Терминът “електронно правосъдие” е все още дискусионен и в България, и по света, поясни Васил Мерджанов. Най-общо това са електронни услуги, предлагани от правосъдието на гражданите, бизнеса или други държавни организации. Сега порталът е насочен главно към граждански и в известна степен бизнес услуги. На по-късен етап предвиждаме и услуги като видео-комуникации или аудио и видео-записване на изслушванията в съдилищата - посочи Васил Мерджанов и обясни: “Основните услуги, които порталът ще предлага, са свързани със свидетелствата за съдимост, с което щеоблекчим административния процес. Например, ако човек има нужда от 5 свидетелства за съдимост, трябва да отиде до съответния районен съд 5 пъти, за да му издадат тези 5 документа. Според нашия проект, потребителят влиза в системата и изважда свидетелството за съдимост на хартия със специален код в цифри и букви, записан на самия документ. С това свидетелство за съдимост той отива в съответната държавна организация или частна фирма и само го показва на базата на кода за личния си достъп до системата за електронно правосъдие. Държавният чиновник или ръководителят на дадена фирма може да погледне, да получи достъп до системата и да валидира факта, че даденият гражданин има чисто свидетелство засъдимост. Това е нова услуга, която би трябвало да намали поне няколко пъти потока на граждани към структурите за съдимост. Освен това в портала ще дадем повече обща информация за законодателството и за съдилищата в България – например телефони за връзка, начин за подаване на искови молби. При изслушвания по дадено дело, гражданинът ще може да влезе вътре в системата и да види: “делото ми е номер еди кой си, по него ще има изслушване на еди коя си дата”. Това ще облекчи и гражданите, и съдилищата.” Според Васил Мерджанов, ползите от “електронното правосъдие”в ерата на IT са много. Има и известен риск, но той е свързан със системите, с които се работи в държавната администрация у нас по принцип. “Трябва на много високо държавно ниво да се реши, че България ще развива комуникационни технологии и това да е подкрепено с дела, а не с голи приказки” – убеден е експертът. Освен това са необходими стимули за задържане на добрите електронни специалисти в държавните институции. “Заплатата на един информационен специалист в държавния сектор е просто смешна – пояснява г-н Мерджанов. - Тя е 5 пъти по-малка, от тази в частния сектор и набирането на подобни специалисти е на практика невъзможно. Системите могат да бъдат разработени и от външни фирми. Но поддръжката им, не може да бъде изнесена, това е вътрешна работа на самата държавна администрация и за нея са нужни добри специалисти. А те засега са в частния сектор. Тоест, решението е в по-доброто заплащане на електронните специалисти в държавния сектор. И нещата ще тръгнат с няколко пъти по-бързи темпове. В Естония например, първото, което са направили, е да решат проблема с кадрите. За щастие, в тази област все още имаме кадри и е въпрос само на достатъчно поощрение от страна на държавата. Като финансиране това не е чак толкова много. В ЕС не навсякъде се прилага електронно правосъдие. В Австрия са доста напред, а Естония според мен е водеща. В някои страни като Финландия електронно правосъдие означава още обмяна на криптирани e-mail-и и между органите на съдебната власт, и между хората, които работят в нея. Вече се говори доста и за т. нар. европейска инициатива “електронно правосъдие”, която да даде концепцията за него в ЕС, но кога то ще стане реалност в ЕС, ми е трудно да преценя.” Татяна Обретенова