Анализ на ледените проби, взети от субглациалното езеро от руски учени през 2012 г., разкри, че в него има ДНК от 3507 организма. Повечето са бактерии, много от тях непознати за науката, но има и други едноклетъчни и многоклетъчни организми, включително и гъбички.

Езерото Восток е покрито с лед преди повече от 15 милиона години. Сега ледът е дебел 3,7 км и създава огромно налягане.

Разнообразието от живи форми в езерото е изненада за специалистите, защото мнозина мислеха, че то ще е стерилно заради екстремните условия. Очакваше се хранителните вещества в езерото да са оскъдни. Пробите обаче разкриха изобилие от живот. Това дава надежди, че живот може да има и в други екстремни условия, например на чужди планети.

Една от луните на Юпитер Европа, например, е покрита с ледена обвивка. Възможно е под нея да има океан, а в него да се крие живот.

"Открихме много по-голяма сложност, отколкото предполагахме. Това наистина показва колко издръжлив е животът и как организмите могат да оцеляват на места, където допреди десетина години мислехме, че нищо не може да оцелее" - каза д-р Скот Роджърс, биолог от университета Боулинг грийн в Охайо, ръководител на ДНК анализа на биологичния материал в пробите.

Езерото Восток е дълго около 260 км и е широко 48 км. Сред откритите в езерото бактерии има често срещани в храносмилателната система на рибите, ракообразните и прешленестите червеи. Това дава надежди, че в него може да има и по-сложни форми на живот. Друга част ДНК е от организми, които са симбиозни форми на животни и/или растения.

Преди 35 милиона години езерото Восток е имало допир с атмосферата и е било заобиколено от горска екосистема. Тогава вероятно в него е имало сложна система от организми, пишат учените в PLOS One.

Преди 15 милиона години части от езерото също са били без лед, поне през част от времето. Тогава са се образували депозити от организми. Макар и сегашните условия да са различни, организмите там са изненадващо разнородни.
Вероятно те бавно са се адаптирали към променящите се условия в езерото, докато то е преминавало от земна система към субглациална система.