Понякога новинарските заглавия могат да шокират с твърденията си. Преди няколко години британският таблоид "Дейли мейл" излиза със статия разказваща за конспиративна теория относно извънземен шпионски сателит. Space.com обяснява истината около мистерията.

Според конспиративните теории, "Черният рицар" е извънземен космически кораб в близка до полярна орбита около Земята, а първото му споменаване датира отпреди повече от 120 години. Теорията е смесица от различни парчета "доказателства", които не са логически свързани, но привържениците ѝ смятат, че НАСА и други правителствени агенции прикриват истината.

Едно от най-ранните "доказателства", свързани с тази теория, са радиосигналите. Но голямо внимание към темата привлече серия от изображения от 1998 г., заснети по време на мисията STS-88 - първата космическа експедиция с космическа совалка до Международната космическа станция (МКС).

На тези изображения се вижда черен обект в ниска околоземна орбита, който веднага стана обект на конспиративни спекулации.

Според обяснението на астронавта Джери Рос, който участва в мисията, това е просто термичен капак, който случайно е излетял по време на космическа разходка. Капакът, заедно с други предмети, е загубен и по-късно изгорял в атмосферата.

Бившият инженер от НАСА Джеймс Оберг, който познава екипа, заснел снимките, също опровергава теорията, посочвайки, че всичко около изгубения термичен капак е напълно обяснимо с нормалните процедури в космическите мисии. Той отбелязва, че за широката публика космическите явления може да изглеждат "неземни," защото са непривични за ежедневния ни опит на Земята.

Произходът на конспирацията

Привържениците на "Черният рицар" обаче свързват различни събития от миналото с тази теория. През 1899 г. Никола Тесла записва странни сигнали, за които предполага, че са от извънземна цивилизация. Въпреки че учените смятат, че Тесла вероятно е уловил естествени радиоизлъчвания от космоса, тези данни все още се използват като "доказателство" за съществуването на "Черният рицар."

Друг случай е работата на норвежкия инженер Йорген Халс, който през 1920-те години открива, че радиосигналите му се връщат с необяснимо закъснение. Въпреки че тези "дълго забавени ехо-сигнали" все още нямат пълно обяснение, през 1973 г. Дънкан Лунан предложи, че те може да са били изпратени от извънземна сонда.

Въпреки че Лунан все още подкрепя възможността за извънземен произход на сигналите, самият той се дистанцира от конспирацията около "Черният рицар."

Интересът към НЛО

Конспирацията за "Черният рицар" получават тласък от нарастващия интерес към НЛО, или както те вече се наричат — неопределени въздушни феномени (UAP). П

рез 2017 г. "The New York Times" публикува видеа, заснети от американски военни самолети, на които се виждат обекти, движещи се по начин, който надминава известните технологии.

Тези събития доведоха до създаването на програма за изследване на тези явления, което породи нова вълна от спекулации и интерес към темата.

Реалността е различна

Голяма част от наблюденията на НЛО, всъщност са на сателити. Късният залез, съчетан с топлото време през лятото и отпуските на места далеч от светлинното замърсяване на града, са причина човек да види по-лесно обекти на ниска околоземна орбита.

По време на Студената война мнозинството от тези апарати са имали военни функции. Характерът им е бил секретен. Мълчанието на военните обикновено кара мнозина да повярват в наличието на "по-дълбока конспирация".

Обяснението обаче е по-лесно. Разузнавателни агенции няма как да признаят "Да, над главите ви прелетя нашият шпионски сателит". Военновъздушните сили на големите страни също не могат да кажат "Да, видяното е новият ни секретен дрон или самолет". Така наличието на хипотезите на извънземни НЛО-та се оказва доста удобна.

В случая на конспирацията около "Черният рицар" има и наслагвания на по-стари "мистерии" и хипотези, върху по-ново "необяснимо" за мнозинството от хората изображение.

Истината често е по-скучна. Заснетото не е извънземна сонда, а изгубен термичен капак. Обектът не е свален от никого. Липсата на двигатели, земната гравитация и влиянието на най-тънките високи слоеве на атмосферата ни водят до неговото снижаване и изгаряне.