Прогресивни български технологии все повече навлизат в живота ни

Симбиозата с бизнеса става все по-важна

11:00 | 29 декември 2021 4 1662

Науката в България се развива все повече в симбиоза с бизнеса и в насока да намери колкото се може по-директни ползи за икономиката и обществото, разказват в статия в сп. "Българска наука". И дават за пример за такъв подход "In vitro" лабораторията за оценка на биологична активност и токсичност в София Тех Парк, пише БТА.

Лабораторията е част от биофарм комплекс, включващ още две лаборатории - за екстракции на природни продукти и In Silico дизайн и формулировки. Основната цел на лабораторията са ин витро културите и тестването на биологичните качества на широк набор от екстракти, природни съединения и формулировки, които са получени от колегите им от другите две лаборатории.

Лабораторията е отворена към широк спектър от нужди и търсене от страна на бизнеса и различни организации в страната, свързани с ин витро култивиране, стартирано от микроорганизми, гъби и основно животински и човешки клетъчни култури.

Едно от основните договорни изследвания, с което се занимават учените в "In vitro" лабораторията през последните години, е изолирането на мононуклеарни клетки от пациенти със злокачествени заболявания. Към тези клетки има особен интерес, тъй като те имат различно приложение и широк спектър на търсене от фармакологични фирми. Поради това лабораторията постоянно получава различни запитвания от редица фирми и има доста интересни реализирани проекти. Там са култивирали например гъбен мицел в отпадни продукти, като крайният получен продукт са различни прототипи на блокчета и тухли, които могат да бъдат заместител на традиционните пластмасови и хартиени опаковки.

Провеждат се също така и широк спектър от цитотоксични анализи за определяне на биологичната активност на различни продукти и материали, произвеждани от малкия и средния бизнес. При запитванията от клиенти и провеждането на изследванията често се прилага и индивидуален подход. Като според желания от клиента продукт се изготвя експериментален дизайн за максималното му охарактеризиране и получаването на най-точни данни за изследвания материал.

С всяка изминала година в България все повече нараства интересът към култивиране на различни лечебни ароматни растения. Като с нарастването на това производство същевременно се изостря и проблемът с отпадъците, които се генерират при преработването на тези растения. Така се поражда нужда от все по-прецизно управление на тези отпадъци, защото от една страна те могат да се разглеждат като замърсител на околната среда. От друга страна обаче те притежават в състава си множество биологично активни съединения, които могат да бъдат оползотворени.

В България годишно се генерират към 30 000 тона отпадна вода при дестилацията на розовото масло. Тя съдържа основно захари и фенолни съединения, които имат доказан биологичен ефект и притежават биологична активност. Благодарение на захарното си съдържание тази вода може да бъде използвана като евтин заместител за култивиране на микроорганизми. В нея могат да се развиват определени видове дрожди и гъби.

В този смисъл "In vitro" лабораторията може да бъде партньор на малки предприятия и фирми, които имат интерес да разработват иновативни продукти, свързани с процеси на ферментация на отпадни продукти.

Статията на сп. "Българска наука" разказва и за друга сфера от развитието на технологиите у нас, която е във фокуса на изследванията на учените от Института по роботика на БАН. Те работят по европейския проект Център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска "КВАЗАР", който е финансиран по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

Целта на центъра е да подпомага лабораториите със събиране на видео и телеметрични данни от летателни апарати, анализирането им, създаването на различни видове двуизмерни и триизмерни модели. Към момента те се занимават с разработката на вградена бордова система за безпилотни летателни апарати, целяща опознаване на различни видове обекти. Тя е базирана на отворена платформа, към която се прилагат различни типове object detection или методи за опознаване на обекти. Така безпилотните летателни апарати ще имат по-добра визуална преценка къде се намират, какви обекти има около тях и в зависимост от това да могат да взимат някакво автономно решение.

Тази област се развива изключително бързо и експоненциално, така че скоро една такава мобилна система би могла да бъде интегрирана в различни сфери на ежедневието, като например в личната сигурност, чрез камери за наблюдение. Освен това такъв тип системи биха могли да помагат и на хора със затруднения в слуха и говора, като превеждат жестомимичния им език в нещо, което другите да разбират, като аудио например.

Основната идея е да бъде разработена собствена платформа за самоориентиране на дроновете, избягване на препятствия и вземане на допълнителни автономни решения, което максимално да улеснява хората, опериращи с тях.

В подобна насока са разработките и на част от учените от Русенския университет "Ангел Кънчев", които сега работят по проекта Център за върхови постижения "Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото (УНИТе)", съобщават в сп. "Българска наука". Тези учени също проектират и произвеждат различни видове дронове, като са се концентрирали предимно в областта на обработката на изображения, както на земната повърхност така и на изображения като цяло. Освен това те се занимават и с различни предизвикателства, свързани с компютърното зрение, като например как да се научат дроновете да разпознават QR кодове и изображения за да изпълняват по-специфични задачи, като например доставка на стоки, да бъдат въздушни линейки и много други. Разработките им обхващат също така и областта на 3D технологиите с добавена реалност, адитивните технологии, 3D принтирането и др.

Макар на българския пазар вече да има доста конкурентни решения на продуктите, които учените от Русенския университет разработват, те все пак се стремят да ги направят по-добри, по-евтини и по-достъпни за хората. Като със своите дейности се стремят същевременно да запалят младото поколение по информационните и комуникационните технологии, точните науки и програмирането.

Един от най-важните проблеми, пред които е изправена държавата и обществото ни, обаче е свързан с рекордно високите цени на електроенергията и сложностите около нейното осигуряване.

Енергийните системи - тоест начина, по който се произвежда, пренася, разпределя и потребява енергията - търпят активна промяна през последните години и тя е едва началото на един процес на пълна трансформация. И като всяка промяна, тази трансформация поставя множество въпроси, предизвикателства, но и възможности пред нас.

Три са основни двигатели на необходимата промяна: декарбонизация, децентрализация и дигитализация.

В контекста на климатичните промени и стремежа към намаляване на въглеродните емисии енергийната система преживява огромна трансформация на преход от традиционните изкопаеми енергийни източници (въглища, газ и атомни централи) към по-чисти и зелени източници на енергия като вятър, вода и слънце. Българската компания "Ентра Енерджи" (www.entra.energy), която участва в редица научни разработки в сферата на дигитализацията на енергетиката, дава решения за тези казуси, съобщава сп. "Българска наука". Основният им фокус в момента е разработването на решения в областта на дигитализацията на енергетиката, включващи smart grid, IoT, demand-respond и blockchain решения за гъвкаво управление на мрежата. В множеството си проекти и разработки те си партнират с иновативни организации и компании като ЕНЕРГО-ПРО, ЕСО, Vivacom, ТУС и с големи международни имена като ENel, ATOS, IMCG, Eindhoven University of Technology, Chalmers University of Technology и др.

Компанията "Ентра Енерджи" работи интензивно за модернизация на електропреносните мрежи с развитието на технологии като IoT, blockchain и изкуствен интелект. А предвид нарастващите предизвикателства за управление, баланс и цена на електричеството, за енергийните системи става все по-нужно и по-възможно да се разработят, тестват и внедряват услуги за гъвкавост, които да се търгуват между участниците в системата на ЕРП и които да водят до самобалансирането й и по-умното й управление.

Подробности за тези и още много други теми прочетете в ноемврийски брой на списание Българска Наука - https://nauka.bg/bgnauka147/

ИЗБРАНО