Ян Шойерман, която е парализирана от 13 години от врата надолу заради дегенеративно мозъчно заболяване, вече сръчно взима, премества и поставя на друго място най-различни предмети, както би направил човек със здрава ръка. Подобно ниво на контрол и лекота на движението досега не е постигано, предават агенциите, цитирани от БТА.

Специалистите заявиха, че това е забележителна стъпка към разработването на протеза, контролирана пряко от мозъка. Други разработени досега системи даваха възможност на пациентите да пишат на компютър само като мислят за буквите.

Миналия месец швейцарски учени използваха електроди, имплантирани пряко в ретината, за да дадат възможност на сляп пациент да чете. Разработването на интерфейси мозък-машина се развива бързо и учените прогнозират, че технологията може евентуално да бъде използвана, за да бъдат заобиколени нервни увреждания и да бъдат събудени парализираните мускули на пациента.

Междувременно системи като сегашната могат да бъдат използвани с роботизирани екзоскелети, които да позволят на парализирани хора да вървят.

Учените от медицинския център на университета на Питсбърг са имплантирали два микроелектрода в левия двигателен кортекс на жената, която е на 52 години. Тази част от мозъка управлява движението. С функционален магнитен резонанс лекарите са установили точно коя част от мозъка се активира, когато казвали на пациентката да мисли, че движи парализираните си ръце. Електродите били свързани с роботизираната ръка през компютър със сложен алгоритъм, за да превежда сигналите, които имитират начина, по който здрав мозък контролира здрави крайници. "Електродите са забележителни, защото са много малки - каза Майкъл Бонингър от екипа. - Те не могат да бъдат купени в магазин".

Основното постижение в разработката е начинът, по който работи алгоритъмът. Точният превод на мозъчните сигнали досега беше едно от най-големите предизвикателства в контролираните с мисъл протези. "Вече няма граници за декодирането на човешкото движение" - каза Майкъл Бонингър.

Шойерман е овладяла контрола на ръката със седмици упражнения. Тя започнала да я движи само след два дена, а с времето се справяла с все по-трудни задачи, като точността и скоростта на движенията се повишавали с практиката. Сега изпълнява успешно задачите до 91,6 процента.

Учените планират да включат безжична технология, за да премахнат кабелите между главата и протезата. Те мислят, че е възможно да се използва и сензорна линия, която да дава обратна връзка на мозъка и да позволява на пациента да разграничава горещо от студено, гладка повърхност от груба.