"Кацнал" върху платото Чахнантор в чилийските Анди на височина 5000 метра, телескопът ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array), е съставен от 66 силно чувствителни антени, разположени на разстояние до 16 километра.
"Това е сравнимо с преминаването от наблюдение с просто око към първия телескоп", казва Волфганг Вилд, ръководител на проекта в европейския офис.

Конструкцията и операциите на ALMA от страна на Европа се ръководят от Европейската южна обсерватория със седалище в Гархинг в близост до Мюнхен, Германия.

За конструирането на ALMA - най-големия наземен телескоп в рамките на мащабен съвместен астрономически проект на Северна Америка, Европа и Азия, са изразходвани 1,3 милиарда долара. Учените се надяват, че благодарение на ALMA ще подобрят знанията си за историята на Вселената, получавайки изображения от раждането на звезди и формирането на галактики.

Мястото в чилийските Анди за изграждането на телескопа е избрано заради голямата височина, обширната площ и сухия климат. Астрономите в общи линии са наясно каква научна информация могат да получат с помощта на телескопа ALMA, но въпреки това Волфганг Вилд очаква изненади. "Тук се сещам за Галилей - той не е очаквал да открие луни около Юпитер и е бил изненадан, когато го е направил", казва Вилд.

Над 500 души от различни страни по света са участвали в изграждането на ALMA. Около 100 служители ще продължат да работят в обсерваторията след официалното откриване от президента на Чили Себастиан Пинера.

ALMA не е краят на пътя в изследването и развитието на наземните телескопи. Европейската южна обсерватория планира да довърши конструкцията на най-големия телескоп в света до 2023 г. В централната част на пустинята Атакама в Чили, където се издига високата 3000 метра планина Серо Армазонес, ще бъде изграден телескопът E-ELT (European Extremely Large Telescope). С огледало с диаметър близо 40 метра, E-ELT ще е в състояние да открива орбитиращи около други звезди планети и ще предоставя изображения, 15 пъти по-ясни от тези на "Хъбъл".

За разлика от телескопа ALMA, проектиран да изследва светлина от някои от най-студените обекти във Вселената с цел да се задълбочи познанието за формирането на звездите и планетите, E-ELT ще наблюдава гореща звездна материя. Астрономите се надяват, че с негова помощ ще могат да погледнат 13 милиарда години назад във времето и да видят светлина от първите галактики, формирали се след Големия взрив. "ALMA и E-ELT ще се допълват отлично", казва Волфганг Вилд.