За тези учени медузата се оказала идеалният обект за изследвания. Безгръбначното ползва проста технология за придвижване - редуване на две движения на тялото с форма на чадърче, които позволяват на медузата да се придвижи чрез последователни скокове, подобни на биенето на човешко сърце.

"През 2007 г. вероятно сме били близо до откритие, опитвайки се да опознаем фундаментални закони, свързани със свиването и отпускането на мускулите, разказа от Кевин Паркър от Харвардския университет. По-късно видях медуза в аквариум и веднага си дадох сметка за сходствата и различията между свиването и отпускането на тялото на медузата и на човешкия сърдечен мускул."

За да създадат тялото на своя "медузоид", учените ползвали тънка силиконова мембрана, чиито свойства са близки до тези на пихтиестото вещество, от което е изградено тялото на медузата. Тази мембрана с диаметър 9 милиметра била снабдена с протеинова структура, възпроизвеждаща мускулатурата на медузата и включваща сърдечни мускулни клетки от плъх. Те се отличават с това, че съхраняват способността си да се свиват и отпускат. Освен това могат да извършват контролирани движения, свързани с плуване.

Когато бил поставен в електропроводима течност и през нея бил пуснат електрически ток, "медузоидът" започнал да плува, извършвайки синхронизирани свивания като тези на медузата. Мини органичният робот всъщност започна да се свива, преди да е получил електрическо стимулиране, отбелязаха учените.

Бях изненадан от малкия брой съставни части, нужни за възпроизвеждане движенията на медузата, заяви специалистът по биоинженерни науки Джон Дабири от Калифорнийския технологичен институт. Резултатите от изследването са публикувани в Nature Biotechnology.