"Това е първият сериозен кандидат от всички познати ми изследвания", каза астрономът Дейвид Кипинг от Харвардския университет, който не е участвал в откритието, цитиран от "Ню сайънтист" и БТА.

За разлика от луните в Слънчевата система, екзолуната и планетата й сякаш се реят в космоса далече от каквато и да било звезда.

Двата обекта са забелязани с необичаен метод. Повечето от 1000-та известни екзопланети са открити, като са анализирани промените в светлината на звездата. Малък брой обаче са засечени с техника, наречена гравитационна микролеща - като се анализира въздействието на гравитацията и как тя усилва иначе незабележима звездна светлина.

Дейвид Бенет от университета Нотр Дам, Индиана, и колегите му са забелязали този ефект през 2011 г. с няколко телескопа. Първо те видели светлината на далечна звезда да се увеличава 70 пъти, а час по-късно яркостта се увеличила много по-малко. Това подсказало, че пред звездата е минал първо голям обект, а след това по-малък.

Дали те са планета и луната й, обаче не е сигурно.

Екипът има две теории. Едната е, че обектите са сравнително близо - на около 1800 светлинни години от Слънчевата система. В такъв случай това е планета с маса четири пъти по-голяма от масата на Юпитер и луна с маса наполовина на земната.

При другия сценарий двата обекта са много по-далече. Единият е малка звезда или кафяво джудже, а около нея кръжи планета с масата на Нептун.