Всяка цифрова новост, идваща отвъд Атлантика, изглежда предизвиква политическа ярост. Преди десетина години беше Microsoft, сега вниманието на хората, определящи политиката, е съсредоточено върху GARA - акроним за компаниите Google, Apple, Facebook и Amazon.

Ако Европа е храм за технофобите обаче, то нейните граждани показват това по странен начин. Над 280 милиона от тях влизат във Facebook всеки месец - повече от хората, които притежават кола.

Използването на Google надхвърля това в САЩ, а апетитът за нови услуги като Airbnb или Uber доближава равнището в Калифорния. Технологични райони, опитващи се отчаяно да подражават на Силициевата долина, изникнаха във всички европейски столици.

При по-задълбочен поглед се вижда, че eвропейските управленци разглеждат технологиите не толкова като заплаха, колкото като дилема. Те съзнават, че цифровите услуги стимулират икономиката. Има обаче две гледни точки към съзидателното разрушение и често изпадналите в неблагоприятна позиция, са най-гръмогласни.

Нeотдавна Европа установи, че по-скоро се причислява към губещата страна - както и да ги мерим, нито една от най-големите световни интернет компании не е европейска. Една от възможните реакции е да кажем, че това няма значение. При глобалната търговия не е необходимо дадена страна да произвежда онова, което потребява. Това се отнася за социалните медии и търсенето в интернет точно толкова, колкото и за зърното, стоманата или петрола.

Благодарение на Германия Европа има значителен търговски излишък в стокообмена със САЩ - доказателство, че движението не е изцяло еднопосочнo. В Европейската комисия обаче не изпитват особено задоволство, както става ясно от проект за "единен цифров пазар". Той признава провала на Европа да се възползва максимално от дигиталната икономика.

По-голямата част от това, за което се настоява в него, е безспорно. Доколкото липсата на конкурентоспособност отразява все още раздробения единен пазар, Еврокомисията предлага полезни мерки за хармонизиране.

Пощенските тарифи, размерът на ДДС и правилата за авторското право все още спъват онези, които се решават да предприемат бизнес отвъд границите на ЕС. Континентът не може да очаква да догони САЩ, докато страните членки са толкова слабо свързани.

Най-сложният проблем е какво да е отношението към платформите: търсачките, хранилищата и уебсайтовета, съставляващи метафоричната "главна търговска улица" в цифровата икономика. Това, което движи техните бизнес модели, са икономии от мащаба в бизнеса със събиране на информация.

"Мрежовите ефекти" водят до повече клиенти, правейки услугата още по-завладяваща за тях, така че те все по-трудно мога да се откажат от нея. Подобна концентрация на данни, както и накърняването на дълбоката европейска загриженост за неприкосновеността на личните данни, може да доведе до злоупотреби с пазарното влияние - върху клиенти, конкуренти или чрез нахлуване на други свързани пазари.

Засега комисията се ограничава с т. нар. подробна оценка на ролята на платформите. Откровено казано, тя не знае достатъчно, за да изказва самоуверено мнение за икономиката на знанието, където да разпознаеш или дори да формулираш неприемливото поведение, е трудна работа. Когато една компания е отговорна за създаването на пазар, на който господства, достигането на точка, когато справедливото възнаграждение за иновативност се смесва с пазарна злоупотреба, не е очевидно.

Освен това, както отбеляза веднъж един министър на икономиката, проблемът при дилетантския подход към индустрията е не толкова, че правителството избира печелещите, колкото, че губещите избират правителството. Така че събирането на информация от Еврокомисията трябва да се извършва в дух на откритост, като не само отразява многообразната тема, но и не допуска да става жертва на вътрешно лобиране. Целта му би трябвало да е да подготви Европа за цифровото бъдеще, а не да се опитва да пречи то да настъпи.