От къде е дошла водата на Земята >> >> >>

"Ние открихме, че молекулите на водата в образците от древни породи от канадски арктически остров съдържат малко атоми на тежкия водород деутерий. Това показва, че тя е попаднала на Земята не след нейното формиране и охлаждане, а заедно с прахта, с чиято помощ е била слепена нашата планета. По-голямата част от водата в тази прах се е изпарила, но нейните остатъци са били достатъчни за формирането на океаните по Земята", разказва пред сп. Science Лиди Халис от Университета в Глазгоу, Шотландия, цитирана от БГНЕС.

Днес планетолозите смятат, че водата на нашата планета има космически произход.

Според половината от тях източникът на водата са кометите, докато други астрономи смятат, че водните запаси са били докарани на Земята от астероидите.

Халис и колегите й обаче показаха, че океаните на нашата планета са запълнени от собствената й вода, за целта те изучили образци на древни базалтови породи, открити през 1985 г. на територията на големия канадски остров Земята на Баффин.

Тези фрагменти от мантията на Земята, обяснява геоложката, съдържат така наречените инклюзии – неголеми кристални топчета от плътни и разтопими породи, формирали се в зората на живота на Слънчевата система преди около 4,5-4,4 милиарда години.

Понеже никога не са напускали недрата на Земята и не са смесвали с породите на земната кора, те съдържат първичната материя на нашата планета.

Групата на Халис използва този факт, за да изследва изотопния състав на водата, съдържащ се в тези частици, и да го сравни с дела на изотопите на водорода, които са характери за днешните води на Земята и за астероидите и кометите.

Както се оказа първичните породи на Земята съдържат необичайно малко деутерий – много по-малко отколкото във водите на съвременните океани и в материята на малките небесни тела. Това говори също, че източник на водата е била първичната материя на газопрахообразния диск, от който се е родила Земята и всички други.

Защо това е така?

Халис обяснява, че изначално първичната материя на Слънчевата система е съдържала крайно малко деутерий.

Деутерият е по-тежък от „обикновения“ водород и затова неговите атоми много по-бавно от простите протони се изпаряват в Космоса от повърхността на Земята или другите небесни тела.

Ето защо колкото повече време водата се намира в откритото пространство, толкова по-малко деутерий ще има в нея. Това също обяснява защо малкото количество деутерий във водата на образците от тези породи говори за „земния“ произход на водата в океаните на планетата ни.

Днес твърде малко учени смятат, че водата и по-голямата част от газовете в атмосферата на Земята е могла да възникне "самостоятелно".

В редица планетни системи вероятно има вода >> >> >>

Това се обяснява с факта, че Земята се намира в т.нар. Гореща част от протопланетния диск, където ледът и други замразени летливи вещества постепенно са се разрушавали под въздействието на ултравиолетовите и други лъчи на новороденото Слънце.

От друга страна, през последните години планетолозите намериха множество свидетелства и теоретични доказателства, че Земята и някои други подобни на нея планети от Слънчевата система са могли да се сформират в по-отдалечената и хладна част на протопланетния диск, а след това са били „изгонени“ от местата си към съвременните си орбити от Юпитер и Сатурн.

Откритието на Халис и колегите й може да бъде още един аргумент в полза на тази „миграционна теория“.