Заключението е, че това е изпълнима и действително умна идея, като научният екип прилага и 300 страници, съдържащи насоки как да бъде реализирана, съобщава Motherboard, цитиран от "Фокус".

Концепцията за космически асансьори цели да намери алтернатива на ракетите, при които 80% от теглото е гориво, други 14% е структурата им, оставяйки само 6% полезен товар.

При излитането си ракетата бълва химически вещества в атмосферата и не се връща обратно. В сравнение с това, базирана на кабел транспортна система би използвала една малка част от енергията и средствата, необходими за ракетната технология.

Kак се изгражда космически асансьор

Най-общо казано концепцията е да се опъне здраво въже, закотвено на екватора и стигащо до земната орбита на височина 100 000 км. В края на въжето, намиращ се в Космоса, ще има балансираща тежест, достатъчна да поддържа центъра на тежестта в орбита със Земята, така че кабелът да стои на едно и също място, докато планетата се върти.

Въртенето ще обтяга въжето, а роботизирани електрически асансьори ще се изкачват и слизат по него.

Концепцията не се е променила много от романа на Артър Кларк “Фонтаните на рая” от 1979 година, която първа популяризира идеята за асансьор към Космоса, но която никой от съвременниците ѝ не прие сериозно.

Десетилетия по-късно, през 2003 година, Кларк заяви: “Космическият асансьор ще бъде създаден десет години, след като спрат да се смеят…а те спряха да се смеят”.

Хората спряха да се смеят заради нанотехнологиите. Въглеродните нанофибри бяха разработени през 90-те години, обещавайки свръхздрави, леки и гъвкави супер материали, които са необходими за изграждането транспортна система с дължина от 100 000 километра, която да изкачва хората в орбита.