САЩ и Русия имат богат опит в изследване на Венера, но в последните десетилетия, по различни причини, тази планета се оказа извън плановете на двете водещи космически агенции, съобщи Институтът за космически изследвания РАН, цитиран от technews.bg.

Вижте снимки от Венера >> >> >>

На този етап се разглежда възможността за използване на елементите на мисия Венера-Д, която включва руски орбитални модули, както и модули за кацане.

НАСА, на свой ред, ще отговаря за допълнителните елементи, в частност за управляемата атмосферна платформа VAMP (Venus Atmospheric Manoeuvrable Platform).

Друг обсъждан вариант е да се използват малки сонди с високотемпературна електроника, които могат да работят на повърхността на Венера няколко хиляди часа.

Предвижда се сондите да бъдат спуснати в различни райони на планетата, за да следят атмосферата в близост до повърхността.

Като средство за извеждане в космоса се разглежда перспективният носител Ангара А-5, който е способен да изведе на ниска околоземна орбита товар до 22,5 тона.

Масата може да се увеличи допълнително чрез комбинация от различни блокове.

В момента руските и американските специалисти проучват научните задачи по проекта Венера-Д за съответствие с пътната карта на НАСА за изследване на Венера.

Целта е да се дефинират съвместни задачи в рамките на една, обединена мисия.

През 1994 г. американският апарат Магелан завърши картографирането на Венера. Оттогава досега планетата е изучавана само от две станции – Венера-Експрес и Akatsuki.

Научете повече за японската сонда Akatsuki >> >> >>