Facebook с лаборатория за изкуствен интелект
Facebook отваря научна лаборатория в Париж, която ще се занимава с изследвания и разработки в сферата на изкуствения интелект.
Обратно в новинатаКоментари - Facebook с лаборатория за изкуствен интелект | IT.dir.bg
Коментари
Засега, ентусиазмът около разработването на ИИ е в пъти повече, отколкото най, най, най-малката възможност такава система да се реализира в близко бъдеще. Но, кой знае, след стотина години вероятно нещата ще изглеждат по друг начин.
Не ми е ясно защо всеки, който реализирайки някаква глупост се докопа до много кинти си мисли, че всичко, до което се докосне ще се превръща задължително в злато?! Ама... нали трябва по някакъв начин да се оправдават милиардите, дадени от кредиторите... Нека си играйкат децата... ИИ, ха-ха - колкото и да е добър ИИ винаги ще отстъпва на ЕП (естествената простота)...
ИИ е много сериозна заплаха за човешкия вид. Създаването му е от много години насам в различни направления. За сега се експериментира в контролирана среда, но е въпрос на време да се получи пробив, било от мутация или диверсия. Жална ни майка, като се пръкне чудовището и започне или изтребление или промяна на човешкия вид. Дори е възможно това да се е случило и вече да сърбаме попарата без да го осъзнаваме.
Не е въпрос на технологии само. Тука става въпрос за интелект, а това е нещо, което не може да се програмира просто ей така. Дори да може да се направи някъкво подобие на интелект (т.е. да се имитира интелект), то ще е толкова ограничено и ще изисква токлова ресурс, за да роботи, че няма да е ефикасно. Поне за сега сме много далече от създаване на ИИ.
Много филми гледаш и ти се изкривява реалността :) Няма нещо създадено от човека, на което да не може да му се спре шалтера и да отиде в небитието.
Изкуствения интелект е нищо на фона на естествената глупост :) Вместо развитие на Африка и технологии за чиста вода тия ще ми инвестират в умни зомбита
ИИ добре, ок, ама ние естествения интелект не използваме добре, оптимално, адекватно... дали затова не го мислят ИИ
Тъй като, пред създаването на ИИ седят неразрешени спорове и въпроси, например какво е това интелект и как мозъкът го произвежда, разбира се, ако изобщо го произвежда... Така че е още много рано да се страхуваш от настъпването на такава ситуация, описана в коментара ти. Може би ще се случи, а може би не, но едва ли ще е толкова скоро, колкото им се иска на мнозина от футуристите, пък и на учените. Ако някой може да определи какво е съзнанието и как то се поражда, вероятно ще може да създаде ИИ.
Напротив, много близо съм до идеята за нивото на технологиите. Но технологиите, не могат да създават интелект, разум, съзнание, без някой естествен интелект, да открие какво означават тези понятия и да измисли начин да ги ПРЕсъздаде в хардуера и софтуера. Учените не знаят как мозъкът ПРОизвежда съзнание, интелект и т.н. Поддръжник съм на идеята за ИИ, но реално погледнато, за тяхното реализиране е още много рано да се мисли. През 1956г. Джон Маккарти и Марвин Мински + още неколцина светила в областта на ИИ се заемат, в рамките на едно лято да създадат ИИ. Не успяват. Въпросът е ЗАЩО? Поразсъждавай върху това!
Нивото на технологиите е достатъчно за създаването на форми на AI. Друг е въпроса, че с тях не може да се разбере какво е съзнанието, което ме кара да подозирам, че това не е нещо което се "произвежда", на клетъчно или пък молекулярно ниво. Това означава, че съзнанието не е запазена марка на въглеродно-базираните форми на живот след като молекулярните връзки не играят роля в случая. :)
Това, което се прави в момента, е много далече от думата интелект - всяка форма на ИИ е просто поредица от механично изпълняеми команди. И точно там е работата, че колкото и да се усъвършенства, принципът му ще си остане същият. По същия начин стои и въпросът с мозъка - каквито и структури да има в него, остава си просто един низ от движещи се атоми. Да се мисли, че мозъкът произвежда съзнание, е същото като това да се мисли, че един град например, със всичките сгради, превозни средства и пешеходци в него, може да произведе съзнание. Действително, очевидно е, че съзнанието е явление от принципно друго равнище. На практика, неговият феномен поставя академичната общност на кръстопът - да се опитва с глупашка упоритост да прилага добре познатия инструментариум или да признае, че цялата научна парадигма е за смяна. Сякаш в крайна сметка древните учения ще се окажат единствената алтернатива, приемайки, че съзнанието е самото ядро на реалността.
Съзнанието, каквото й да се разбира под този термин, е продукт на биохимическата функция на мозъка. То може да бъде повлияно/променено/изгубено, посредством различни химични съставки - алкохол, наркотици и чрез механично въздействие - ЕШ, травми и т.н. Никой досега не успял да посочи къде точно се намират човешкото съзнание, интелект и пр. Някои са смятали, че тези "неща" се намират в амигдалата. Други, са мислели, че са разположени в предния десен лоб на мозъка. Разбира се, преди време хората са мислели, че съзнанието и разумът се пораждат от душата, така както са мислели, че Слънцето се върти около Земята. Възможно е и ние сега да сме в някаква огромна заблуда относно тези понятия. Още повече, че си ги обясняваме с конструктите на езика, а е възможно да са нещо съвсем различно. Та, така...
Противоречиш си - хем признаваш, че не знаеш какво е съзнанието, хем обаче заявяваш твърдо, че било продукт на биохимическата функция на мозъка. Това, че може да бъде повлияно в някаква степен от различни фактори, не доказва нищо. Ако използваме аналогия, то акведуктът и водният поток са две различни неща, но когато акведуктът бъде повреден, потокът също се изменя. Също така, редно е да отбележим, че има много документирани случаи в медицината, където хора с увредени или пък частично липсващи мозъци запазват нормалното си умствено състояние. Така че явно този орган все пак не играе решаващата роля.
Не виждам противоречие. Никъде не съм казал, че знам какво е съзнание, а че "Съзнанието, каквото й да се разбира под този термин, е продукт на биохимическата функция на мозъка." Употребявам този термин, по начина, по който го употребяват в медицината и другите форми на думата като безсъзнание. Никой не знае какво и къде е душата, но съществуват термини като "душевно болен", "психично болен","психиатър" и т.н. макар да не се знае къде са и какво са тези "неща".
Именно, ние може да даваме определения на феномена, както даваме определения на всеки обект около нас, но това съвсем не означава, че го разбираме. В такъв случай не може да се твърди на какво е продукт. Впрочем, колкото до психиатрията, това е много странна дисциплина - има колкото искаш определения за това какво е ненормално, но нито едно за това какво е нормално.
Струва ми се, че има някакво раминаване в това, което аз казах по-рано, от това, което се смята,че съм казал. Когато мозъкът на човека е с нарушени функции(не структури), и съответно не функционира, се смята че човекът е в мозъчна смърт, или ако е в следствие на по-леки нарушения, в безсъзнание. Трябва да се отбележи, че никой друг орган не поема неговата функция и не произвежда "съзнание". Т.е. човек в безсъзнание не може да извършва никаква когнитивна функция и никакво движение. То, съзнанието, разбира се, не се вижда и нито медиците, нито останалите занимаващи се проблематиката на това понятие могат да го посочат като някакъв обект в реалността. Но е факт, че по някакъв начин(в следствие на някакви причини) ту го има, ту не. Междувпрочем, едва ли разбираш как точно функционират хардуерът и софтуерът на компютъра ти, и как точно протича връзката между тях, но знаеш какво произвежда тяхното взаимодействие - изчисление. Хардуерът не може да изчислява без софтуер и обратно. Не знаеш как работи компютърът ти, но знаеш, че може да произведе редица неща. С това сравнение в никъкъв случай не искам да се доближавам до компютърната метафора, според която мозъците са вид процесори ... нищо подобно, просто исках да вметна, че не е задължително да знаеш в подробности как дадено нещо функционира, за да заеш какво можеш да получиш като продукт от неговото функциониране.
Отново - защо решаваш, че "произвежда", а не "приема" съзнание? По подобие на телевизора, който просто приема образи? Там е работата, че медиците многократно се сблъскват с явления, които показват, че съзнанието не е ограничено от черепната кутия. Да не споменаваме "опит извън тялото" и "виждане от разстояние" - за второто дори са проведени целенасочени експерименти в различни страни (института по ноетика на Едгар Мичъл например). Погрешно е да се казва, че ту го има, ту не - просто има различни нива и в конкретен момент има достъп само до някои от тях. Например, всеки път човек сънува, но не всеки път си спомня за съня - това обаче не означава, че не е сънувал, просто няма достъп до тези спомени в момента... Относно хардуера и софтуера - ами пак стигаме до основния проблем, който описах по-горе. Елементите в компютъра напълно обезпечават наблюдавания феномен, наречен изчисление. Мозъкът обаче, заедно с всичките му елементи, не обезпечава познатите ментални феномени. Да, не е нужно да познаваш двете из основи, но второто дори не се поддава на логическо обяснение.
П. С. Също така, в аналогията ти с компютъра има един момент, който не отчиташ. Изчислението идва като резултат от плана, който му е заложил съзнателният субект, неговият създател. Тоест, то не е резултат от елементите, които наблюдаваш на пръв поглед. По тази логика, защо тогава решаваш, че съзнанието е резултат от биохимичните елементи, които наблюдаваш на пръв поглед, докато разглеждаш мозъка?
Очевидно дебатът ни пое в коренно различни посоки. Менталистките схващания за съзнанието не са научно обосновани и емпирично наблюдаеми. Нюейджизмът също е тема, в която не искам да навлизам.
Докато материализмът не успее да предложи някакво конкретно обяснение (а не просто академична алабалистика), няма как да предявява претенции към ню ейдж културата. А тя има научна обоснованост дори само поради факта, че е прозряла нещо, което ортодоксалната наука все още не може - че сухият анализ не води до задълбочено разбиране на реалността. Нужно е нещо много повече.
Фейсбук е едно сметище, на което, наред със съдържателния обмен на данни и мнения, всеки комплексар може да си изхвърли емоциите и полюциите. Затова го наричам често Фейсбоклук.
Понякога, когато става въпрос за откриването на нещо ново в науката изпитвам силно желание това да се случи веднага на момента. Искам да знам още и още неща за света в който живея. Но има и моменти, когато изпитвам да го наречем страх, а може би предчувствие за нещо лошо, което ще застраши човечеството при откриването на нещо толкова фундаментално като човешкото съзнание и изкуствения интелект.
