И все пак има с какво да се гордеем - българските постижения в науката през 2022 година | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
И все пак има с какво да се гордеем - българските постижения в науката през 2022 година
Снимка: iStock by Getty Images

И все пак има с какво да се гордеем - българските постижения в науката през 2022 година

Изминалите 12 месеца бяха изключително успешни - вижте защо

| Редактор: Стоян Гогов 80 11495

Един от съществуващите в съзнанието на мнозина наши сънародници митове е, че в България наука не може да се прави. Фактите показват друго.

Тази година разработки на родни учени намериха място в едни от най-престижните световни журнали.

Dir.bg направи специален подбор на постиженията, които грабнаха интереса на нашите читатели и промениха обкръжаващата среда в областта на науката и технологиите:

Намиране на червееви дупки

Снимка: iStock by Getty Images

Екип от физици от Софийския университет в България публикува доста любопитен научен труд. Той предизвика интереса на всички световни и специализирани медии. Според българските учени част от познатите ни черни дупки, може да са червееви такива.

Червеевите дупки са хипотетични тунели, свързващи една част от Вселената с друга. Обектите са подобни на портали и може да се крият пред очите ни - под формата на черни дупки.

"Преди десет години червеевите дупки бяха изцяло в областта на научната фантастика", каза ръководителят на екипа Петя Недкова от Софийския университет пред New Scientist. "Сега ситуацията е различна и те излизат на преден план, а учените ги търсят активно."

Петя Недкова изследва черните дупки от повече от 10 години и има 27 статии, публикувани в научни журнали.

Новоразработеният компютърен модел на екипа предполага, че белезите на червеевите и черните дупки са почти еднакви.

Според модела на родните учени разликата в количеството светлинна поляризация, излъчвана от черна дупка и червеева дупка ще бъде по-малко от четири процента.

"С настоящите наблюдения не можете да различите черна дупка или червеева дупка — може да има червеева дупка там, но не можем да различим", каза Недкова пред New Scientist.

Изследването на българските учени е публикувано в научния журнал Physical Review D.

Център за изкуствен интелект INSAIT

Снимка: iStock by Getty Images

Тази година в България откри врати института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT. Заслугите за създаването му са на проф. Мартин Вечев, но във финансирането на проекта участват правителството, Google, DeepMind и Amazon.

Това е първият институт в Източна Европа, който предлага условия за работа на световно ниво, съответстващи на тези във водещите западни университети и институти. Институтът е структуриран като специално звено към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е създаден в партньорство с швейцарските ETH Zurich и EPFL

Институтът успя да привлече проф. Люк Ван Гуул, световноизвестен професор и един от най-цитираните учени в сферата на машинното самообучение и компютърно зрение.

INSAIT трябва да се превърне в ковачница на кадри и основа, благодарение на която България да развие множество направления на изкуствения интелект и машинното самоубочение. Той ще помогне за развитието на науката и технологиите в страната ни.

Тази година проф. Мартин Вечев се похвали и с друго голямо постижение. Българският учен е спечелил спечелил проект за 2 милиона евро, предоставени от Европейският съвет за научни изследвания. Проектът е свързан с направата на изкуствен интелект за самоуправление на автомобилите и диагностика в медицината.

Лечение на рак

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Тази година български учени откриха биомаркери, показващи полето на канцеризация при тумор на ларинкса. Може да ви звучи сложно, но откритието има шанса да помогне на болни от рак пациенти.

Медиците обясняват, че полето на канцеризация е мястото, в което се заражда ракът. Дори ракът да е отстранен напълно, той може да се завърне след време. Това зависи от "невидимото" поле на канцеризация. Невидимо, защото след хистологичен анализ то изглежда нормално, но въпреки това е възможно да крие мутирали клетки.

Екипът е работил под ръководството на доц. д-р Тодор Попов, хирург в УНГ-клиниката на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Досега мутациите на полето на канцеризация са били на такова микро ниво, че са били трудни за засичане. Работата на българските учени може да промени границите на отстраняване на тъкан и да направи операциите много по-успешни.

Нов растителен вид

Снимка: БАН

Може ли в България да бъде открит нов за науката растителен вид? Учени от БАН правят точно това в Родопите. Те кръщават новата билка Sideritis elica (Родопска елика). Тя е близка до известния Мурсалски чай (Sideritis scardica), но има морфологични различия, доказани и на молекулно ниво и генетично ниво.

Новият вид е открит и описан от доц. Ина Анева (научен секретар на направление Биоразнообразие, биоресурси и екология и изследовател в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН), проф. Петър Желев (Лесотехнически университет) и гл. ас. д-р Георги Бончев (Институт по физиология на растенията и генетика, БАН).

За добре проучени във флористично отношение страни, каквато е България, откриването на нови видове растения е сравнително рядко събитие.

Постижения в квантовите компютри

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Учени от Института по математика и информатика към БАН поставиха нов световен рекорд за разработен алгоритъм. Той може да доведе до сериозен технологичен пробив в използването на квантовите компютри.

Главен изпълнител на проекта е д-р Венелин Тодоров. Той работи в областта на математическо моделиране или прилагане на математиката в други науки.

С помощта на алгоритъма учените от Българската академия на науките успяват да решат задача на физика Ричард Файнман.

"Чрез нашия подход може да се изследва при какви условия е възможно квантовият компютър да работи при стайна температура, тъй като сега той не може да съществува и веднага се разпада. Могат да се изследват и потенциални изчислителни структури, които са кандидати за наноструктури в квантовите компютри", обяснява Венелин Тодоров пред БНР.

Астрономическо откритие

Снимка: НАО Рожен

Двуметровият телескоп в НАО Рожен и 60-сантиметровия телескоп в Астрономическата обсерватория в Белоградчик са помогнали за ново откритие.

Екипът, съставен от български и други астрономи, е открил цикли на осцилираща яркост в струя от високоенергийни частици, излъчвани от блазара BL Lac.

Блазарите са сред най-високоенергийните феномени във Вселената и са важен обект в извънгалактическата астрономия. Те едновременно са едни от най-ярките и най-древните обекти във Вселената.

От българска страна в изследването са участвали проф. д-р Румен Бачев, проф. д-р Евгени Семков, доц. д-р Атанас Стригачев и гл. ас. д-р Александър Куртенков. Публикацията на международния колектив с ключово участие на учени от БАН е публикувана в престижното списание Nature.

Снимка: БТА

Тази година българската наука може да се похвали и с още няколко постижения. В София бе създаден първия български планетариум. Той е дело на експерименталното конструкторско бюро "Фотоника". За първи път български изследователски кораб тръгва към Антарктида, като с него ще стартира 31-ата българска антарктическа експедиция.

Екип от Института по информационни и комуникационни технологии при БАН стартира работа, в рамките на международен консорциум, по проекта "Авто-адаптивен невроморфен мозъчно-машинен интерфейс". Той е свързан с приложението на изкуствения интелект в здравеопазването. 

Български студенти разработиха проект за пречистване на вода от замърсяване с антибиотици.

И все пак има с какво да се гордеем - българските постижения в науката през 2022 година 8
#2022 в Dir.bg

И все пак има с какво да се гордеем - българските постижения в науката през 2022 година

Изминалите 12 месеца бяха изключително успешни - вижте защо

| Редактор : Стоян Гогов 80 11495 Снимка: iStock by Getty Images

Един от съществуващите в съзнанието на мнозина наши сънародници митове е, че в България наука не може да се прави. Фактите показват друго.

Тази година разработки на родни учени намериха място в едни от най-престижните световни журнали.

Dir.bg направи специален подбор на постиженията, които грабнаха интереса на нашите читатели и промениха обкръжаващата среда в областта на науката и технологиите:

Намиране на червееви дупки

Снимка: iStock by Getty Images

Екип от физици от Софийския университет в България публикува доста любопитен научен труд. Той предизвика интереса на всички световни и специализирани медии. Според българските учени част от познатите ни черни дупки, може да са червееви такива.

Червеевите дупки са хипотетични тунели, свързващи една част от Вселената с друга. Обектите са подобни на портали и може да се крият пред очите ни - под формата на черни дупки.

"Преди десет години червеевите дупки бяха изцяло в областта на научната фантастика", каза ръководителят на екипа Петя Недкова от Софийския университет пред New Scientist. "Сега ситуацията е различна и те излизат на преден план, а учените ги търсят активно."

Петя Недкова изследва черните дупки от повече от 10 години и има 27 статии, публикувани в научни журнали.

Новоразработеният компютърен модел на екипа предполага, че белезите на червеевите и черните дупки са почти еднакви.

Според модела на родните учени разликата в количеството светлинна поляризация, излъчвана от черна дупка и червеева дупка ще бъде по-малко от четири процента.

"С настоящите наблюдения не можете да различите черна дупка или червеева дупка — може да има червеева дупка там, но не можем да различим", каза Недкова пред New Scientist.

Изследването на българските учени е публикувано в научния журнал Physical Review D.

Център за изкуствен интелект INSAIT

Снимка: iStock by Getty Images

Тази година в България откри врати института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT. Заслугите за създаването му са на проф. Мартин Вечев, но във финансирането на проекта участват правителството, Google, DeepMind и Amazon.

Това е първият институт в Източна Европа, който предлага условия за работа на световно ниво, съответстващи на тези във водещите западни университети и институти. Институтът е структуриран като специално звено към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е създаден в партньорство с швейцарските ETH Zurich и EPFL

Институтът успя да привлече проф. Люк Ван Гуул, световноизвестен професор и един от най-цитираните учени в сферата на машинното самообучение и компютърно зрение.

INSAIT трябва да се превърне в ковачница на кадри и основа, благодарение на която България да развие множество направления на изкуствения интелект и машинното самоубочение. Той ще помогне за развитието на науката и технологиите в страната ни.

Тази година проф. Мартин Вечев се похвали и с друго голямо постижение. Българският учен е спечелил спечелил проект за 2 милиона евро, предоставени от Европейският съвет за научни изследвания. Проектът е свързан с направата на изкуствен интелект за самоуправление на автомобилите и диагностика в медицината.

Лечение на рак

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Тази година български учени откриха биомаркери, показващи полето на канцеризация при тумор на ларинкса. Може да ви звучи сложно, но откритието има шанса да помогне на болни от рак пациенти.

Медиците обясняват, че полето на канцеризация е мястото, в което се заражда ракът. Дори ракът да е отстранен напълно, той може да се завърне след време. Това зависи от "невидимото" поле на канцеризация. Невидимо, защото след хистологичен анализ то изглежда нормално, но въпреки това е възможно да крие мутирали клетки.

Екипът е работил под ръководството на доц. д-р Тодор Попов, хирург в УНГ-клиниката на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Досега мутациите на полето на канцеризация са били на такова микро ниво, че са били трудни за засичане. Работата на българските учени може да промени границите на отстраняване на тъкан и да направи операциите много по-успешни.

Нов растителен вид

Снимка: БАН

Може ли в България да бъде открит нов за науката растителен вид? Учени от БАН правят точно това в Родопите. Те кръщават новата билка Sideritis elica (Родопска елика). Тя е близка до известния Мурсалски чай (Sideritis scardica), но има морфологични различия, доказани и на молекулно ниво и генетично ниво.

Новият вид е открит и описан от доц. Ина Анева (научен секретар на направление Биоразнообразие, биоресурси и екология и изследовател в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН), проф. Петър Желев (Лесотехнически университет) и гл. ас. д-р Георги Бончев (Институт по физиология на растенията и генетика, БАН).

За добре проучени във флористично отношение страни, каквато е България, откриването на нови видове растения е сравнително рядко събитие.

Постижения в квантовите компютри

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Учени от Института по математика и информатика към БАН поставиха нов световен рекорд за разработен алгоритъм. Той може да доведе до сериозен технологичен пробив в използването на квантовите компютри.

Главен изпълнител на проекта е д-р Венелин Тодоров. Той работи в областта на математическо моделиране или прилагане на математиката в други науки.

С помощта на алгоритъма учените от Българската академия на науките успяват да решат задача на физика Ричард Файнман.

"Чрез нашия подход може да се изследва при какви условия е възможно квантовият компютър да работи при стайна температура, тъй като сега той не може да съществува и веднага се разпада. Могат да се изследват и потенциални изчислителни структури, които са кандидати за наноструктури в квантовите компютри", обяснява Венелин Тодоров пред БНР.

Астрономическо откритие

Снимка: НАО Рожен

Двуметровият телескоп в НАО Рожен и 60-сантиметровия телескоп в Астрономическата обсерватория в Белоградчик са помогнали за ново откритие.

Екипът, съставен от български и други астрономи, е открил цикли на осцилираща яркост в струя от високоенергийни частици, излъчвани от блазара BL Lac.

Блазарите са сред най-високоенергийните феномени във Вселената и са важен обект в извънгалактическата астрономия. Те едновременно са едни от най-ярките и най-древните обекти във Вселената.

От българска страна в изследването са участвали проф. д-р Румен Бачев, проф. д-р Евгени Семков, доц. д-р Атанас Стригачев и гл. ас. д-р Александър Куртенков. Публикацията на международния колектив с ключово участие на учени от БАН е публикувана в престижното списание Nature.

Снимка: БТА

Тази година българската наука може да се похвали и с още няколко постижения. В София бе създаден първия български планетариум. Той е дело на експерименталното конструкторско бюро "Фотоника". За първи път български изследователски кораб тръгва към Антарктида, като с него ще стартира 31-ата българска антарктическа експедиция.

Екип от Института по информационни и комуникационни технологии при БАН стартира работа, в рамките на международен консорциум, по проекта "Авто-адаптивен невроморфен мозъчно-машинен интерфейс". Той е свързан с приложението на изкуствения интелект в здравеопазването. 

Български студенти разработиха проект за пречистване на вода от замърсяване с антибиотици.