Най-добрият немски танк от Втората световна война и историята му в България
Дадените на България бройки днес са в неизвестност
В разгара на Втората световна война се оказва, че Германия няма технологично преимущество пред СССР в сферата на танковете. Съветският Т-34 има скосена под ъгъл предница, която драстично подобрява устойчивостта на бронята му. Това кара немците да форсират развитието на един проект, започнал още през 1938 година.
През 1942 година MAN получава зелена светлина за масово производство на своята концепция. Така се ражда Panzer V или "Пантера".
Вижте как изглежда Panzer V "Пантера" >> >> >>
Танкът има същия бензинов двигател Maybach V12 (690 к.с.) като Tiger I. Предната броня е по-ефективна и по-лека. Оръдието също е по-добре защитено. Проходимостта и скоростта на новия танк също са по-добри от тези на Tiger I. Компромисът е направен с по-слабата странична броня, което е уязвима за флангов огън.
Основното оръдие е 75-милиметрово, а към него са добавени две 7.92 мм картечници. Резервоарът е от 730 литра, които са достатъчни за изминаването на 260 километра по равен път или на 100 км по неравен терен. Максималната скорост е 50 км/ч.
Производството на Panzer V Panther е много по-евтино от Tiger I. Основни елементи на дизайна на Panther, като бронята, трансмисията и крайното задвижване, са опростявани за подобряване на производствените нива и справяне с недостига на суровини. Цялостният дизайн обаче е описан, като "свръх инжениран".
Производството на танка струва 117 100 райхмарки, което е двойно по-малко от това на Tiger I, но е повече от тази на Panzer IV.
Panzer V Panther има 5-членен екипаж, съставен от командир, стрелец, товарач, шофьор и радист. Танкът тежи около 45 тона.
"Пантерата" започнала да навлиза в редиците на германската армия в началото на 1943 година, но веднага се сблъсква с проблем.
Двигателят често прегрявал или се повреждал. От горивната помпа и карбуратора имало течове на гориво, които предизвикали пожари в двигателния отсек. Авариите на трансмисията и крайната предавка са най-честите и най-трудни за ремонт. Представянето на новия немски танк по време на Курската битка - най-голямата танкова битка в историята, също не е задоволително.
Въпреки това до края на 1943 година всички технически проблеми са отстранени, а Panzer V Panther започва да се представя на изключително високо ниво.
Немският танк се доказа като трудно унищожим от руския Т-34 и невъзможен за унищожение от американския M4 Sherman. По време на Арденската офанзива в Белгия "Пантерата" успява да покаже превъзходство над американските бронирани формации.
От Panzer V Panther били произведени около 6 000 бройки до края на войната. Всъщност производството му продължава и след нея.
Интересът към "Пантерата" е толкова голям, че западните съюзници продължават производството на машината през 1946 година, като дори запазват оригиналните работници. Серията е лимитирана, но веднага се изпраща в различни страни за опити.
Швеция изпраща делегация във Франция, за да разгледа екземпляри от Panzer V Panther. Една бройка от танка е изпратена на Стокхолм, който тества машината до 1961 година.
От най-способния немски танк през Втората световна война се възползва и България.
На 13 април 1945 г. страната ни получава 15 трофейни "Пантери". Екипажите незабавно започват обучение на новата техника, но краят на войната в Европа попречва танковете да бъдат използвани в реални бойни действия.
След 1947 г. съгласно клаузите на мирния договор са свалени от въоръжение. В началото на 50-те години танковете са вкопани по южната ни граница като бронирани огневи точки.
Въпреки че тези съоръжения не се използват вече, танковете "Пантера" все още са в неизвестност - къде точно се намират и какво е тяхното състояние.
Съдбата на по-популярния в Българската армия немски танк Panzer IV е по-добре известна. Над 80 оцелели след войната бройки стават част от укрепителната линия "Крали Марко" по границата с Турция, където са вкопани като огневи точки.
След 2007 г. повечето от танковете и щурмовите оръдия са извадени. Част от тях са претопени за скрап, друга отиват на търг за колекционери, а малка част са реставрирани и са изложени в Музея на бойната слава в Ямбол.