Американка е първата жена, достигнала Марианската падина | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Американка е първата жена, достигнала Марианската падина
Снимка: Enrique Alvarez / EYOS Expeditions

Американка е първата жена, достигнала Марианската падина

Катрин Съливан е и първата гражданка на САЩ направила космическа разходка

| Редактор: Стоян Гогов 37 7253

Бившата астронавта на НАСА Катрин Съливан е първата американка, излизала в открития Космос, като това постижение е реализирано преди около 35 години. Астронавтката успя да реализира още един исторически успех, слизайки в Марианската падина, превръщайки се в първата жена в света, достигнала най-дълбоката точка на океана.

Дълбоката 11 000 метра бездна е по-малко посещавана от Луната, а Съливан прави постижението си на рекордната възраст от 69 години. Общия брой на хората слизали в най-дълбоката точка на Земята е 8. За сравнение астронавтите, стъпили на естествения ни спътник с програмата "Аполо" на НАСА, са 12.

Съливан, която е океонограф по образование, е първия човек бил и в Космоса и в най-дълбоката точка на Земята.

Марианската падина е изключително интересна за биолозите. Тя обаче е много непристъпна заради огромното налягане от 1086 бара. За сравнение атмосферното налягане на Венера е около 90 бара, а на морското равнище на Земята е около 1 бар. Температурата в Марианската падина е между 1 и 4 градуса по Целзий.

На дъното на Марианската падина са открити гигантски (17-сантиметрови) подобни на скариди същества - амфиподи. Тестовете показали, че в организма им има такива съставки, благодарение на които тъканите и влакната успешно функционират в условията на високо налягане.

Сред тях е сило-инозитол, идентичен на препарата, използван в клинични изпитания за лечение на болестта на Алцхаймер.

Любопитен факт е, че на дълбочина от около 8000 метра все още могат да се срещнат и риби. Учените са изумени от богатия живот в падината, въпреки липсата на слънчева светлина и екстремните температури. Именно този факт кара астробилозите и други учени да спекулират, че е възможно да има живот на някои от луните на Юпитер и Сатурн, за които се знае, че крият океани от течна вода под замръзналата си повърхност.

Американка е първата жена, достигнала Марианската падина

Американка е първата жена, достигнала Марианската падина

Катрин Съливан е и първата гражданка на САЩ направила космическа разходка

| Редактор : Стоян Гогов 37 7253 Снимка: Enrique Alvarez / EYOS Expeditions

Бившата астронавта на НАСА Катрин Съливан е първата американка, излизала в открития Космос, като това постижение е реализирано преди около 35 години. Астронавтката успя да реализира още един исторически успех, слизайки в Марианската падина, превръщайки се в първата жена в света, достигнала най-дълбоката точка на океана.

Дълбоката 11 000 метра бездна е по-малко посещавана от Луната, а Съливан прави постижението си на рекордната възраст от 69 години. Общия брой на хората слизали в най-дълбоката точка на Земята е 8. За сравнение астронавтите, стъпили на естествения ни спътник с програмата "Аполо" на НАСА, са 12.

Съливан, която е океонограф по образование, е първия човек бил и в Космоса и в най-дълбоката точка на Земята.

Марианската падина е изключително интересна за биолозите. Тя обаче е много непристъпна заради огромното налягане от 1086 бара. За сравнение атмосферното налягане на Венера е около 90 бара, а на морското равнище на Земята е около 1 бар. Температурата в Марианската падина е между 1 и 4 градуса по Целзий.

На дъното на Марианската падина са открити гигантски (17-сантиметрови) подобни на скариди същества - амфиподи. Тестовете показали, че в организма им има такива съставки, благодарение на които тъканите и влакната успешно функционират в условията на високо налягане.

Сред тях е сило-инозитол, идентичен на препарата, използван в клинични изпитания за лечение на болестта на Алцхаймер.

Любопитен факт е, че на дълбочина от около 8000 метра все още могат да се срещнат и риби. Учените са изумени от богатия живот в падината, въпреки липсата на слънчева светлина и екстремните температури. Именно този факт кара астробилозите и други учени да спекулират, че е възможно да има живот на някои от луните на Юпитер и Сатурн, за които се знае, че крият океани от течна вода под замръзналата си повърхност.