Какво знаем за първата междуконтинентална балистична ракета

Еволюцията ѝ продължава да се използва и до днес

13:44 | 2 октомври 2019 | Редактор: Стоян Гогов 22 13156

Макар Съветският съюз да взривява първата си атомна бомба през 1949 година, то до края на 50-те години на миналия век ядреното надмощие на САЩ остава без конкуренция. Това се дължи на факта, че Американските военновъздушни сили имат възможността да извършват ядрени бомбардировки по цялото земно кълбо.

Кремъл от своя страна не може да се мери с американската авиация. Макар технологичното изоставане да не е голямо, то съветските бомбардировачите са много по-малобройни. За СССР се оказва много по-трудно пробиването на наситеното с противовъздушни отбрани небе на Канада и САЩ. Това от ствоя страна прави невъзможно извършването на бомбардиране с ядрено оръжие по цели в САЩ. Това налага асиметричен подход.

От средата на 50-те години ръководството на комунистическата държава съзрява потенциала в ракетното оръжие. Разполагащи с подготвени специалисти и технологии, взети от загубилата войната Германия, руските учени започват разнообразни разработки. Скоро немските достижения са надминати, а конструкторите създават собствени дизайни. В началото на 50-те години на миналия век руските ракети могат да достигнат всяка една точка на Европа, без да са заплашени от каквото и да е унищожение във въздуха. Територията на САЩ обаче остава все така недостижима.

През 1954 година разработването на ракета, способна да достигне територията на Северна Америка бива поверена на Сергей Корольов - един от най-добрите ракетни конструктори в света. От своя страна той поверява дизайна на новата ракета на един слабо известен еднорък ветеран от Втората световна война - Дмитрий Козлов.

Сергей Корольов

Снимка: РИА Новости

Още от най-ранна възраст роденият в обикновено семейство Козлов мечтаел за военна кариера. Когато Германия обявява война на Съветския съюз през 1941 година първото нещо, което учещият за студент по това време Козлов прави е да се запише доброволец. Той се бие на фронта около Ленинград, като претърпява множество сериозни ранявания, които обаче не отказват Козлов от битките на фронта. През 1944 г. бъдещият ракетен дизайнер претърпява най-тежкото си раняване, което налага ампутацията на лявата му ръка.

Козлов обаче решава, че може да служи на родината по-друг начин. Веднага след ампутацията на ръката си, той продължава обучението си в технически университет, решавайки да се посвети в създаването на бойни ракети. С това той започва да се занимава още от 1946 година, а отдадеността му е изключителна. Проектите му обаче не включват само ракети. Ученият замисля разработката на военни спътници и бойни космически кораби с оръдия.

Дмитрий Козлов

Снимка: Wikimedia

Отдадеността и голямата специализация на Козлов, карат Корольов да избере именно него за конструкцията на ракета, можеща да прелети 8000 километра и да носи товар от няколко тона - бойна ядрена глава с мощност от няколко мегатона.

През 1957 година Козлов и Корольов са готови с ракетата си, добила наименованието Р-7, наричана още "Семёрка". Тя е дълга 34 мета и има 3 степени. Р-7 може да носи 5-мегатонова водородна бомба. Обсегът ѝ е 8000 километра, по-късно увеличен на 11 000 км. За гориво се използвана комбинацията от керосин и течен кислород.

Първите тестове обаче са сравнително неуспешни. Ракетата има голямо отклонение, а бойната глава изгаря в атмосферата. Тези проблеми са отстранени, а изпитанията показват, че Р-7 имала по-голям потенциал от очакваното.

Вижте как изглежда първата междуконтинентална балистична ракета >> >> >>

По-късно през 1957 година чрез Р-7 е изстрелян първият сателит в орбита - Спутник. На борда на Р-7 през 1961 година полита и първият човек в космоса - Юрий Гагарин.

Оказало се, че Р-7 има много по-голяма перспектива като научна, отколкото като военна платформа.

Ракетата изисквала подготовка от поне два дена преди изстрелване. Зареждането ставало непосредствено преди старта, но отнемало 20 часа. В условията на Студената война това било твърде много време за военните, които искали ракетният старт да е факт минути след издаването на заповедта.

Макар Р-7 да прекарва само 8 години на бойна служба - от 1960 г. до 1968 г., то нейното значение извън военната сфера се оказва монументално.

Р-7 и еволюцията ѝ в "Союз"

Снимка: Wikimedia

Р-7 можела да носи големи товари и била много надеждна ракета. Именно върху нея е създадена, използваната и до днес ракета "Союз". Помощните ускорители на Р-7 от 1957 продължават да се използват и през 2019 година. Р-7 и еволюцията ѝ "Союз" имат извършени около 2000 изстрелвания, от които 97% са били успешни. Парадоксално, но космическата програма на Русия и до днес разчита основно на еволюциите на две военни ракети от средата на миналия век - Р-7, станала "Союз" и УР-500, превърнала се в "Протон".

Научете всичко за ракетата "Протон" >> >> >>

ИЗБРАНО