Катастрофата, случила се 26 април 1986 година, води началото си от експеримент, целящ да провери системите за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система.

При теста управляващите графитни пръти, които регулират скоростта на ядрената реакция, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност. Циркулацията на охлаждащата вода в реактора била намалена, в резултат на което се образували парни джобове в тръбите, пренасящи охладителната течност.

Заради повишената температура мощността на реактора бързо се увеличава. Операторите опитват да спрат реактора като нареждат аварийно ръчно спиране - бързо и пълно вкарване на управляващите реакцията графитни пръти в зоната на реактора.

Бавната скорост на механизма, задвижващ прътите, тяхното изваждане над допустимото преди това са една от причината за катастрофата.

Другата по-съществена причина е конструктивна грешка в дизайна на реактора, комбинирана със създалите се преди това парни джобове. Оказва се, че при създалата се ситуация вкарването на графитните пръти увеличава, а не забавя скоростта на реакцията.

По време на строежа на централата КГБ подава няколко доклада за процедурни нарушения в изграждането, които обаче са подминати безмълвно.

Автоматичната аварийна система, заливаща реактора с вода, също е била дезактивирана заради експеримента, като дезактивирането е станало чрез отстраняване на електрическите връзки на системата - нямало е как тя да се активира отново, непосредствено след първите видими белези на задаващата се катастрофа.

В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив. Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Активирането на аварийната защита (вкарването на прътите) става в 01 ч. 23 мин. 40 сек. на 26 април. Взривът се случил едва 20 секунди по-късно.

Последвалата битка с ядрената катастрофа е много тежка. Разтопеният графит, ядрено гориво и други материали образували своеобразна лава с температура от 1200°C. Ако тя е била влязла в досег с вода е можела до последва много по-сериозна, възможно дори ядрена експлозия.

В последствие реакторът е бил "облицован" с пясъчни торби, олово и облян с борна киселина. През декември 1986 бил завършен и бетонният саркофаг, а в края на 2016 година бе завършен новият саркофаг, който ще предпазва централата до 2116 година.

Любопитно е, че докато 4-ти блок на чернобилската АЕЦ е разрушен, а централата - радиоактивна, то останалите първи, втори и трети блок продължават да функционират.

Всъщност Чернобилската АЕЦ произвежда електричество до самият край на 2000 година, но и сега има специалисти, чиято работа включва посещение на авариралата централа.

Вижте как изглежда Чернобилската АЕЦ отвътре >> >> >>