75 години от дебюта на първия модерен компютър | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
75 години от дебюта на първия модерен компютър 7
Снимка: Wikimedia/US Army

75 години от дебюта на първия модерен компютър

ENIAC e е първата електронна цифрова електронноизчислителна машина

| Редактор: Стоян Гогов 27 5511

Преди седемдесет и пет години пред света е представен ENIAC - първият по рода си електронен, програмируем, цифров компютър с общо предназначение. Неговата демонстрация не само разпалва първите искри на компютърната ера, но и оформя популярните концепции за компютъра през следващите десетилетия.

Вижте снимки на ENIAC >> >> >>

Компютърът е създаден от армията на САЩ, като той е конструиран през 1945 г. от американците Джон Мокли и Дж. Преспър Екърт. Официалното представяне обаче е през 1946 г.

Проектът е стартиран през 1943 година по време на Втората световна война с първоначална цел да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия. ENIAC е използван за изчисления при разработването на водородната бомба в лабораторията Лос Аламос, като това става в самото начало на Студената война.

ENIAC е съкращение от Electronic Numerical Integrator and Computer. Когато прави своя дебют пред телевизионните камери през февруари 1946 г., той определено търси ролята на съвременния компютър с общо предназначение, отбелязва Newatlas.

Машината струва 500 000 щатски долара (еквивалент на около 7,2 милиона щатски долара към 2020 г.), тежи 27 тона, има П-образна форма и е дълъг 24 метра, покрива 167 квадратни метра и консумира 150 кВт електричество.

В компютъра има 18 800 вакуумни тръби. Налице са 70 000 резистора, 10 000 кондензатора, 1500 релета и 6000 ръчни превключвателя, наред с 5 милиона спойки.

Изчислителната му мощ е такава, че е по-слаба от един днешен джобен калкулатор. По онова време обаче машината е гигантска стъпка напред в технологиите и изчислителната техника.

Машината работи за първи път като компютър със запаметена програма на 16 септември 1948 г., когато е стартирана програма на Адел Голдстайн, написана за Джон фон Нойман.

Тъй като ENIAC няма как да съхранява програми, всичко се "пренавива" за всяка нова задача. Работата е извършвана от няколко десетки операторки, чиято задача била да издърпват и свързват кабелите и да настройват превключвателите за всеки нов набор от изчисления.

Всеки ден по няколко електронни лампи изгарят и това спира работата през половината от времето. До 1948 г. не са налични специални електронни лампи с висока надеждност. По-голямата част от повредите възникват по време на периодите на загряване и охлаждане, когато нагревателите и катодите на електронните лампи изпитват най-голямо температурно напрежение. Инженерите успяват да намалят повредите до по-приемливо положение - една изгоряла лампа на всеки 2 дни. В интервю от 1989 г. Екърт споделя: "Имахме по около една изгоряла електронна лампа на всеки два дни и можехме да локализираме проблема в рамките на 15 минути." През 1954 г. е засечен най-дългият период без повреди - 116 часа или около 5 дни.

Механични и електрически сметачни машини са познати от началото на 19 век, но за начало на съвременната компютърна ера се счита краят на 1930-те и 1940-те години на 20 век.

Голям напредък в разработките настъпва през Втората световна война, когато са необходими големи изчислителни ресурси за военни цели. Независимо един от друг са разработени предшествениците на днешните компютри: Z3 на Конрад Цузе в Германия, Colossus в Англия, Марк I (Харвард) на Хауърд Айкен, ABC на Джон Атанасов и Клифърд Бери и ENIAC в САЩ.

Макар да не е първия, ENIAC е единствената машина, който оцелява през Втората световна война и реално се използва като компютър.

За сравнение, компютъра на Конрад Цузе е унищожен при бомбардировка, машините Colossus са разглобени след края на ВСВ, а компютърът ABC в Айова не е завършен и е разглобен, след като Джон Атанасов и Клифърд Бери напускат колежа за работа по военни проекти. 

Любопитно е, че още през 80-те има микро чипове с тегло няколко грама, които са по-способни от 27-тонния компютър. През 1995 година се появява юбилеен микро чип, който чества създаването на компютъра. Той има по-голяма мощ, но е с големината на монета, а не заема стаи.

75 години от дебюта на първия модерен компютър 7

75 години от дебюта на първия модерен компютър

ENIAC e е първата електронна цифрова електронноизчислителна машина

| Редактор : Стоян Гогов 27 5511 Снимка: Wikimedia/US Army

Преди седемдесет и пет години пред света е представен ENIAC - първият по рода си електронен, програмируем, цифров компютър с общо предназначение. Неговата демонстрация не само разпалва първите искри на компютърната ера, но и оформя популярните концепции за компютъра през следващите десетилетия.

Вижте снимки на ENIAC >> >> >>

Компютърът е създаден от армията на САЩ, като той е конструиран през 1945 г. от американците Джон Мокли и Дж. Преспър Екърт. Официалното представяне обаче е през 1946 г.

Проектът е стартиран през 1943 година по време на Втората световна война с първоначална цел да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия. ENIAC е използван за изчисления при разработването на водородната бомба в лабораторията Лос Аламос, като това става в самото начало на Студената война.

ENIAC е съкращение от Electronic Numerical Integrator and Computer. Когато прави своя дебют пред телевизионните камери през февруари 1946 г., той определено търси ролята на съвременния компютър с общо предназначение, отбелязва Newatlas.

Машината струва 500 000 щатски долара (еквивалент на около 7,2 милиона щатски долара към 2020 г.), тежи 27 тона, има П-образна форма и е дълъг 24 метра, покрива 167 квадратни метра и консумира 150 кВт електричество.

В компютъра има 18 800 вакуумни тръби. Налице са 70 000 резистора, 10 000 кондензатора, 1500 релета и 6000 ръчни превключвателя, наред с 5 милиона спойки.

Изчислителната му мощ е такава, че е по-слаба от един днешен джобен калкулатор. По онова време обаче машината е гигантска стъпка напред в технологиите и изчислителната техника.

Машината работи за първи път като компютър със запаметена програма на 16 септември 1948 г., когато е стартирана програма на Адел Голдстайн, написана за Джон фон Нойман.

Тъй като ENIAC няма как да съхранява програми, всичко се "пренавива" за всяка нова задача. Работата е извършвана от няколко десетки операторки, чиято задача била да издърпват и свързват кабелите и да настройват превключвателите за всеки нов набор от изчисления.

Всеки ден по няколко електронни лампи изгарят и това спира работата през половината от времето. До 1948 г. не са налични специални електронни лампи с висока надеждност. По-голямата част от повредите възникват по време на периодите на загряване и охлаждане, когато нагревателите и катодите на електронните лампи изпитват най-голямо температурно напрежение. Инженерите успяват да намалят повредите до по-приемливо положение - една изгоряла лампа на всеки 2 дни. В интервю от 1989 г. Екърт споделя: "Имахме по около една изгоряла електронна лампа на всеки два дни и можехме да локализираме проблема в рамките на 15 минути." През 1954 г. е засечен най-дългият период без повреди - 116 часа или около 5 дни.

Механични и електрически сметачни машини са познати от началото на 19 век, но за начало на съвременната компютърна ера се счита краят на 1930-те и 1940-те години на 20 век.

Голям напредък в разработките настъпва през Втората световна война, когато са необходими големи изчислителни ресурси за военни цели. Независимо един от друг са разработени предшествениците на днешните компютри: Z3 на Конрад Цузе в Германия, Colossus в Англия, Марк I (Харвард) на Хауърд Айкен, ABC на Джон Атанасов и Клифърд Бери и ENIAC в САЩ.

Макар да не е първия, ENIAC е единствената машина, който оцелява през Втората световна война и реално се използва като компютър.

За сравнение, компютъра на Конрад Цузе е унищожен при бомбардировка, машините Colossus са разглобени след края на ВСВ, а компютърът ABC в Айова не е завършен и е разглобен, след като Джон Атанасов и Клифърд Бери напускат колежа за работа по военни проекти. 

Любопитно е, че още през 80-те има микро чипове с тегло няколко грама, които са по-способни от 27-тонния компютър. През 1995 година се появява юбилеен микро чип, който чества създаването на компютъра. Той има по-голяма мощ, но е с големината на монета, а не заема стаи.