Историята на БАН започва през 50-те и 60-те години на 19-и век, по време на възрожденски образователен и културен подем и революционните събития на Балканите.

Именно тогава сред българската емиграция назрява идеята за създаване на български книжовен център.

На 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила се учредява Българското книжовно дружество /БКД/.

Това събитие в националната ни история е уникално, защото Дружеството в емиграция се учредява, когато България се намира все още в пределите на Османската империя.

В него участват водачите на българското революционно национално-освободително движение - Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски, книжовници и други просветени българи.

Пръв председател на БКД е университетският учен-историк Марин Дринов.

След Освобождението на България през 1878 година БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.

През 1888 г. членове на БКД полагат основите на първото българско висше училище - Софийския университет.

За първи ректор е избран редовният член на БКД проф. Александър Теодоров-Балан.

През 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките и приема първия си закон.

През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя.

Днес в БАН работят около 3000 учени или около 15 процента от кадрите, заети с наука у нас и създаващи над половината от научната продукция в страната.

Вижте някои от последните проекти на БАН:

Наши учени създадоха уникален робот за ин витро >> >> >>

Микросателит ще следи за природни бедствия >> >> >>

Български учени откриха двойна звезда >> >> >>

България ще участва в програмата ExoMars >> >> >>

Български учен с престижна японска награда за лазерни и плазмени изследвания >> >> >>

БАН създава 3-то поколение космическа оранжерия >> >> >>