Живот след смъртта в социалните мрежи | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Живот след смъртта в социалните мрежи

Живот след смъртта в социалните мрежи

0 49
/КРОСС/ Специален закон да регулира правата върху профилите в социалните мрежи след смъртта на техните притежатели. За това настояха експерти в сутрешния блок на БНТ. В момента близките на починалите много трудно получават достъп до паролите им. Така профилите остават във виртуалния свят и след смъртта на създателите им. Според българското законодателство профилите в социалните мрежи не могат да се наследяват, но близките ни имат право да решат съдбата им. Рядко обаче наследниците получават достъп до тези данни заради липсата на конкретен закон за нещата, които споделяме в мрежата. Така на практика животът онлайн продължава и след смъртта -във виртуалното пространство. «Реално погледнато профилите си остават там, докато роднина или близък не вземе решение да поеме контрола над тях или да го закрие. Един профил личен може да бъде увековечен, т.е. да му се смени до някъде неговия статут. Част от неговите опции изчезват, той не може да си сменя вече снимките, не може да получава и изпраща лични съобщения. Профилът тотално замръзва във виртуалното пространство, но неговата стена остава отключена, за да могат неговите приятели да споделят на нея. Профилът обаче става невидим за тези извън приятелите му.“ Това заяви Константин Бъчваров, IT специалист. Д-р Маргарита Бакрачева от Института за изследване на населението и човека при БАН каза от своя страна: «Тези, които се възползват от тази възможност, ще приемат ползите от вярата, че има нещо и след това, и че нещата не свършват тук и сега. От психологическа гледна точка тук е намесено отношението на всички, които са познавали човека, но от друга страна отговорността е на роднините да решат какво да се прави с този профил. В тази област трудно може да бъде казано кое е добро и кое не, защото някои хора ще разгледат тази възможност като позитивна, тъй като този профил ще носи следите на човека докрай. Други обаче ще примат това като доста крайна мярка. « На въпрос по какъв начин се процедира при такива ситуации Бъчваров разясни: «В Twitter нещата са доста уредени, но за да закрият профила, близък на починалия трябва да се обади едва ли не в офиса на компанията и да изпрати документ, с който да докаже, че този човек е починал. Във Facebook има още повече опции - отделна страница, чрез която можем да докажем, че даден човек си е отишъл. Става по същия начин - с документ, доказващ смъртта. Ако този човек е известна личност, трябва да изпратим линк към новина, в която се говори за смъртта на човека. При доказване на смъртта можем да поискаме този профил да се закрие или да бъде увековечен“, обясни той.
Живот след смъртта в социалните мрежи

Живот след смъртта в социалните мрежи

0 49
/КРОСС/ Специален закон да регулира правата върху профилите в социалните мрежи след смъртта на техните притежатели. За това настояха експерти в сутрешния блок на БНТ. В момента близките на починалите много трудно получават достъп до паролите им. Така профилите остават във виртуалния свят и след смъртта на създателите им. Според българското законодателство профилите в социалните мрежи не могат да се наследяват, но близките ни имат право да решат съдбата им. Рядко обаче наследниците получават достъп до тези данни заради липсата на конкретен закон за нещата, които споделяме в мрежата. Така на практика животът онлайн продължава и след смъртта -във виртуалното пространство. «Реално погледнато профилите си остават там, докато роднина или близък не вземе решение да поеме контрола над тях или да го закрие. Един профил личен може да бъде увековечен, т.е. да му се смени до някъде неговия статут. Част от неговите опции изчезват, той не може да си сменя вече снимките, не може да получава и изпраща лични съобщения. Профилът тотално замръзва във виртуалното пространство, но неговата стена остава отключена, за да могат неговите приятели да споделят на нея. Профилът обаче става невидим за тези извън приятелите му.“ Това заяви Константин Бъчваров, IT специалист. Д-р Маргарита Бакрачева от Института за изследване на населението и човека при БАН каза от своя страна: «Тези, които се възползват от тази възможност, ще приемат ползите от вярата, че има нещо и след това, и че нещата не свършват тук и сега. От психологическа гледна точка тук е намесено отношението на всички, които са познавали човека, но от друга страна отговорността е на роднините да решат какво да се прави с този профил. В тази област трудно може да бъде казано кое е добро и кое не, защото някои хора ще разгледат тази възможност като позитивна, тъй като този профил ще носи следите на човека докрай. Други обаче ще примат това като доста крайна мярка. « На въпрос по какъв начин се процедира при такива ситуации Бъчваров разясни: «В Twitter нещата са доста уредени, но за да закрият профила, близък на починалия трябва да се обади едва ли не в офиса на компанията и да изпрати документ, с който да докаже, че този човек е починал. Във Facebook има още повече опции - отделна страница, чрез която можем да докажем, че даден човек си е отишъл. Става по същия начин - с документ, доказващ смъртта. Ако този човек е известна личност, трябва да изпратим линк към новина, в която се говори за смъртта на човека. При доказване на смъртта можем да поискаме този профил да се закрие или да бъде увековечен“, обясни той.