферата и нейната планета взаимодействат."

Проучването е публикувано в списание "Нейчър астронъми".

Сутре и неговият екип са използвали климатични и теренни модели, за да оценят обитаемостта на марсианската повърхност преди около четири милиарда години. Смята се, че тогава на Червената планета е имало вода и е била много по-гостоприемна отколкото днес.

Учените предполагат, че микроби, поглъщащи водород и произвеждащи метан, може да са се развивали точно под повърхността тогава, под няколко десетки сантиметра прах, повече от достатъчно, за да ги предпази от силната радиация. Според изследователите без лед на Марс навсякъде може да е гъмжало от тези организми, точно както и на Земята в ранния й период.

Предполагаемият влажен и топъл климат на ранния Марс обаче би бил застрашен от толкова много водород, изсмукан от тънката, богата на въглероден двуокис атмосфера, обяснява френският специалист. При падането на температурите до почти минус 200 градуса по Целзий, всички организми на или близо до повърхността вероятно биха се заровили по-дълбоко в опит да оцелеят.

От друга страна, микробите на Земята може да са помогнали за поддържането на умерени условия, като се има предвид атмосферата, доминирана от азот, казаха изследователите.

Следващата задача в списъка на френския учен е проучване на възможността животът на микроби все още да съществува дълбоко в Марс.

"Може ли Марс все още да бъде обитаван днес от микроорганизми, произлизащи от тази примитивна биосфера?", интересува се той. "Ако е така, къде?"

Животът на Марс може да се е самоунищожил

Животът на Марс може да се е самоунищожил

В миналото си планетата е била доста гостоприемна за примитивни микроорганизми

| Редактор : Стоян Гогов 18 4871 Снимка: NASA

Древният Марс може да е имал среда, способна да приюти подземен свят, гъмжащ от микроскопични организми, предаде Асошиейтед прес, като цитира френски учени.

Ако съществуваха, тези прости форми на живот щяха да променят атмосферата толкова дълбоко, че да предизвикат марсианска ледникова епоха и да се самоунищожат, смятат изследователите, предава БТА.

Животът, дори и прости форми като микробите, "всъщност често може да причини собствената си смърт", обяснява водещият автор на изследването Борис Сутре от Сорбоната.

Резултатите "са малко мрачни, но мисля, че са и много стимулиращи", обясни той в имейл. "Те ни предизвикват да преосмислим начина, по който биосферата и нейната планета взаимодействат."

Проучването е публикувано в списание "Нейчър астронъми".

Сутре и неговият екип са използвали климатични и теренни модели, за да оценят обитаемостта на марсианската повърхност преди около четири милиарда години. Смята се, че тогава на Червената планета е имало вода и е била много по-гостоприемна отколкото днес.

Учените предполагат, че микроби, поглъщащи водород и произвеждащи метан, може да са се развивали точно под повърхността тогава, под няколко десетки сантиметра прах, повече от достатъчно, за да ги предпази от силната радиация. Според изследователите без лед на Марс навсякъде може да е гъмжало от тези организми, точно както и на Земята в ранния й период.

Предполагаемият влажен и топъл климат на ранния Марс обаче би бил застрашен от толкова много водород, изсмукан от тънката, богата на въглероден двуокис атмосфера, обяснява френският специалист. При падането на температурите до почти минус 200 градуса по Целзий, всички организми на или близо до повърхността вероятно биха се заровили по-дълбоко в опит да оцелеят.

От друга страна, микробите на Земята може да са помогнали за поддържането на умерени условия, като се има предвид атмосферата, доминирана от азот, казаха изследователите.

Следващата задача в списъка на френския учен е проучване на възможността животът на микроби все още да съществува дълбоко в Марс.

"Може ли Марс все още да бъде обитаван днес от микроорганизми, произлизащи от тази примитивна биосфера?", интересува се той. "Ако е така, къде?"