Астрономически календар за 2018 г. | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Астрономически календар за 2018 г.
Dir.bg

Астрономически календар за 2018 г.

Нека разберем какви ще са астрономическите събития, които ще можем да наблюдаваме от България през новата 2018 година.

1 1687
По-всичко личи, че 2018 ще бъде интересна година, защото тя ще започне със Суперлуна.

На 1 и 2 януари Луната ще бъде най-близо до нашата планета за цялата 2018 година - съответно на 356 565 и 356 846 километра. За сравнение средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 км

На 1 януари Меркурий ще достигне своята западна елонгация, което преведено на нормален език означава, че тогава Меркурий ще се наблюдава много лесно. Планетата ще се вижда най-добре преди изгрева на 1-ви януари, като ще е разположена сравнително ниско на хоризонта.

На 3 и 4 януари ще е метеорният поток Квадрантиди. Максимумът ще бъде в сутрешни часове на 4 януари, като се очакват около 40 падащи звезди на час. Пълната Луна обаче може да затрудни наблюдението.

На 31 януари ще има едновременно Суперлуна и Синя Луна. Това ще бъде последната Суперлуна за 2018 година. Що се отнася до явлението Синя Луна - това е названието на второто пълнолуние в рамките на един календарен месец. На 31 януари ще има и лунно затъмнение, но то ще бъде видимо предимно в Тихия океан, Източна Азия и Австралия.

На 15 март Меркурий ще бъде в своята максимална източна елонгация - това е вторият ден в годината, когато най-близката до слънцето планета може да се види лесно и ярко на небето, този път малко след залез.

На 31 март ще бъде втората Синя Луна за годината, като явлението ще е интересно с това, че докато през март 2018 година ще има две пълнолуния, то през февруари няма да има нито едно.

Вечерта между 22 и 23 април ще бъде максимумът на метеорния поток Лириди. След полунощ луната ще е залязла и няма да пречи на наблюдението на падащите звезди, чиято бройка ще е около 20 на час.

29 април - следващата западна елонгация на Меркурий. Планетата ще се вижда ясно преди изгрев.

На 6 и 7 май ще бъде максимумът на звездния поток Ета-Аквариди. Ще падат между 20 и 40 метеора на час, които ще се характеризират с дългите си огнени опашки. Заради сравнително ярката Луна по това време, най-вероятно ще може да зърнете само 1-2 метеора на час.

На 9 май Юпитер ще бъде най-близо до Земята. Най-голямата планета в Слънчевата система ще се вижда много ясно, а с по-добър бинокъл ще могат да се видят и 4-те големи луни на планетата - Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

27 юни
ще бъде денят, когато Сатурн ще е най-близо до Земята. Планетата ще се вижда най-ярко в този ден за цялата година, а ако имате телескоп ще може да видите и пръстените на Сатурн.

12 Юли ще е денят на поредната източна елонгация на Меркурий - планетата ще се вижда ясно малко след залез.

На 27 юли ще станем свидетели на пълно лунно затъмнение. Освен това през този ден Марс ще е най-близо до Земята и ще се вижда най-ясно.

На 12 и 13 август ще бъде пикът на Персеидите - най-добрият за наблюдаване метеорен поток. Луната ще бъде тънка и няма да пречи на наблюденията, като след полунощ ще могат да се очакват по над 60 падащи звезди на час.

17 август
ще бъде денят на източната елонгация на Венера - планетата ще се вижда ясно след залез Слънце.

На 8 октомври ще бъде пикът на метеорния поток Дракониди - този поток се отличава с това, че се вижда най-добре около час след залез. Ако искате да се насладите максимално, трябва да се отдалечите максимално от града, и да съчетаете гледането на залеза с това на метеорите.

Вечерта между 21 и 22 октомври ще е пикът на метеорния поток Ориониди, като ще могат да се наблюдават около 15-20 метеора на час.

На 24 октомври ще има Ловджийска Луна или Кървава Луна. Явлението дължи името си на леко червеникавия цвят на Луната, който се дължи на позицията на Земята по време на това пълнолуние.

Между 13 и 14 декември ще бъде другото голямо звездно шоу на 2018 година - метеорният поток Джеминиди. Около 120-160 падащи звезди на час ще оставят своите разноцветни проблясъци и опашки в нощното небе. Луната няма да е много голяма и да пречи на звездното шоу. Ако случайно времето в тези дни е лошо, то ще имате шанс да видите падащи звезди и между 7 и 12 декември - но по-малко на брой.

През 2018 година ще има 3 слънчеви затъмнения, като всички те ще бъдат частични и няма да могат да се наблюдават от територията на България. Първото затъмнение ще е на 15 февруари и ще се вижда само от южните части на Чили и Аржентина, както и от цяла Антарктида. Второто ще е на 13 юли и ще се вижда от изключителна малка зона между Австралия и Антарктида - ако живеете на остров Тасмания ще видите затъмнението. Последното слънчево затъмнение за 2018 година ще е на 11 август и ще може да се наблюдава от Русия, Скандинавския полуостров, Монголия, Северен Китай и Корея.

През 2018 година ще има и някои други метеорни потоци, като Тауридите (с максимум на 12 ноември), Леонидите (с максимум на 17 номеври), Урсидите (с максимум на 22 декември), както и други още по-малки, но те ще бъдат сравнително бледи през идващата година.
Астрономически календар за 2018 г.

Астрономически календар за 2018 г.

Нека разберем какви ще са астрономическите събития, които ще можем да наблюдаваме от България през новата 2018 година.

1 1687 Dir.bg
По-всичко личи, че 2018 ще бъде интересна година, защото тя ще започне със Суперлуна.

На 1 и 2 януари Луната ще бъде най-близо до нашата планета за цялата 2018 година - съответно на 356 565 и 356 846 километра. За сравнение средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 км

На 1 януари Меркурий ще достигне своята западна елонгация, което преведено на нормален език означава, че тогава Меркурий ще се наблюдава много лесно. Планетата ще се вижда най-добре преди изгрева на 1-ви януари, като ще е разположена сравнително ниско на хоризонта.

На 3 и 4 януари ще е метеорният поток Квадрантиди. Максимумът ще бъде в сутрешни часове на 4 януари, като се очакват около 40 падащи звезди на час. Пълната Луна обаче може да затрудни наблюдението.

На 31 януари ще има едновременно Суперлуна и Синя Луна. Това ще бъде последната Суперлуна за 2018 година. Що се отнася до явлението Синя Луна - това е названието на второто пълнолуние в рамките на един календарен месец. На 31 януари ще има и лунно затъмнение, но то ще бъде видимо предимно в Тихия океан, Източна Азия и Австралия.

На 15 март Меркурий ще бъде в своята максимална източна елонгация - това е вторият ден в годината, когато най-близката до слънцето планета може да се види лесно и ярко на небето, този път малко след залез.

На 31 март ще бъде втората Синя Луна за годината, като явлението ще е интересно с това, че докато през март 2018 година ще има две пълнолуния, то през февруари няма да има нито едно.

Вечерта между 22 и 23 април ще бъде максимумът на метеорния поток Лириди. След полунощ луната ще е залязла и няма да пречи на наблюдението на падащите звезди, чиято бройка ще е около 20 на час.

29 април - следващата западна елонгация на Меркурий. Планетата ще се вижда ясно преди изгрев.

На 6 и 7 май ще бъде максимумът на звездния поток Ета-Аквариди. Ще падат между 20 и 40 метеора на час, които ще се характеризират с дългите си огнени опашки. Заради сравнително ярката Луна по това време, най-вероятно ще може да зърнете само 1-2 метеора на час.

На 9 май Юпитер ще бъде най-близо до Земята. Най-голямата планета в Слънчевата система ще се вижда много ясно, а с по-добър бинокъл ще могат да се видят и 4-те големи луни на планетата - Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

27 юни
ще бъде денят, когато Сатурн ще е най-близо до Земята. Планетата ще се вижда най-ярко в този ден за цялата година, а ако имате телескоп ще може да видите и пръстените на Сатурн.

12 Юли ще е денят на поредната източна елонгация на Меркурий - планетата ще се вижда ясно малко след залез.

На 27 юли ще станем свидетели на пълно лунно затъмнение. Освен това през този ден Марс ще е най-близо до Земята и ще се вижда най-ясно.

На 12 и 13 август ще бъде пикът на Персеидите - най-добрият за наблюдаване метеорен поток. Луната ще бъде тънка и няма да пречи на наблюденията, като след полунощ ще могат да се очакват по над 60 падащи звезди на час.

17 август
ще бъде денят на източната елонгация на Венера - планетата ще се вижда ясно след залез Слънце.

На 8 октомври ще бъде пикът на метеорния поток Дракониди - този поток се отличава с това, че се вижда най-добре около час след залез. Ако искате да се насладите максимално, трябва да се отдалечите максимално от града, и да съчетаете гледането на залеза с това на метеорите.

Вечерта между 21 и 22 октомври ще е пикът на метеорния поток Ориониди, като ще могат да се наблюдават около 15-20 метеора на час.

На 24 октомври ще има Ловджийска Луна или Кървава Луна. Явлението дължи името си на леко червеникавия цвят на Луната, който се дължи на позицията на Земята по време на това пълнолуние.

Между 13 и 14 декември ще бъде другото голямо звездно шоу на 2018 година - метеорният поток Джеминиди. Около 120-160 падащи звезди на час ще оставят своите разноцветни проблясъци и опашки в нощното небе. Луната няма да е много голяма и да пречи на звездното шоу. Ако случайно времето в тези дни е лошо, то ще имате шанс да видите падащи звезди и между 7 и 12 декември - но по-малко на брой.

През 2018 година ще има 3 слънчеви затъмнения, като всички те ще бъдат частични и няма да могат да се наблюдават от територията на България. Първото затъмнение ще е на 15 февруари и ще се вижда само от южните части на Чили и Аржентина, както и от цяла Антарктида. Второто ще е на 13 юли и ще се вижда от изключителна малка зона между Австралия и Антарктида - ако живеете на остров Тасмания ще видите затъмнението. Последното слънчево затъмнение за 2018 година ще е на 11 август и ще може да се наблюдава от Русия, Скандинавския полуостров, Монголия, Северен Китай и Корея.

През 2018 година ще има и някои други метеорни потоци, като Тауридите (с максимум на 12 ноември), Леонидите (с максимум на 17 номеври), Урсидите (с максимум на 22 декември), както и други още по-малки, но те ще бъдат сравнително бледи през идващата година.