Нов метод може да позволи междузвездни пътешествия | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Нов метод може да позволи междузвездни пътешествия
Снимка: iStock by Getty Images

Нов метод може да позволи междузвездни пътешествия

Полетът до най-близката звезда би отнел десетилетия, вместо хилядолетия

| Редактор: Стоян Гогов 53 8682

Изследователи от университета Макгил в Канада и фондация Tau Zero в САЩ предложиха нов начин за прекосяване на гигантските разстояния из междузвездното пространство. Екипът е черпел вдъхновение от морските птици.

Досега едно от най-обещаващите решения за пътуване до съседни звезди бе свързано със спектъра на звездната светлина, излъчвана от Слънцето. Макар и с малък тласък, големият брой и високите скорости правят фотоните интригуващ източник на енергия за изграждане на висока скорост, необходима за пресичане на светлинни години празнота за кратко време.

Иновациите в технологията на слънчевите платна напреднаха значително през годините, като моделите стигнаха дотам, че бяха тествани във враждебната среда на нашата вътрешна Слънчева система.

Макар и функционални, всички слънчеви платна имат един общ недостатък: самото платно. Слънчевите платна трябва да са с огромни размери, за да уловят фотоните, необходими за задвижване на кораб.

Те също се нуждаят от правилната форма и материал, за да превърнат малката част от импулса на всеки фотон в движение, при това без да се повредят в процеса.

Освен, платното може да се задвижва от заредените частици на Слънцето. Според екипа от от университета Макгил в Канада това е доста по-ефективен метод.

Въпреки че има много по-малко високоскоростни електрони и протони, изригващи от Слънцето, отколкото фотоните, техните заредени маси са по-силни.

Оказва се, че кабел с много по-малки размери може да се използва за задвижване, стига да се уловят правилните магнитни потоци. Кабелът трябва да е от свръхпроводим материал и да може да направи поле, достатъчно широко, за да отклони заредения вятър на Слънцето в мащаб от десетки до стотици километри.

Системата би действала по-скоро като магнитен парашут, който се влачи от поток от частици, движещи се със скорости от близо 700 километра в секунда. За сравнение скоростта на светлината е 300 000 километра в секунда, а максималната скорост на ракетите е около 10 километра в секунда.

Нов метод може да позволи междузвездни пътешествия

Нов метод може да позволи междузвездни пътешествия

Полетът до най-близката звезда би отнел десетилетия, вместо хилядолетия

| Редактор : Стоян Гогов 53 8682 Снимка: iStock by Getty Images

Изследователи от университета Макгил в Канада и фондация Tau Zero в САЩ предложиха нов начин за прекосяване на гигантските разстояния из междузвездното пространство. Екипът е черпел вдъхновение от морските птици.

Досега едно от най-обещаващите решения за пътуване до съседни звезди бе свързано със спектъра на звездната светлина, излъчвана от Слънцето. Макар и с малък тласък, големият брой и високите скорости правят фотоните интригуващ източник на енергия за изграждане на висока скорост, необходима за пресичане на светлинни години празнота за кратко време.

Иновациите в технологията на слънчевите платна напреднаха значително през годините, като моделите стигнаха дотам, че бяха тествани във враждебната среда на нашата вътрешна Слънчева система.

Макар и функционални, всички слънчеви платна имат един общ недостатък: самото платно. Слънчевите платна трябва да са с огромни размери, за да уловят фотоните, необходими за задвижване на кораб.

Те също се нуждаят от правилната форма и материал, за да превърнат малката част от импулса на всеки фотон в движение, при това без да се повредят в процеса.

Освен, платното може да се задвижва от заредените частици на Слънцето. Според екипа от от университета Макгил в Канада това е доста по-ефективен метод.

Въпреки че има много по-малко високоскоростни електрони и протони, изригващи от Слънцето, отколкото фотоните, техните заредени маси са по-силни.

Оказва се, че кабел с много по-малки размери може да се използва за задвижване, стига да се уловят правилните магнитни потоци. Кабелът трябва да е от свръхпроводим материал и да може да направи поле, достатъчно широко, за да отклони заредения вятър на Слънцето в мащаб от десетки до стотици километри.

Системата би действала по-скоро като магнитен парашут, който се влачи от поток от частици, движещи се със скорости от близо 700 километра в секунда. За сравнение скоростта на светлината е 300 000 километра в секунда, а максималната скорост на ракетите е около 10 километра в секунда.