Българка е била движеща сила в проекта за редактиране на генома, взел Нобел | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Българка е била движеща сила в проекта за редактиране на генома, взел Нобел 2
Снимки: Аз-буки, iStock by Getty Images

Българка е била движеща сила в проекта за редактиране на генома, взел Нобел

Елица Делчева работи с Еманюел Шарпантие - една от отличените през 2020 г. с Нобелова награда за химия за разработването на метода за редактиране на генома

| Редактор: Елза Тодорова 86 11481

Българка е била движеща сила в проекта за редактиране на генома, за който Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна през 2020 г. бяха отличени с Нобелова награда за химия. Това каза пред БТА самата Шарпантие. Става дума за сънародничката ни Елица Делчева

"Тя беше чудесна, беше докторант и ми каза, че ще остане и след края на обучението си, за да завършим проекта, заедно работихме по изследване, публикувано в сп. "Нейчър". Тя беше движеща сила в проекта", каза Шарпантие. Тя е сред 38-те Нобелови лауреати, които участват в 72-ото издание на срещата с млади учени, провеждано от 1951 г. в германския град Линдау. В рамките на форума учената говори с журналисти от шест медии от пет страни, сред които и БТА. 

Делчева работи с Шарпантие в лабораторията ѝ във Виена. През 2009 г. бъдещата нобелистка продължава дейността си в Центъра за изследване върху микробите в Швеция. С помощта на Делчева Шарпантие показва, че технологията CRISPR може да редактира ДНК на специфични места в генома.

По време на лекция пред участниците във форума Шарпантие също посочи Делчева сред участниците в екипите ѝ, които са допринесли за отличената с Нобелова награда технология. Тя вече се прилага масово от научни екипи, фармацевтични компании разработват терапии за лечение на редки заболявания, търси се приложение и в селското стопанство.

Еманюел Шарпантие

Снимка: Getty Images

"Многообразието в научните екипи е много важно", подчерта Шарпантие. В Европа, ако в лабораториите работят само национални екипи, ще имаме поколение от млади учени, които са по-малко устремени и амбицирани, защото са основно в зоната си на комфорт. Многообразието в международните екипи създава конкурентна среда, не защото учените в тези екипи се конкурират помежду си, а защото заедно напредват, каза Шарпантие.

Тя добави, че за науката за нужни хора, които са "гладни" да се занимават с изследвания и много от тях са в страни, в които трудно се прави наука.

Българка е била движеща сила в проекта за редактиране на генома, взел Нобел 2
Добрата новина

Българка е била движеща сила в проекта за редактиране на генома, взел Нобел

Елица Делчева работи с Еманюел Шарпантие - една от отличените през 2020 г. с Нобелова награда за химия за разработването на метода за редактиране на генома

| Редактор : Елза Тодорова 86 11481 Снимки: Аз-буки, iStock by Getty Images

Българка е била движеща сила в проекта за редактиране на генома, за който Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна през 2020 г. бяха отличени с Нобелова награда за химия. Това каза пред БТА самата Шарпантие. Става дума за сънародничката ни Елица Делчева

"Тя беше чудесна, беше докторант и ми каза, че ще остане и след края на обучението си, за да завършим проекта, заедно работихме по изследване, публикувано в сп. "Нейчър". Тя беше движеща сила в проекта", каза Шарпантие. Тя е сред 38-те Нобелови лауреати, които участват в 72-ото издание на срещата с млади учени, провеждано от 1951 г. в германския град Линдау. В рамките на форума учената говори с журналисти от шест медии от пет страни, сред които и БТА. 

Делчева работи с Шарпантие в лабораторията ѝ във Виена. През 2009 г. бъдещата нобелистка продължава дейността си в Центъра за изследване върху микробите в Швеция. С помощта на Делчева Шарпантие показва, че технологията CRISPR може да редактира ДНК на специфични места в генома.

По време на лекция пред участниците във форума Шарпантие също посочи Делчева сред участниците в екипите ѝ, които са допринесли за отличената с Нобелова награда технология. Тя вече се прилага масово от научни екипи, фармацевтични компании разработват терапии за лечение на редки заболявания, търси се приложение и в селското стопанство.

Еманюел Шарпантие

Снимка: Getty Images

"Многообразието в научните екипи е много важно", подчерта Шарпантие. В Европа, ако в лабораториите работят само национални екипи, ще имаме поколение от млади учени, които са по-малко устремени и амбицирани, защото са основно в зоната си на комфорт. Многообразието в международните екипи създава конкурентна среда, не защото учените в тези екипи се конкурират помежду си, а защото заедно напредват, каза Шарпантие.

Тя добави, че за науката за нужни хора, които са "гладни" да се занимават с изследвания и много от тях са в страни, в които трудно се прави наука.