"Хюстън, имаме проблем": Оцеляването на астронавтите от "Аполо 13" | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
"Хюстън, имаме проблем": Оцеляването на астронавтите от "Аполо 13" 12
Снимка: NASA

"Хюстън, имаме проблем": Оцеляването на астронавтите от "Аполо 13"

Американците се спасяват от мащабна трагедия на път към Луната

| Редактор: Стоян Гогов 129 13246

Програмата "Аполо" има историческо значение за целия свят. Благодарение на нея човечеството за пръв път стъпва на друг обект в Космоса - Луната.

НАСА стартира програмата в началото на 60-те, а през 1969 година печели космическата надпревара със СССР, успешно пращайки Аполо 11 на естествения ни спътник.

Пътя към космическите постижения обаче често е труден. Пред 51 години света за пръв път чува фразата "Хюстън, имаме проблем!". Как се стига до това и оцеляват ли астронавтите, които я изричат?

Началото

Края на 50-те години на миналия век носят същински шок за американската нация. Техният най-голям идеологически и геополитически противник изпраща първият сателит в орбита през 1957 г. Само 4 години по-късно Москва изпраща и първия човек в Космоса - Юрий Гагарин.

Междувременно космическа програма на САЩ страда от редица затруднения, а експлозиите на ракети са чести.

Вернер фон Браун стои зад най-гоемия успех на НАСА - изпращането на хора на Луната

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Това кара Вашингтон да промени стратегията си. Докато в Съветския съюз се конкурират различни дизайнерски бюра и научни екипи, САЩ решават, че централизацията би дала по-бързи и добри резултати. През 1958 година е създадена НАСА, обединяваща усилията на редица учени, сред които и бележитият немски ракетен конструктор Вернер фон Браун. Именно неговата свръх-тежка ракета "Сатурн V" позволява на САЩ успява да изпревари СССР в космическите изследвания за по-малко от 10 години.

Ракетата "Сатурн V"

Снимка: NASA

Програмата "Аполо" стартира през 1961 година с амбициозната цел да закара човек на Луната и да го върне обратно на Земята. Началото е трудно. Създаването на способна ракета не е единствената стъпка към успеха. 

Необходима е разработката на космически кораб и лунен модул. Трябва да се създадат системи позволяващи разкачване и последващо скачване. Астронавтите трябва да имат вода, храна, кислород и защита, за да оцелеят при пътуването си и престоя на Луната.

"Аполо 1" претърпява авария по време на наземни тестове, а екипажът загива в капсулата

Снимка: NASA

Първият кораб - "Аполо 1" - е унищожен по време на тестове, като в него умират астронавтите, подготвящи за полет към естествения ни спътник. Това става на 27 януари 1967 г.

Само 2 години по-късно САЩ са на върха на славата си - "Аполо 11" успешно излита на 16 юли 1969 г. и 4 дни по-късно Нийл Армстронг прави първата разходка по лунната повърхност. Големите трудности обаче тепърва предстоят.

"Аполо 13"

След успеха на "Аполо 11", НАСА продължава по план с изпращането на хора на Луната. Там те извършват редица ценни експерименти, събират проби от естествения ни спътник и освен това усилват престижа на САЩ.

"Аполо 11" постига историческия успех, а Нийл Армстронг прави първата стъпка на човек на Луната

Снимка: NASA

"Аполо 12" полита в края на 1969 година, а според някой полетът е по-труден от първата мисия към Луната. Ракетата е ударена от светкавица, а прилуняването става при ниска видимост. Въпреки това астронавтите достигат до Луната. Там НАСА извършва експедиция до кратер и посещение на кацналата през 1967 сонда "Сървейър-3". Мисията е успешна и с ентусиазъм се чака третото посещение на Луната - ред е на полетът на "Аполо 13"

Екипажът на третата мисия към земния спътник се състои от Джеймс Ловел, Томас Матингли и Фред Хейз. Само три дни преди полета обаче Джон Суигърт заменя Томас Матингли. Това обае не е първата смяна на екипажа. Първоначално "фаталната" тринадесета мисия е трябвало да със съвсем различен състав, като разногласия наложили подмяната.

Излитането на "Аполо 13"

Снимка: NASA

"Аполо 13" излита на 11 април 1970 г. Астронавтите трябвало да осъществят първото кацане в лунните възвишения Фра Мауро. Учените предлагат тази дестинация с надеждата, че пробите от лунните планини могат да крият много по-любопитна информация.

Полетът започва успешно, като двигателите на първа и втора степен на ракетата "Сатурн V" работят по план и "Аполо 13" е изведен на околоземна орбита. След кратък престой там астронавтите трябва да извършат маневра и да се насочат към Луната по траектория, различна от тази, на предишните мисии на "Аполо".

На 13 април около обяд е проведено последното излъчено в ефир от борда, продължило 27 минути. След приключването му с пожелания за "спокойна вечер и лека нощ", екипажът продължава изпълнението на рутинните операции на кораба.

Аварията

Само половин час след пожеланията за спокойна вечер, астронавтът Джон Суигърт включва шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари. Шестнадесет секунди по-късно кислороден резервоар №2 експлодира. В този момент "Аполо 13" се намира на близо 320 000 километра от Земята. Това е първата космическа авария извън околоземна орбита с хора на борда.

Експлозиралият резервоар с кислород на "Аполо 13"

Снимка: NASA

"Хюстън, имаме проблем" са думите, изречени от Суигърт и останали емблематични до днес.

Уредите на кораба отчитат, че не работят две от трите горивни камери, произвеждащи електроенергия за кораба. Кислороден резервоар номер две е празен, а в резервоар номер едно налягането бързо спада.

Резервоар №2 се намира в 4-ти отсек на сервизния модул и астронавтите не могат да видят през люковете на кораба какви са пораженията. Това, което обаче вижда Ловел, е отчайващо - около кораба се образува облак от изтичащ замръзнал газ - остатъка от 150-килограмовия охладен под критичната температура при налягане от 65 атмосфери кислород на резервоар №1.

По необясними причини връзката със Земята се прехвърля от главната антена на четирите спомагателни антени. Има съществена разлика в показанията на компютрите и датчиците на кораба с тези в Контролния център в Хюстън. Последователно излизат от строя електрозахранването, кислородните запаси и горивните камери на сервизния модул.

Налягането в първи резервоар бързо спада и с това шансовете за работата на животоподдържащите системи в командния модул се клонят към нула. Налага се, с цел пестене на електроенергия, необходима за операциите при приземяване, да се изключат всички бордови системи, включително и главния компютър на командния модул.

Командният модул с основната част от ресурси е загубен. Единственото решение е да се използва лунният модул, който се превръща в "спасителната лодка" на тримата астронавти, макар да е предназначен за двама, а не за трима човека.

Използването на основния двигател на сервизния модул е много рисковано, поради критичното състояние на командния модул и изчерпването на оставащата в акумулаторите енергия и се налага всичките маневри да се извършат с двигателите на лунния модул.

Въпреки трудностите екипажът успява да направи началните маневри и да поеме балистичен курс към Земята.

Опитът за филтрация на въздуха в лунния модул

Снимка: NASA

Междувременно обаче въздухът в лунния модул започва да се пренасища от въглероден диоксид и екипажът е застрашен от задушаване. Наземният състав в Хюстън вече е започнал сложни изчисления, за изпълнението на абсолютно непознати до момента процедури, които да осигурят надеждно прибиране на тримата астронавти. С подръчни материали те създават филтър, който да осигури пречистването на въздуха в лунния модул.

Успехът

След критичните дни в открития Космос, в които Ловел, Хейз и Суигърт запазват изключително самообладание, е време за последния етап. Те се разделят с лунния модул "Водолей", заемайки места в спускаемата капсула.

Тя се отделя успешно и на 17.04.1970 г. се приводнява в Тихия океан. На 4.5 км е самолетоносачът "Иво Джима", от който излита военен хеликоптер, за да прибере астронавтите в кораба.

Приводняването на капсулата

Снимка: NASA

Ден по-късно тримата, вече преминали медицински прегледи, са транспортирани в Хавай, където са посрещнати от семействата си и американския президент Ричард Никсън.

Така триото Ловел, Хейз и Суигърт се превръщат в първия космически екипаж, претърпял авария извън земната орбита, но успял да се завърне на Земята.

Последвалото разследване на аварията от НАСА установява, че при производството и реконструкцията на кислородните резервоари са допуснати поредица от технически грешки. САЩ стават много по-внимателни в космическата си програма.

Астронавтите Лавел, Хейз и Суайгарт са посрещнати като герои от тогавашния президент Ричард Никсън

Снимка: NASA

Междувременно войната във Виетнам и социалните бунтове в Америка водят към отслабване на публичния интерес към програмата "Аполо". Проведени са още 4 полета, след което програмата е спряна. От 1972 година до сега човешки крак не е стъпвал по лунната повърхност. Героизмът на екипажът на "Аполо 13" е екранизиран от Холивуд през 1995, като едноименния филм играе Том Ханкс. Лентата е номинирана за 9 награди "Оскар" и печели две от тях - за най-добър монтаж и за най-добър звук. 

САЩ отново имат амбициозна програма по завръщането си на Луната. Това трябва да стане само след три години, като този път Америка смята да остане на земния спътник за доста по-дълго.

"Хюстън, имаме проблем": Оцеляването на астронавтите от "Аполо 13" 12

"Хюстън, имаме проблем": Оцеляването на астронавтите от "Аполо 13"

Американците се спасяват от мащабна трагедия на път към Луната

| Редактор : Стоян Гогов 129 13246 Снимка: NASA

Програмата "Аполо" има историческо значение за целия свят. Благодарение на нея човечеството за пръв път стъпва на друг обект в Космоса - Луната.

НАСА стартира програмата в началото на 60-те, а през 1969 година печели космическата надпревара със СССР, успешно пращайки Аполо 11 на естествения ни спътник.

Пътя към космическите постижения обаче често е труден. Пред 51 години света за пръв път чува фразата "Хюстън, имаме проблем!". Как се стига до това и оцеляват ли астронавтите, които я изричат?

Началото

Края на 50-те години на миналия век носят същински шок за американската нация. Техният най-голям идеологически и геополитически противник изпраща първият сателит в орбита през 1957 г. Само 4 години по-късно Москва изпраща и първия човек в Космоса - Юрий Гагарин.

Междувременно космическа програма на САЩ страда от редица затруднения, а експлозиите на ракети са чести.

Вернер фон Браун стои зад най-гоемия успех на НАСА - изпращането на хора на Луната

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Това кара Вашингтон да промени стратегията си. Докато в Съветския съюз се конкурират различни дизайнерски бюра и научни екипи, САЩ решават, че централизацията би дала по-бързи и добри резултати. През 1958 година е създадена НАСА, обединяваща усилията на редица учени, сред които и бележитият немски ракетен конструктор Вернер фон Браун. Именно неговата свръх-тежка ракета "Сатурн V" позволява на САЩ успява да изпревари СССР в космическите изследвания за по-малко от 10 години.

Ракетата "Сатурн V"

Снимка: NASA

Програмата "Аполо" стартира през 1961 година с амбициозната цел да закара човек на Луната и да го върне обратно на Земята. Началото е трудно. Създаването на способна ракета не е единствената стъпка към успеха. 

Необходима е разработката на космически кораб и лунен модул. Трябва да се създадат системи позволяващи разкачване и последващо скачване. Астронавтите трябва да имат вода, храна, кислород и защита, за да оцелеят при пътуването си и престоя на Луната.

"Аполо 1" претърпява авария по време на наземни тестове, а екипажът загива в капсулата

Снимка: NASA

Първият кораб - "Аполо 1" - е унищожен по време на тестове, като в него умират астронавтите, подготвящи за полет към естествения ни спътник. Това става на 27 януари 1967 г.

Само 2 години по-късно САЩ са на върха на славата си - "Аполо 11" успешно излита на 16 юли 1969 г. и 4 дни по-късно Нийл Армстронг прави първата разходка по лунната повърхност. Големите трудности обаче тепърва предстоят.

"Аполо 13"

След успеха на "Аполо 11", НАСА продължава по план с изпращането на хора на Луната. Там те извършват редица ценни експерименти, събират проби от естествения ни спътник и освен това усилват престижа на САЩ.

"Аполо 11" постига историческия успех, а Нийл Армстронг прави първата стъпка на човек на Луната

Снимка: NASA

"Аполо 12" полита в края на 1969 година, а според някой полетът е по-труден от първата мисия към Луната. Ракетата е ударена от светкавица, а прилуняването става при ниска видимост. Въпреки това астронавтите достигат до Луната. Там НАСА извършва експедиция до кратер и посещение на кацналата през 1967 сонда "Сървейър-3". Мисията е успешна и с ентусиазъм се чака третото посещение на Луната - ред е на полетът на "Аполо 13"

Екипажът на третата мисия към земния спътник се състои от Джеймс Ловел, Томас Матингли и Фред Хейз. Само три дни преди полета обаче Джон Суигърт заменя Томас Матингли. Това обае не е първата смяна на екипажа. Първоначално "фаталната" тринадесета мисия е трябвало да със съвсем различен състав, като разногласия наложили подмяната.

Излитането на "Аполо 13"

Снимка: NASA

"Аполо 13" излита на 11 април 1970 г. Астронавтите трябвало да осъществят първото кацане в лунните възвишения Фра Мауро. Учените предлагат тази дестинация с надеждата, че пробите от лунните планини могат да крият много по-любопитна информация.

Полетът започва успешно, като двигателите на първа и втора степен на ракетата "Сатурн V" работят по план и "Аполо 13" е изведен на околоземна орбита. След кратък престой там астронавтите трябва да извършат маневра и да се насочат към Луната по траектория, различна от тази, на предишните мисии на "Аполо".

На 13 април около обяд е проведено последното излъчено в ефир от борда, продължило 27 минути. След приключването му с пожелания за "спокойна вечер и лека нощ", екипажът продължава изпълнението на рутинните операции на кораба.

Аварията

Само половин час след пожеланията за спокойна вечер, астронавтът Джон Суигърт включва шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари. Шестнадесет секунди по-късно кислороден резервоар №2 експлодира. В този момент "Аполо 13" се намира на близо 320 000 километра от Земята. Това е първата космическа авария извън околоземна орбита с хора на борда.

Експлозиралият резервоар с кислород на "Аполо 13"

Снимка: NASA

"Хюстън, имаме проблем" са думите, изречени от Суигърт и останали емблематични до днес.

Уредите на кораба отчитат, че не работят две от трите горивни камери, произвеждащи електроенергия за кораба. Кислороден резервоар номер две е празен, а в резервоар номер едно налягането бързо спада.

Резервоар №2 се намира в 4-ти отсек на сервизния модул и астронавтите не могат да видят през люковете на кораба какви са пораженията. Това, което обаче вижда Ловел, е отчайващо - около кораба се образува облак от изтичащ замръзнал газ - остатъка от 150-килограмовия охладен под критичната температура при налягане от 65 атмосфери кислород на резервоар №1.

По необясними причини връзката със Земята се прехвърля от главната антена на четирите спомагателни антени. Има съществена разлика в показанията на компютрите и датчиците на кораба с тези в Контролния център в Хюстън. Последователно излизат от строя електрозахранването, кислородните запаси и горивните камери на сервизния модул.

Налягането в първи резервоар бързо спада и с това шансовете за работата на животоподдържащите системи в командния модул се клонят към нула. Налага се, с цел пестене на електроенергия, необходима за операциите при приземяване, да се изключат всички бордови системи, включително и главния компютър на командния модул.

Командният модул с основната част от ресурси е загубен. Единственото решение е да се използва лунният модул, който се превръща в "спасителната лодка" на тримата астронавти, макар да е предназначен за двама, а не за трима човека.

Използването на основния двигател на сервизния модул е много рисковано, поради критичното състояние на командния модул и изчерпването на оставащата в акумулаторите енергия и се налага всичките маневри да се извършат с двигателите на лунния модул.

Въпреки трудностите екипажът успява да направи началните маневри и да поеме балистичен курс към Земята.

Опитът за филтрация на въздуха в лунния модул

Снимка: NASA

Междувременно обаче въздухът в лунния модул започва да се пренасища от въглероден диоксид и екипажът е застрашен от задушаване. Наземният състав в Хюстън вече е започнал сложни изчисления, за изпълнението на абсолютно непознати до момента процедури, които да осигурят надеждно прибиране на тримата астронавти. С подръчни материали те създават филтър, който да осигури пречистването на въздуха в лунния модул.

Успехът

След критичните дни в открития Космос, в които Ловел, Хейз и Суигърт запазват изключително самообладание, е време за последния етап. Те се разделят с лунния модул "Водолей", заемайки места в спускаемата капсула.

Тя се отделя успешно и на 17.04.1970 г. се приводнява в Тихия океан. На 4.5 км е самолетоносачът "Иво Джима", от който излита военен хеликоптер, за да прибере астронавтите в кораба.

Приводняването на капсулата

Снимка: NASA

Ден по-късно тримата, вече преминали медицински прегледи, са транспортирани в Хавай, където са посрещнати от семействата си и американския президент Ричард Никсън.

Така триото Ловел, Хейз и Суигърт се превръщат в първия космически екипаж, претърпял авария извън земната орбита, но успял да се завърне на Земята.

Последвалото разследване на аварията от НАСА установява, че при производството и реконструкцията на кислородните резервоари са допуснати поредица от технически грешки. САЩ стават много по-внимателни в космическата си програма.

Астронавтите Лавел, Хейз и Суайгарт са посрещнати като герои от тогавашния президент Ричард Никсън

Снимка: NASA

Междувременно войната във Виетнам и социалните бунтове в Америка водят към отслабване на публичния интерес към програмата "Аполо". Проведени са още 4 полета, след което програмата е спряна. От 1972 година до сега човешки крак не е стъпвал по лунната повърхност. Героизмът на екипажът на "Аполо 13" е екранизиран от Холивуд през 1995, като едноименния филм играе Том Ханкс. Лентата е номинирана за 9 награди "Оскар" и печели две от тях - за най-добър монтаж и за най-добър звук. 

САЩ отново имат амбициозна програма по завръщането си на Луната. Това трябва да стане само след три години, като този път Америка смята да остане на земния спътник за доста по-дълго.