Спомняте ли си сцената от Iron Man 2, в която Тони Старк открива нов химичен елемент и манипулира 3D холографски елементи с ръце — мести ги, свива, плъзга, хвърля? Възможно ли е подобна технология да дебютира в реалния свят 15 години след филма? Според група учени отговорът е да, но има една уловка.

Холограмите обикновено се създават с помощта на така наречените обемни дисплеи с механично сканиране (swept volumetric displays). Това означава, че изображения се прожектират на различни височини почти три хиляди пъти в секунда върху твърда осцилираща повърхност, наречена дифузер, създавайки илюзията за триизмерен обект без необходимост от специални очила или шлем. Дифузерът се движи толкова бързо, че човешкото око почти не го улавя. Проблемът е, че в момента, в който се опитате да взаимодействате с холограмата, може да си нараните пръста или дори да повредите машината.

Д-р Елодие Бузбиб от Публичния университет на Навара и нейният екип намират просто решение: еластични дифузерни ленти.

Макар да звучи лесно, екипът е тествал множество варианти, материали и видове ленти — от материали за прожекционни екрани до силикон. Те са оценявани не само по еластичност и способност да възстановяват формата си (хистерезис), но и по оптични свойства. В крайна сметка избират "ластични ленти" като най-подходящ материал за създаване на системата FlexiVol — въпреки че не уточняват точно какъв вид ластици са използвани.

С помощта на жестове, с които вече сте свикнали при работа с тъчскрийна на телефона си — плъзгане, докосване, свиване, завъртане и други — потребителят може ефективно да контролира и манипулира холографските обекти през еластичния дифузер.

Стандартният метод за взаимодействие с холограми или други 3D среди е с помощта на 3D мишка — устройство, което прилича повече на нещо от контролен център на НАСА, отколкото на обикновена мишка. Изключително прецизна, но не особено бърза без сериозна практика.

За да потвърдят ефективността на концепцията, екипът провежда три потребителски теста с 18 участници, които сравняват 3D мишка и FlexiVol в три задачи: избор на обект, проследяване на форма и "докинг" — т.е. поставяне на обект в друг обект.

При теста за избор, участниците били значително по-бързи при докосването на обекта (топка) с пръстите си, отколкото с 3D мишката. При проследяването скоростта била почти еднаква, но при сравнение на траекториите FlexiVol се оказал много по-точен. При "докинг" задачата — както може да се очаква — FlexiVol постигнал убедителна победа, благодарение на интуитивния подход: "хвани с пръсти и пъхни".

Въпреки че броят на участниците бил относително малък — само 18 души — 94% от тях заявили, че се чувстват по-уверени във времето за изпълнение на задачите с FlexiVol, а 67% — по-уверени в точността спрямо използването на 3D мишката. Методът с "проникване" през дифузера бил определен като по-точен, по-естествен и по-малко фрустриращ.

Д-р Бузбиб споделя, че планира да подобри дизайна още повече чрез използване на фокусиран ултразвук или проводими нишки за симулация на хаптична обратна връзка.

ИЗБРАНО