Коефициентът на интелигентност обикновено отразява качеството на образованието и ресурсите | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Коефициентът на интелигентност обикновено отразява качеството на образованието и ресурсите
Снимка: iStock by Getty Images

Коефициентът на интелигентност обикновено отразява качеството на образованието и ресурсите

Проучванията на Ричард Лин, макар и изчерпателни, могат да предизвикат доста дебати

| Редактор: Стоян Гогов 14 3071

При измерването на коефициента на интелигентност резултатите обикновено отразяват качеството на образованието и ресурсите, достъпни за хората в техните географски региони, съобщава сайтът "Уърлд попюлейшън ревю" (worldpopulationreview.com). Регионите с по-нисък коефициент на интелигентност (КИ) обичайно са по-бедни и по-слабо развити, особено по отношение на образованието, в сравнение със страните с по-висок коефициент на интелигентност.

Много изследователи използват КИ, за да определят най-умните страни в света. Карта на "Уърлд попюлейшън ревю" представя всяка страна в зависимост от това колко висок е средният й резултат.

Според проучване от 2019 г. на учените Ричард Лин и Дейвид Бекер от Института Ълстър най-високият среден КИ в света принадлежи на японците - 106,48. Жителите на Тайван и Сингапур са веднага тях. Списъкът с топ 10 включва още Хонконг, Китай, Южна Корея, Беларус, Финландия, Лихтенщайн, Германия.

Според тази класация България е с КИ 90,99, което я нарежда малко пред Гърция с 99,77, Румъния - 86,88, Сърбия - 89,6, Албания - 81,75, Северна Македония - 81,91, Турция - 86,8.

Проучванията на Ричард Лин, макар и изчерпателни, могат да предизвикат доста дебати, коментира "Уърлд попюлейшън ревю" и прецизира, че КИ не е единственият начин за измерване на интелигентността. Възможно е да се оценяват резултати от академичните тестове на дадена страна, въвеждането на нови технологии, дори броят на присъдените Нобелови награди.

Средните резултати в картата на настоящата класация на Лин и Бекер са изчислени на база средния резултат за страната на стандартните тестове за интелигентност, съчетан с допълнителни измервания като национални оценки по математика, четене и природни науки (PISA).

Коефициентът на интелигентност обикновено отразява качеството на образованието и ресурсите

Коефициентът на интелигентност обикновено отразява качеството на образованието и ресурсите

Проучванията на Ричард Лин, макар и изчерпателни, могат да предизвикат доста дебати

| Редактор : Стоян Гогов 14 3071 Снимка: iStock by Getty Images

При измерването на коефициента на интелигентност резултатите обикновено отразяват качеството на образованието и ресурсите, достъпни за хората в техните географски региони, съобщава сайтът "Уърлд попюлейшън ревю" (worldpopulationreview.com). Регионите с по-нисък коефициент на интелигентност (КИ) обичайно са по-бедни и по-слабо развити, особено по отношение на образованието, в сравнение със страните с по-висок коефициент на интелигентност.

Много изследователи използват КИ, за да определят най-умните страни в света. Карта на "Уърлд попюлейшън ревю" представя всяка страна в зависимост от това колко висок е средният й резултат.

Според проучване от 2019 г. на учените Ричард Лин и Дейвид Бекер от Института Ълстър най-високият среден КИ в света принадлежи на японците - 106,48. Жителите на Тайван и Сингапур са веднага тях. Списъкът с топ 10 включва още Хонконг, Китай, Южна Корея, Беларус, Финландия, Лихтенщайн, Германия.

Според тази класация България е с КИ 90,99, което я нарежда малко пред Гърция с 99,77, Румъния - 86,88, Сърбия - 89,6, Албания - 81,75, Северна Македония - 81,91, Турция - 86,8.

Проучванията на Ричард Лин, макар и изчерпателни, могат да предизвикат доста дебати, коментира "Уърлд попюлейшън ревю" и прецизира, че КИ не е единственият начин за измерване на интелигентността. Възможно е да се оценяват резултати от академичните тестове на дадена страна, въвеждането на нови технологии, дори броят на присъдените Нобелови награди.

Средните резултати в картата на настоящата класация на Лин и Бекер са изчислени на база средния резултат за страната на стандартните тестове за интелигентност, съчетан с допълнителни измервания като национални оценки по математика, четене и природни науки (PISA).