За най-смъртоносното авиошоу в историята и правилата, писани с кръв | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
За най-смъртоносното авиошоу в историята и правилата, писани с кръв 5
Снимка: Getty Images

За най-смъртоносното авиошоу в историята и правилата, писани с кръв

Авиоинженерът Орлин Георгиев разкрива кой е най-важният елемент за предотвратяването на злополуките във въздуха

| Автор: Стоян Гогов 61 27819

Орлин Георгиев е авиоинженер и един от шестимата българи с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA). Познанията му го превръщат в дългогодишен технически консултант на телевизионната поредица "Разследване на самолетни катастрофи" на National Geographic.

Освен дълбоката си техническа компетентност специалистът има богати познания за световната и родната история на авиацията. Орлин Георгиев е автор на две книги. В тях разказва случили се и вдъхновени от реалността събития от "златните години" на Българските военновъздушни сили и на гражданската ни авиация.

В специалната нова поредица "Небесни пътеки" за Dir.bg Орлин Георгиев ще даде възможност на читателите ни да се запознаят с най-интересните и любопитни истории от света на самолетите и авиацията.

Поводът за първата ни среща е една от най-големите трагедии при авиодемонстрация в света. Преди 20 години в Украйна се случва най-смъртоносното самолетно шоу в историята. За броени секунди загиват 77 души, а ранените са над 500. Огънят и хаосът бързо превземат летището Скнилив край Лвов. Орлин Георгиев разкрива как се стига до инцидента.

- От 12 години сте консултант на "Разследване на самолетни катастрофи". Знаете в детайли почти всички авиоинциденти, включително трагичното шоу Скнилив. Кои са най-честите причини за злополуки във въздуха? Човекът или машината е слабото звено?

- Според статистиката, в 75% от авиокатастрофите причината е човешка грешка, 1% технически неизправности, а останалите са от лоши атмосферни условия или неизяснени обстоятелства. Усилено се говори за премахване на пилотите от кабината и заместването им от автоматизирани системи. Особено популярни в последните военни конфликти са безпилотните дронове.

- На 27 юли 2002 година край украинския град Лвов се случва най-смъртоносното авиошоу в света. Загиват 77 души, а ранените са над 500. Как се стига до трагедията?

- И тук причините, както при всяка авиокатастрофа, са комплексни. Основната е човешка грешка. Нарушени са правилата за провеждане на авиошоу от подобен мащаб. Пилотите летят в забранената зона, непосредствено над публиката. Организаторите също имат вина. В последния момент те сменят зоната за разположение на зрителите. В хубавия съботен ден на летището се стичат над 10 000 души. Така се стига до огромна трагедия с рекорден брой загинали, включително 28 деца. От ранените множество са с фрактури, тежки изгаряния и травми. Но основната причина е нарушението на пилотите. Особено изпълнението на фигури от висшия пилотаж на 10 метра височина над публиката...

- Имало ли е възможност трагедията да бъде предотвратена?

- Разбира се - просто е трябвало да се спазват правилата. През 1988 година на авиошоу в натовската база Рамщайн в Германия се сблъскват три самолета. Загиват 69 души, а ранените са стотици. Тогава са въведени международни правила при подобни авиодемонстрации. Зоната за безопасност от публиката е увеличена от 100 на 250 метра спрямо зоната на пилотажа. Освен това самолетите задължително трябва да летят успоредно на зрителите. Пилотите Володимир Топонар и Юрий Егоров нарушават тези норми за безопасност.

Присъствал съм на тричасово авиошоу на ескадрилата за фигурен пилотаж "Тъндърбърдс". Над брега на Форт Лодърдейл, Флорида, летяха още стелт самолетите B-2 и F-117, както и бомбардировачите B-1B с променлива геометрия на крилото. Хиляди бяхме на плажната ивица, пилотажната зона беше на около 300 метра от брега, а на още 1000 метра в морето имаше редица от над 500 яхти, пълни с любители на авиацията. Всички зони на безопасност се спазваха абсолютно стриктно, както от пилотите, така и от публиката.

- По време на инцидента в Украйна летците пилотират създадения в началото на 80-те години на миналия век съветски изтребител Су-27. Лесен за поддръжка ли е той и трудно ли е управлението му?

- Су-27 е изтребител от четвърто поколение. Като всяка високотехнологична машина има строги правила и регламенти за обслужване, но когато те се спазват, машините летят безаварийно. Този самолет има управляем вектор на тягата. Това са специални механизми в задната част на самолета, отклоняващи изходящата струя на двигателите, които пилотът управлява. Това позволява на машината да постига изключителна маневреност и непостижими фигури за други самолети. Технологията дава големи предимства при близкия въздушен бой. Пилотирането на този самолет е изключително удоволствие за пилота, но е свързано и с много големи претоварвания, поради малкия радиус на изпълнение на фигурите.

- От значение ли е нивото на поддръжката и логистиката в инцидента?

- Техническата поддръжка, доколкото имам информация, е била според изискванията. Но логистичните проблеми са налице. Черната кутия записва как единият пилот пита "Къде са ни зрителите?". Причината за това е направената в последния момент промяна в зоната за наблюдение.

- Как бихте ги степенували факторите, допринесли за трагедията?

- На първо място, нарушени правила от пилотите. След това - неадекватното поведение на организаторите. Зад всяко едно правило в света на авиацията стои фатален инцидент. На 27 юли 2002 година правилата са пренебрегнати, което води до трагичен, но донякъде логичен резултат.

Снимка: Getty Images

- Пилотите успяват да катапултират, но според някои истинският виновник са техните командири, забранили тренировка предишния ден. Колко важен е нальотът за един екипаж?

- Часовете, които има във въздуха един пилот - т.нар. нальот - са важен фактор. В случая на трагедията от авиошоуто в Скнилив той обаче не е от първостепенно значение.

- Знаете ли колко часа във въздуха годишно имат българските летци и можете ли да сравните нальота им с други държави, включително нашите съседки?

- През 80-те години на миналия век повечето пилоти от българските ВВС имаха по 200 часа годишен нальот. В последните години те едвам достигат 30 часа. Има огромно недофинансиране на ВВС и армията ни. Загиналият на 10 юни 2021 г. майор Терзиев (бел.ред. - инцидентът при Шабла) е имал само 18 часа нальот от началото на годината. За сравнение - във ВВС на САЩ и Турция средният годишен нальот е 200 часа, а някои пилоти достигат и до 300.

- Разполага ли България със самолет, можещ да изпълнява фигурен пилотаж, подобен на този от трагичното авиошоу в Лвов? Има ли шанс такъв инцидент да се случи и у нас?

- Българските ВВС разполагат само с шест изправни МиГ-29, които могат да изпълняват всички фигури от сложния и висшия пилотаж. Това могат да правят и щурмовите самолети, с които разполагаме - Су-25. За съжаление не разполагаме със самолети с управляем вектор на тягата, който лесно позволява да се правят фигури, като "Камбана" и "Кобрата на Пугачов". При тях самолетът може да зависне вертикално и после пак да полети напред. Все пак, някои от най-добрите ни пилоти могат да изпълняват подобни фигури и с наличните ни самолети.

Опитните пилоти могат да правят фигури от висшия пилотаж и с МиГ-29

Снимка: МО

Като прекрасен пример за перфектна организация мога да дам авиошоуто на българските ВВС на летище Враждебна от 11 октомври 2014 г. Перфектна организация, спазване на всички мерки за безопасност, професионална логистика и прекрасен водещ - вокалистът на "Ахат" Звезди Керемидчиев. Любопитен факт е, че баща му - Панайот Керемидчиев, е летец-изтребител от авиобазата в Доброславци.

Добрата организация и спазените правила са ключът за успешното провеждане както на един пътнически полет, така и на едно военно авиошоу. Правилата са писани с кръв, за да се спазват.

За най-смъртоносното авиошоу в историята и правилата, писани с кръв 5

За най-смъртоносното авиошоу в историята и правилата, писани с кръв

Авиоинженерът Орлин Георгиев разкрива кой е най-важният елемент за предотвратяването на злополуките във въздуха

| Автор : Стоян Гогов 61 27819 Снимка: Getty Images

Орлин Георгиев е авиоинженер и един от шестимата българи с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA). Познанията му го превръщат в дългогодишен технически консултант на телевизионната поредица "Разследване на самолетни катастрофи" на National Geographic.

Освен дълбоката си техническа компетентност специалистът има богати познания за световната и родната история на авиацията. Орлин Георгиев е автор на две книги. В тях разказва случили се и вдъхновени от реалността събития от "златните години" на Българските военновъздушни сили и на гражданската ни авиация.

В специалната нова поредица "Небесни пътеки" за Dir.bg Орлин Георгиев ще даде възможност на читателите ни да се запознаят с най-интересните и любопитни истории от света на самолетите и авиацията.

Поводът за първата ни среща е една от най-големите трагедии при авиодемонстрация в света. Преди 20 години в Украйна се случва най-смъртоносното самолетно шоу в историята. За броени секунди загиват 77 души, а ранените са над 500. Огънят и хаосът бързо превземат летището Скнилив край Лвов. Орлин Георгиев разкрива как се стига до инцидента.

- От 12 години сте консултант на "Разследване на самолетни катастрофи". Знаете в детайли почти всички авиоинциденти, включително трагичното шоу Скнилив. Кои са най-честите причини за злополуки във въздуха? Човекът или машината е слабото звено?

- Според статистиката, в 75% от авиокатастрофите причината е човешка грешка, 1% технически неизправности, а останалите са от лоши атмосферни условия или неизяснени обстоятелства. Усилено се говори за премахване на пилотите от кабината и заместването им от автоматизирани системи. Особено популярни в последните военни конфликти са безпилотните дронове.

- На 27 юли 2002 година край украинския град Лвов се случва най-смъртоносното авиошоу в света. Загиват 77 души, а ранените са над 500. Как се стига до трагедията?

- И тук причините, както при всяка авиокатастрофа, са комплексни. Основната е човешка грешка. Нарушени са правилата за провеждане на авиошоу от подобен мащаб. Пилотите летят в забранената зона, непосредствено над публиката. Организаторите също имат вина. В последния момент те сменят зоната за разположение на зрителите. В хубавия съботен ден на летището се стичат над 10 000 души. Така се стига до огромна трагедия с рекорден брой загинали, включително 28 деца. От ранените множество са с фрактури, тежки изгаряния и травми. Но основната причина е нарушението на пилотите. Особено изпълнението на фигури от висшия пилотаж на 10 метра височина над публиката...

- Имало ли е възможност трагедията да бъде предотвратена?

- Разбира се - просто е трябвало да се спазват правилата. През 1988 година на авиошоу в натовската база Рамщайн в Германия се сблъскват три самолета. Загиват 69 души, а ранените са стотици. Тогава са въведени международни правила при подобни авиодемонстрации. Зоната за безопасност от публиката е увеличена от 100 на 250 метра спрямо зоната на пилотажа. Освен това самолетите задължително трябва да летят успоредно на зрителите. Пилотите Володимир Топонар и Юрий Егоров нарушават тези норми за безопасност.

Присъствал съм на тричасово авиошоу на ескадрилата за фигурен пилотаж "Тъндърбърдс". Над брега на Форт Лодърдейл, Флорида, летяха още стелт самолетите B-2 и F-117, както и бомбардировачите B-1B с променлива геометрия на крилото. Хиляди бяхме на плажната ивица, пилотажната зона беше на около 300 метра от брега, а на още 1000 метра в морето имаше редица от над 500 яхти, пълни с любители на авиацията. Всички зони на безопасност се спазваха абсолютно стриктно, както от пилотите, така и от публиката.

- По време на инцидента в Украйна летците пилотират създадения в началото на 80-те години на миналия век съветски изтребител Су-27. Лесен за поддръжка ли е той и трудно ли е управлението му?

- Су-27 е изтребител от четвърто поколение. Като всяка високотехнологична машина има строги правила и регламенти за обслужване, но когато те се спазват, машините летят безаварийно. Този самолет има управляем вектор на тягата. Това са специални механизми в задната част на самолета, отклоняващи изходящата струя на двигателите, които пилотът управлява. Това позволява на машината да постига изключителна маневреност и непостижими фигури за други самолети. Технологията дава големи предимства при близкия въздушен бой. Пилотирането на този самолет е изключително удоволствие за пилота, но е свързано и с много големи претоварвания, поради малкия радиус на изпълнение на фигурите.

- От значение ли е нивото на поддръжката и логистиката в инцидента?

- Техническата поддръжка, доколкото имам информация, е била според изискванията. Но логистичните проблеми са налице. Черната кутия записва как единият пилот пита "Къде са ни зрителите?". Причината за това е направената в последния момент промяна в зоната за наблюдение.

- Как бихте ги степенували факторите, допринесли за трагедията?

- На първо място, нарушени правила от пилотите. След това - неадекватното поведение на организаторите. Зад всяко едно правило в света на авиацията стои фатален инцидент. На 27 юли 2002 година правилата са пренебрегнати, което води до трагичен, но донякъде логичен резултат.

Снимка: Getty Images

- Пилотите успяват да катапултират, но според някои истинският виновник са техните командири, забранили тренировка предишния ден. Колко важен е нальотът за един екипаж?

- Часовете, които има във въздуха един пилот - т.нар. нальот - са важен фактор. В случая на трагедията от авиошоуто в Скнилив той обаче не е от първостепенно значение.

- Знаете ли колко часа във въздуха годишно имат българските летци и можете ли да сравните нальота им с други държави, включително нашите съседки?

- През 80-те години на миналия век повечето пилоти от българските ВВС имаха по 200 часа годишен нальот. В последните години те едвам достигат 30 часа. Има огромно недофинансиране на ВВС и армията ни. Загиналият на 10 юни 2021 г. майор Терзиев (бел.ред. - инцидентът при Шабла) е имал само 18 часа нальот от началото на годината. За сравнение - във ВВС на САЩ и Турция средният годишен нальот е 200 часа, а някои пилоти достигат и до 300.

- Разполага ли България със самолет, можещ да изпълнява фигурен пилотаж, подобен на този от трагичното авиошоу в Лвов? Има ли шанс такъв инцидент да се случи и у нас?

- Българските ВВС разполагат само с шест изправни МиГ-29, които могат да изпълняват всички фигури от сложния и висшия пилотаж. Това могат да правят и щурмовите самолети, с които разполагаме - Су-25. За съжаление не разполагаме със самолети с управляем вектор на тягата, който лесно позволява да се правят фигури, като "Камбана" и "Кобрата на Пугачов". При тях самолетът може да зависне вертикално и после пак да полети напред. Все пак, някои от най-добрите ни пилоти могат да изпълняват подобни фигури и с наличните ни самолети.

Опитните пилоти могат да правят фигури от висшия пилотаж и с МиГ-29

Снимка: МО

Като прекрасен пример за перфектна организация мога да дам авиошоуто на българските ВВС на летище Враждебна от 11 октомври 2014 г. Перфектна организация, спазване на всички мерки за безопасност, професионална логистика и прекрасен водещ - вокалистът на "Ахат" Звезди Керемидчиев. Любопитен факт е, че баща му - Панайот Керемидчиев, е летец-изтребител от авиобазата в Доброславци.

Добрата организация и спазените правила са ключът за успешното провеждане както на един пътнически полет, така и на едно военно авиошоу. Правилата са писани с кръв, за да се спазват.