Тест показа риска от използване на генетична ножица при ембриони | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Тест показа риска от използване на генетична ножица при ембриони
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Тест показа риска от използване на генетична ножица при ембриони

В над 50% от случаите редактирането е довело до нежелани промени като например загуба на цяла хромозома

| Редактор: Стоян Гогов 7 1709

Лабораторен експеримент за редактиране на дефект в ДНК на човешки ембриони показва рисковете на този вид генно редактиране, съобщи Асошиейтед прес.

В повечето от половината от случаите редактирането е довело до нежелани промени като например загуба на цяла хромозома или на големи части от нея.

Специалисти от Колумбийския университет представиха резултатите от работата си с публикация в сп."Сел". Те са работили с генетичната ножица КРИСПР (CRISPR-cas9), използвана през 2018 г. от китайския учен Хе Джанкуей за създаването на първите в света генно-редактирани бебета. Това предизвика критики в цял свят, а ученият се озова в затвора.

По-рано този месец Нобеловата награда за химия бе присъдена на французойката Еманюел Шарпантие и американката Дженифър Даудна за откриването на генната ножица.

КРИСПР вече се използва за подобряване на зърнени култури и селскостопански животни, дава надежди за лечение на тежки болести.

Но използването ѝ върху ембриони, сперматозоиди или яйцеклетки води до промени, които могат да се предават на следващите поколения.

"Ако нашите резултати бяха известни преди две години, се съмнявам, че някой би опитал да я използва върху ембриони", казва ръководителят на изследването, биологът Дитер Егли.

Изследователите създали 40 ембриона от яйцеклетки на здрави донори и сперма от мъж с генетична мутация, която предизвиква слепота. Целта на използването на генната ножица била да се добави единствената липсваща буква в генетичната азбука, поради която зрението се увреждало.

При някои ембриони редактирането било приложено по време на оплождането, което се смята за най-подходящ момент за такава намеса. Други ембриони били редактирани, когато съдържали две клетки и били почти на два дни. Клетките били анализирани на различни етапи от развитието, за да се проследи при колко от тях мутацията липсва.

За изненада на учените намесата не повлияла на нито една от клетките, редактирана при оплождането. Резултат имало само при три от общо 45 клетки от ембриони, редактирани на по-късен етап.

В много от останалите "установихме, че вместо мутацията да се поправи, е изчезнала цялата хромозома с мутацията - ключова промяна, която вреди на ембриона. Много други клетки показаха промени в други хромозоми, което също би вредило", казва Егли.

Тест показа риска от използване на генетична ножица при ембриони

Тест показа риска от използване на генетична ножица при ембриони

В над 50% от случаите редактирането е довело до нежелани промени като например загуба на цяла хромозома

| Редактор : Стоян Гогов 7 1709 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Лабораторен експеримент за редактиране на дефект в ДНК на човешки ембриони показва рисковете на този вид генно редактиране, съобщи Асошиейтед прес.

В повечето от половината от случаите редактирането е довело до нежелани промени като например загуба на цяла хромозома или на големи части от нея.

Специалисти от Колумбийския университет представиха резултатите от работата си с публикация в сп."Сел". Те са работили с генетичната ножица КРИСПР (CRISPR-cas9), използвана през 2018 г. от китайския учен Хе Джанкуей за създаването на първите в света генно-редактирани бебета. Това предизвика критики в цял свят, а ученият се озова в затвора.

По-рано този месец Нобеловата награда за химия бе присъдена на французойката Еманюел Шарпантие и американката Дженифър Даудна за откриването на генната ножица.

КРИСПР вече се използва за подобряване на зърнени култури и селскостопански животни, дава надежди за лечение на тежки болести.

Но използването ѝ върху ембриони, сперматозоиди или яйцеклетки води до промени, които могат да се предават на следващите поколения.

"Ако нашите резултати бяха известни преди две години, се съмнявам, че някой би опитал да я използва върху ембриони", казва ръководителят на изследването, биологът Дитер Егли.

Изследователите създали 40 ембриона от яйцеклетки на здрави донори и сперма от мъж с генетична мутация, която предизвиква слепота. Целта на използването на генната ножица била да се добави единствената липсваща буква в генетичната азбука, поради която зрението се увреждало.

При някои ембриони редактирането било приложено по време на оплождането, което се смята за най-подходящ момент за такава намеса. Други ембриони били редактирани, когато съдържали две клетки и били почти на два дни. Клетките били анализирани на различни етапи от развитието, за да се проследи при колко от тях мутацията липсва.

За изненада на учените намесата не повлияла на нито една от клетките, редактирана при оплождането. Резултат имало само при три от общо 45 клетки от ембриони, редактирани на по-късен етап.

В много от останалите "установихме, че вместо мутацията да се поправи, е изчезнала цялата хромозома с мутацията - ключова промяна, която вреди на ембриона. Много други клетки показаха промени в други хромозоми, което също би вредило", казва Егли.