Учени предупреждават за "ужасяващо" самоунищожение на човешката цивилизация

Решението според тях е икономическо свиване и намаляване на растеж

10:04 | 15 ноември 2022 | Редактор: Стоян Гогов 42 6394

Учени от университета в Нюкасъл и университета в Сидни написаха есе, публикувано в The Conversation. В него те питат защо "избираме да унищожим" нашата планета - а с нея и себе си?

Виж още Научно изследване прогнозира края на цивилизацията след 20 години

Материалът се концентрира около климатичните изменения и идва на фона на проведената среща COP27.

Доклад на ООН от миналата седмица установи, че дори и всички нации да изпълнят климатичните си цели през това десетилетие, планетата пак ще се нагрее с катастрофалните 2,5 ℃.

Водещите световни учени в областта на климата от десетилетия предупреждават за опасностите от непрекъснато нарастващите емисии на парникови газове. Междувременно правителството на САЩ и Exxon са били наясно с потенциала за причинена от човека климатична катастрофа от 70-те години на миналия век, твърдят изследователите от Нюкасъл и Сидни.

Зависимостта от изкопаеми горива е толкова широко приета, че се е превърнала едновременно в жив и идеологически начин на глобален живот. Изкопаемите горива, под тази хегемония, не са просто инструменти. Те са "естествено състояние на съществуване" и да се поставя под съмнение тяхното господство означава да се поставя под въпрос структурата на обществото.

"Имаше надежди, че глобалната пандемия може да е изместила световните икономики от зависимостта им от изкопаеми горива, тъй като локдауните намалиха потреблението на енергия, а прогресивните политици предложиха алтернативни политически програми", пишат учените, но коментират, че техните надежди не са се реализирали.

"Безкрайният икономически растеж, подхранван от изкопаемата енергия, е толкова фундаментален, че е извън здравия разум да бъде поставен под въпрос. Но на практика той унищожава планета и обрича бъдещите поколения", пишат учените.

Експертите предлага решение на този глобален проблем. Отговорът според тях се корени в намаляването на растежа или в "планирано и справедливо свиване на богатите икономики", докато не може да се постигне разумна устойчивост.

Според есето това може да бъде постигнато с намаляване на работния ден, гарантиране на по-високи заплати, за елиминиране на "работещите бедни" и нови данъчни политики.

Критика

Свиването на икономиките обаче би намалило социалната мобилност и би довело до увеличение на бедността. Дори то да е решение на проблема с климатичните промени, то "лекарството би имало доста странични ефекти", смятат критици на предложението.

Според тях трябва да се инвестира повече в зелена енергия, разработката на ново поколение ядрени реактори и термоядрен синтез. Те биха намалили потреблението на изкопаеми горива и петролни продукти. Последните обаче ще продължат да се използват, защото са в основата на производството на синтетични тъкани, пластмаса и още множество продукти.

Спирането на икономическия растеж пък би довел до риск от деиндустриализация. Ефектите от нея биха били подобни на най-неуспешните моменти в историята на Източна Европа през 90-те години на миналия век. Тогава някои правителства изгубиха много от икономическия си и човешки потенциал по пътя на трансформацията от планова към пазарна икономика.

Въпреки това ефектите от климатичните промени може да е още по-тежък, ако на тях не се реагира подобаващо. Освен природните катаклизми, човечеството би се сблъскало с появата на зони негодни за живот, мигрантска криза от невиждани пропорции и дори войни за вода.

ИЗБРАНО