Криза: НАСА търси по-евтин подход за мисия за връщане на проби от Марс

Китай може да изпревари САЩ на Червената планета

12:29 | 16 април 2024 | Редактор: Стоян Гогов 6 664

НАСА търси по-евтин и опростен подход към един от основните си научни приоритети в условията на бюджетна криза - връщането на Земята на ценните проби, извлечени от скали на Марс, съобщават Ройтерс и АФП, цитирани от БТА.

Виж още НАСА започва мащабни съкращения, които поставят под въпрос бъдещи мисии към Марс

Според ръководството на НАСА днес ще бъде изпратено официално запитване за предложения до различни центрове и лаборатории на американската космическа агенция, както и до компании от космическата индустрия. В него ще бъде поставен въпросът как да се преработи програмата, затънала в техническа сложност и разкритикувана заради "нереалистични" разходи.

Служители на агенцията казаха в конферентен разговор с репортери, че очакват алтернативни планове, които да им бъдат представени за разглеждане тази есен или в началото на зимата.

Това се случва в момент, когато според съобщения в държавните медии мисията на Китай "Тянвън-3" за връщане на проби от Червената планета трябва да бъде изстреляна около 2030 г. на фона на съперничеството между двете сили, отбелязва АФП.

Заместник-администраторът на НАСА Ники Фокс каза, че ще насочат вниманието си към "иновациите и доказаните технологии", а не към огромни нови технологични скокове като начин за намаляване на времето за разработка, рисковете и разходите.

Стъпката за преработване на стратегията за връщане на проби от Марс идва, след като през септември миналата година независим одит, възложен от НАСА, заключи, че програмата е била възпрепятствана от "нереалистични очаквания за бюджета и графика от самото начало". Установено беше също, че шансът да бъдат спазени планираните срокове за изстрелване е "почти нулев".

Не става ясно как НАСА в крайна сметка ще съчетае привидния парадокс на използването на сходни технологии за системите за космически полети, за да се постигне нещо, което никога не е правено досега, особено начинанието да бъде изстреляна ракета от повърхността на друга планета.

Усилията бяха допълнително помрачени от дълбоките съкращения на разходите, които Конгресът наложи на космическите програми тази година. Това доведе до стотици съкращения в Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА край Лос Анджелис, чиито екипи ръководят мисията на Марс.

От 2021 г. построеният от лабораторията роботизиран марсоход "Пърсивиърънс" събира минерални проби от дъното на древно марсианско езеро, наречено кратер Джезеро (Йезеро), и запечатва материала в контейнери, предназначени за бъдещ лабораторен анализ, търсещ евентуални следи от фосилизирани микроби.

"Пърсивиърънс" прекара години в търсене на следи от древен микробен живот, който може да е съществувал преди милиарди години, когато Марс е бил по-топъл и влажен, отколкото е днес.

Следващата фаза на мисията в партньорство с Европейската космическа агенция (ЕКА) предвижда изпращането на втори роботизиран спускаем апарат на Марс. Той ще трябва да вземе пробите и да ги изстреля в марсианска орбита за среща с трети космически апарат, който да ги върне обратно на Земята.

Изстрелването на апаратите за взимане на пробите и за позициониране в орбита беше планирано за 2027-28 г., а връщането им - за началото на 2030 г., като общите разходи се предвиждаше да възлязат на 5-7 милиарда щатски долара.

Независимият одит обаче установи, че действителните разходи за връщане на проби от Марс ще нараснат до 11 милиарда щатски долара и няма да е възможно образците да бъдат върнати на Земята преди 2040 г.

"В крайна сметка излиза, че бюджетът от 11 милиарда долара е твърде скъп, а датата 2040 г. за връщане - твърде далечна", каза ръководителят на НАСА Бил Нелсън.

Продължаването на подобни високи нива на финансиране ще попречи на изпълнението на други важни научни цели на американската космическа агенция, като планирани мисии до ледената луна на Сатурн Титан и Венера, както и изследването на близки до Земята обекти, отбеляза Нелсън.

Служителите на НАСА не изключват възможността да оставят някои от над 30-те проби, които се очаква да събере "Пърсивиърънс". По-голямата част от тях се съхраняват в самия марсоход, а по-малък резервен контейнер е поставен на място за събиране на проби на повърхността на планетата.

Бил Нелсън изрази надежда, че най-големите умове в НАСА, Лабораторията за реактивно движение и техните партньори от космическата индустрия ще намерят решение.

Същевременно в допълнение към мисията си "Тянвън-3" до Марс, Китай може да стане следващата страна, която ще изпрати хора на Луната до 2030 г., ако американците изостанат.

С програмата "Артемида 3" САЩ планират да изпратят астронавти на Луната през 2026 г. за първи път от 1972 г., като първоначалната дата на мисията беше отложена с една година.

ИЗБРАНО