Космически асансьори заместват ракетите?
По поръчка на Международната академия на астронавтите група учени са извършили проучване на възможностите да бъде изграден "космически асансьор".
Обратно в новинатаКоментари - Космически асансьори заместват ракетите? | IT.dir.bg
Коментари
100 000 km?? Ами то още 200 000 км и направо за луната да го вържат тоя асансьор та да не се хабим да горим гориво до там. :-)
съгласен съм с теб (+още 50+к от мен)! тогава ще има кяр от продаването на парцели от луната ..... 100 000 км?, а МКС е на ок 350 км +- ..... Интересноооо ;)
Към днешна дата, може би е невъзможно. Но някой де - защо не. Мечтите и стремежите на хората са довели до много открития. Ето и аз в момента, седя си на лаптопа и пиша тук... как би изглеждало това преди 40 г.? Предполагам почти невъзможно.
Какви 100 000 км.?Кой пише тия простотий? Ниската земна орбита е от 200км. до 1200 км.Четете книги.
Проблема с теглото не е толкова страшен. Все пак колкото по се отдалечава от Земята, теглото намалява, а и ще се изпъва от центробежната сила. Основния им проблем е да не го направят от материал, дето се приема по нашите пунктове за вторични суровини, че тогава жална им майка на хамериканците
Аko eднo тялo e на 35,786 km над eкaтopa и ce въpти cинхpонно cъc зeмята, cилитe на земнoтo пpитегляне и zeнтpoбежнaта ca paвни , a зa да ce upaвнoвecи кабелa , кpaят мu тpябвa да e на 100 000 km.
"..концепцията е да се опъне здраво въже, закотвено на екватора и стигащо до земната орбита на височина 100 000 км." Метра, бе дирници, метра!
я, пак???моля, обяснете популярно ........ (до Хъбъл са 700 +)п моля обяснете .....................
> романа на Артър Кларк Фонтаните на рая от 1979 г. > Проверих в мрежата, че ми стана интересно, кой първи е предложил тази идея. Намерих, че е Циолковски. През 1895. Някой може ли да намери по-ранен първоизточник?
100 000 км? Само? Ако зависи от дира направо да дръпнат още 2-3 дължини да стигнат до Луната..
И каква балансираща тежест ще се сложи там на 100 км? Геостационарната орбита е на 36 хил км над повърхността. Като прибавиш и земния радиус, стават 42-43 хил. За да стои над едно място и да издържа тежестта на въжето под себе си, балансьорът трябва да е отвъд геостационарната орбита.
Хъбъл прави една обиколка около земята за 2 часа. Може да лъжа, но порядъкът е такъв. Върхът на асансьор трябва да я прави за 24. Телевизионните сателити са точно на горепосочената орбита и това позволява антените да стоят насочени към малка област, но тях няма кой да ги тегли надолу.
Мине се не мине и пак за тоз "космически асансьор" пишете... В годината поне 2 пъти се пише за него...
МКС обикаля земята 15 пъти на ден. Заради центробежната сила може да бъде на 350 км. А тъй като асансьорът ще е неподвижен спрямо земята, да, балансиращата тежест трябва да е на повече от 36 хиляди км... (в зависимост от тежестта на асансьора). Така че 100,000 км. не е глупост.
Намирането на здраво въже не е единствения проблем. Нано технологиите обещават реализирането на толкова здрав кабел, но проблем е "изтеглянето" на достатъчно дълги нишки от които да се изплете въжето. Това обаче е решим проблем. По трудното е , че въжето трябва да бъде достатъчно дебело , защото космическата радиация може много лесно да го разруши, ако е тънко и не е защитено от радиация. Всъщност това е основния проблем , защото то би имало определен живот и ако е толкова дълго и достатъчно дебело ще бъде много тежко. Ако е възможно да се изготви толква здраво въже , по лесно би било дяа се направи спейс тетър. При него въжето би било дълго 200 или 300 километра , което е много по - малко от 100 000 и е вече наистина реализуемо.Та идеята е една космическа станция обикаля в екваториалната плоскост около земята и се опъват две въжета към земята и в противоположна посока като на края им има по една противотежест , това опъване става с някакъв йонен двигател , достатъчно дълго време със соларна ел. енергия от станцията та тези въжета се въртят в посока обратна на въртенето по орбита , така че ниският край да достига една височина от около 100 км над земята , като в най ниската точка би имал 1 - 2 км в секунда скорост спрямо земята. В този момент суборбитален кораб се захвяаща за този край , а баластната тежест равна на теглото на кораба се пуска . В най горната точка вече корабът ще има по - голяма скорост от втора космическа и се откача за да полети в междупланетното пространство , а в това време горната баластна тежест ще бъде в долно положение и тя се отделя за да няма големи флуктоаци на системата. Следващия полет започва със скачването на дв тежести към станцията. Така може да се осъществи бърз полет към Марс. Може и без баластни тежести като се издига станцията на по висока орбита с йонни двигатели и при тази акробатика минава на ниска орбита и след това отново се изкачва на висока орбита , но теглото на станцията нараства при този вариант.
Да, човешката глупост край няма. Ако приемем, че е технически възможно, то идва въпросът какви ресурси изисква изграждането на такова нещо? И още един въпрос! За колко време ще се пътува и с каква цел? Ако човек помисли малко ведна стига до извода, че това е чиста глупост, както е да се погледне. Това няма да разреши проблема с глада, нито проблема с пренаселването на планетата, както и много други проблеми. По-добре да работтя върху създаването на нови видове двигатели за пътувания в космоса. Това така или иначе това предстои и ще става все по-актуално. А мислят за въжета - смотаняци. И сега колите са им виновни за замърсяването на въздуха. А за самолетите и танкерите защо никой не казва нито дума, а? Онези същите самолети, които извърлят отработено гориво в горните слоеве на атмосферата? Ей, много шизоидщина, бре.
Не разбирам защо трябва да е дълго 100 000 км? Това е близо една трета от разстоянието до луната. Според мен тука има грешка. Може би 100 км. Такова въже ще е много тежко. Как ще го вдигнат до тази височина не е много ясно? Дори и да има достатъчна здравина. От друга страна тази тежест периодично ще трябва да коригира позицията си за да поддържа въжето строго вертикално. Което доста усложнява конструкцията и.
За въжето няма проблеми.. бях гледал по дискавъри или не помня точно, че има начин да се направи такова въже и да бъде супер здраво. По-големия въпрос(проблем) е от другата страна, къде ще бъде закрепено и коригирането, както спомена.
Геостационарна орбита е кръгова орбита непосредствено над Земния екватор (0 географска ширина), на 35 786 km над земната повърхност, с орбитален период, равен на периода на завъртане на Земята. Така спътник на геостационарна орбита би изглеждал сякаш виси неподвижно над дадена точка от земната повърхност. Това е височината до която е разумно да е краят на асансьора. Всяка друга ще изисква енергия за да кара въжето да стои вертикално и практически обезсмисля идеята.
Не забравяш ли че въжето има маса? 100 000 км въже са го сметнали като са взели пред вид средния му център на тежеста и влиянието на земната и на въжето гравитации и центробежната сила. Ако геостационарен спътник се върже с въже за екватора за да продължи да "виси" над земята ще трябва да е на височина по-голяма от 35 786км.
Ако под тази статията коментар е написала някоя готина мацка, аз ще съм напълно изненадан. И искам да се запозная с нея. Относно въжето ако е достатъчно дълго то се превръща в лост, така че проблем ще дойде като леко се повдигне земята. Дано не прекалят с балансиращата тежест. Възможно е да забавят нейното въртене.
1. Гладът на Земята е породен от алчността на една мъничка банда безскрупулни управници. 2. Пренаселеността е МИТ, създаван от горепосочената мафия за да накара простолюдието да се избива, докато те пият робската му кръвчица. 3. В Космоса НЯМА нищо! Тъпи проекти като "супер-колайдери", "космически мисии" и прочие се финансират с единствената цел - създаване на оръжия за избиване на "излишното" простолюдие ТУК на старата мръсна Земя. МИСЛИ! Това ми е препоръката, както винаги и както винаги, напълно безнадежден съвет :(
Ако се опъне едно голямо платно вместо балансираща тежест дали не можем да превърнем земята в космически кораб. Луната не може ли да бъде балансираща тежест.
