Животът на най-големите ни герои често се оказва обвит в мъгла от спекулации, митове и легенди. През годините те се наслагват едни върху други, а резултатът е, че не познаваме най-светлите личности в историята ни.

Днес ще ви запознаем с човек, поставил си за мисия да промени това и да премахне паяжините на неистината около паметта на един от най-големите ни герои през ХХ век - летеца Димитър Списаревски.

Повечето от интересуващите се от история знаят, че Списаревски се врязва в американски бомбардировач B-24 - част от армадата, бомбардирала София на 20 декември 1943 г. по време на Втората световна война. Но с това се изчерпват и сведенията за героя.

Колко души е успял да спаси той с подвига си? Как той поразява американския бомбардировач и как това се отразява на останалите вражески самолети от въздушната армада? Летял ли е Списаревски на мисии край Ла Манша? Как минават кариерата и животът му и дори кога е роден?

Всички тези въпроси често получават различни отговори, но с помощта на Орлин Георгиев днес ще научим кой е верният.

Георгиев е авиоинженер и един от шестимата българи с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA). Познанията му го превръщат в дългогодишен технически консултант на телевизионната поредица "Разследване на самолетни катастрофи" на National Geographic.

Орлин Георгиев прекарва дъги часове в проучвания на Държавния архив, където преглежда доклади на българските авиационни подразделения за водените въздушни боеве, понесените загуби и нанесените щети на врага. Той съпоставя тези данни с архивна информация от други страни като САЩ, Германия, Румъния, Сърбия и т.н.

Паралелно с това като детектив той открива реални факти от живота на Списаревски - къде е спал героят в последната си нощ, къде точно е било гробището на загиналите в България американски екипажи. Трудът на Георгиев е издаден в книгата "Димитър Списаревски - Живот, легенди, митове и Факти".

- Как решихте да напишете книгата си за Списаревски и в кои книжарници и сайтове можем да я намерим?

- В последните десетилетия обществото ни се е отдало на материалното - пари, коли, имоти, жилища. Не се обръща достатъчно внимание на духа и паметта на България.

Списаревски е мой идол още от края на 70-те години, когато прочетох книгата на генерал Стоян Стоянов - "Ние бранихме тебе, София". През 2023 г. голямо столично издателство ми предложи хонорар и възможност да разработя темата за любимия ми български летец изтребител. Приех идеята с ентусиазъм. Бяхме пред подписване на договор, когато те наложиха редица ограничения и не приеха моите предложения за формата, броя на снимките, къде да бъдат разположени в книгата и други подобни важни за мен неща. Не се разбрахме и не подписахме договор, което ме амбицира да докажа, че концепцията ми е правилна, и след половин година упорит труд, изследвания и анализи резултатът бе налице - роди се книгата "Димитър Списаревски - Живот, легенди, митове и Факти", чието издаване финансирах със собствени средства.

- Знаем ли кога е роден Димитър Списаревски? Как минават първите години от живота му?

- Разработвайки темата за героя, бях потресен от изобилието от всякакви измислици, легенди и непроверени факти в медийното пространство за този велик българин. Първо се сблъсках с датата му на раждане.

Димитър Списаревски се ражда през 1916 г. в град Добрич, но кога: на 19 юни? На 20 юни? На 19 юли? На 22 юли? На 22 август? Както вече споменах, много източници дават различна информация, кога е роден Димитър Списаревски.

На гроба му в София, в Алеята на летците, не е изписаната дата на раждане, а само годината 1916 и датата на която е загинал - 20.12.1943 г.

На паметната плоча на лобното му място край село Долни Пасарел, която е подписана от: "Фамилия Списаревски", датата му на раждане е 20 юни 1916 г.

На бюст-паметника в центъра на село Долни Пасарел датата му на раждане е 19 юни 1916 г.

В сайта на село Долни Пасарел датата също е 19 юни 1916 г.

На паметната плоча на фасадата на сградата, в която е живял 11 г. в София на ул. "Хан Аспарух" №57, от 1932 до 1943 г., няма дата на раждане.

На плакета в музея на спортен клуб "Левски", в който е играл като юноша, датата е 19 юни 1916 г.

В сайта на Клуба на летците "кап. Димитър Списаревски" от "Въздушните на НВ войски" - на една страница е 19 юни 1916 г., на друга е 19 юли 1916 г.

Според няколко автори се е родил "само 16 дни, преди Добрич да бъде освободен от българските войски". Добрич е освободен на 05.09.1916 г., следователно, според тях, Списаревски е роден на 20 август 1916 г.

Според задграничния му паспорт, издаден от МВР София през 1936 г., с който пътува на обучението си за пилот в Германия през пролетта на 1938 г., Димитър Светозаров Списаревски е роден на 22 юли 1916 г. в гр. Добрич, тогава част от Румъния.

Според дълбоко уважавания военен историк Румен Руменин, дългогодишен началник на архивите на Българската армия и книгата му "Офицерският корпус на България 1878-1944 г.", датата му на раждане е 19 юли 1916 г.

Според много други автори и източници датата му на раждане също е 19 юли 1916 г.

Опитах да открия кръщелното свидетелство на Димитър в Добричката духовна околия, част от Варненската и Великопреславска епархия. Оттам отговориха, че архивните книги на църковните настоятелства от Добрич за периода 1913-1940 г. са иззети и унищожени от румънските власти.

Отправих запитване до Държавния военноисторически архив (ДВИА), Велико Търново. Отговорът гласи следното:

"Във връзка с Вашето запитване, за дата на раждане на Димитър Списаревски, при извършеното проучване в Дирекция ДВИА, се установи следното: В азбучната книга за юнкери от Военното училище випуски 55 - 56 (1933-1937 г.), срещу името на Димитър Светозаров Списаревски за дата на раждане е отразено: "19. VII. 1916 г." Справка: фонд 1521, опис 1, арх. ед. 431, лист 135.

Е, архивите са категорични - 19 юли 1916 г.

Все пак е много странно защо има толкова много различни дати. Много е вероятно майка му Елисавета да го е родила в нощта на 19 срещу 20 юни 1916 г., а свещеникът да му е издал кръщелно свидетелство чак на 19 юли.

- Как Списаревски се оказва в редиците на армията и какво го запалва по въздушния бой?

- Димитър расте като здрав, родолюбив и буен младеж. Израснал в семейство, където думата "отечество" е светиня, баща му - офицер от запаса, единият му чичо, на когото е кръстен, загива като парламентьор в Сръбско-българската война през 1885 г., той твърдо решава да стане офицер от българската армия и при възможност пилот.

Още в гимназията е знаменосец и участник в кръжок по авиомоделизъм. Формираният от семейството му дух на патриотизъм създава характер с активна гражданска позиция, който в училище яростно защитава загубените български територии след Ньойския договор. Димитър разбира, че за да полети, трябва да бъде в чудесна физическа форма. Той е отличен спортист, занимава се с бокс, гимнастика, плуване, футбол. От 1933 до 1935 г. е юноша във футболния клуб "Левски-София" и изиграва няколко приятелски срещи в мъжкия отбор. През есента на 1934 г. Списаревски кандидатства и е приет за юнкер във Военното на Негово Величество училище. Там се появява и прякорът му "Спаич".

- Бил ли е Списаревски редник в Ямбол в 6-и пехотен полк?

- Не, Спаича никога не е служил в Ямболския пехотен полк. Като юнкер във Военното училище е буен, недисциплиниран и често е наказван. За първото си голямо провинение - с 20 дни арест. Излежава наказанието си, но не му идва акълът и ползва "пищов" на изпита по военна история. Този път наказанието е жестоко. Едва шест месеца след началото на обучението си той е изключен от училището. Но Димитър е разпределен в Пета рота на Шеста пехотна "Търновска" дружина - в София, а не в Ямбол, да дослужи 15 месеца от наборната си военна служба като обикновен войник.

- Къде лети за пръв път Списаревски? Вярно ли е, че той побеждава германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой?

- Когато във Военното училище се сформира група за обучение на бойни пилоти, той е сред първите, които се записват. Пролетта на 1937 г. юнкерите кандидат-пилоти всеки четвъртък посещават летището край Божурище и участват в подготовката на самолетите за полети и на парашутистите за скокове. През лятото преминават курс и летят като "наблюдател на туристически самолет" - тогава лети за първи път на аероплан. На 20.09.1937 г. всички от групата получават и първите си свидетелства.

На 10 април 1938 г. 15 български юнкери (курсанти) от два випуска на Военното на НВ училище - 57-и "Средногорски" и 58-и "Родопски", сред които е и Списаревски, са изпратени на обучение в Полша и Германия. Списаревски е разпределен в авиошколата в Кауфбойрен (Kaufbeuren) Германия, която се намира на 60 км югозападно от Мюнхен. В тази авиошкола Списаревски и колегите му започват изучаване на авиационната техника и полети на самолетите Хайнкел Хе-72 Кадет (Heinkel He 72 Kadett) и Фоке Вулф ФВ-44 (Focke Wulf Fw-44).

На 18 юни 1938 г. Димитър изпълнява своя първи самостоятелен полет "по кръга". Това е паметна дата за всеки пилот. Нещо като второ раждане и първа самостоятелна среща с мечтания небесен океан. След това, заедно с всичките си колеги от групата, продължава изпълнението на останалата част от програмата за обучение с многобройни самостоятелни полети "по кръга" и по маршрути. След три месечно обучение, през месец юли 1938 г., Димитър Списаревски, заедно със своите колеги, получава първия си лиценз с права да пилотира едномоторен граждански самолет.

При учебен въздушен бой в авиобазата във Вернойхен на 10 км североизточно от Берлин между Стоян Стоянов - най-добрия от българските пилоти, и немския инструктор на групата - елитен пилот от ескадрилата "Рихтхофен", Стоянов, пред погледа на втори пилот-секундант, успява да влезе в опашката на противника си и остава там до края на полета. След кацането им мълвата светкавично се разнася в цялата школа - как българският подпоручик е сразил немския инструктор! Командирът на базата подполковник Тео Остеркамп, ветеран от Първата световна война с 36 въздушни победи, взема съдбоносно за инструктора решение - прекратява летателната му дейност и го праща да обучава войниците пехотинци с фразата: Когато ученикът ти те победи, вече нямаш място сред инструкторите! Всъщност Стоян Стоянов, а не Списаревски, побеждава германския си инструктор в авиошколата във Вернойхен.

- Вярно ли е, че той осъществява мисии за германската изтребителна авиация от Луфтвафе над Ла Манша?

- Не. През август 1943 г. Димитър, заедно с адютанта на ескадрилата, е командирован в немска авиобаза, разположена на окупираната от Германия френска територия на крайбрежието на Ла Манша. Там изучават стратегията и тактиката на въздушен бой на британските и германските ВВС. Списаревски гори от нетърпение да участва във въздушна битка над Ла Манша. Не изтрайва и казва на командира си майор Майер:

- Иде ми аз да се пъхна в мотора и с моето сърце да му дам сила! Разрешете ми, господин майор, и аз да излетя?

- Нямам право да ви разреша - категоричен е германският ас Майер. - В предписанието, с което сте назначен за офицер-наблюдател към нашите изтребителни части, не е вписано, че трябва да летите и водите бой!"

- Вярно ли е, че Списаревски загива при първия си боен полет над България? Казва ли преди това той, че дори би жертвал живота си, за да свали вражески бомбардировач?

- Да, Списаревски загива при първия си боен полет в защита на столицата ни на 20.12.1943 г. Пророчески са думите му:

"Абе, ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач и няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби."

"Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни."

Колко от нас биха казали: "Аз съм се венчал за България"?

Днес, колко от нас биха дали живота си за България?

- Как се стига до тарана на Списаревски? Какъв самолет сваля той? Срещу колко самолета се изправя и сам ли е в боя?

- Списаревски в двойка с подпоручик Георги Кюмюрджиев, друг герой загинал в същата битка, атакува южната група на американците, която е в състав от 16 бомбардировача и 20 изтребителя. За съжаление, Кюмюрджиев остава незаслужено в сянката на подвига на Списаревски, а той извършва не по-малък героизъм в битка с шест вражески изтребителя, сваляйки техния командир, но изгубвайки живота си в неравния сблъсък.

Ще цитирам разкази на трима американци от бомбардировъчната група атакувала София на тази дата:

1. Марк Ф. Хил, щурман (навигатор) на бомбардировача Б-24 от 513-та ескадрила на 376-и бомбардировъчен полк, участвали в мисията на 20 декември 1943 г.

"Точно когато започна въртележката на въздушния бой, погледнах през дясното си рамо и видях нещо, което се надявам никога повече да не видя през живота си. Три Ме-109 с жълти ивици преминаха изключително близо пред Б-24 от 515-а ескадрила на нашия 376-и Бомбардировъчен авиополк. Първите два прелетяха безопасно, но третият - неуправляем, се блъсна в дясното крило на един Б-24. Големият бомбардировач избухна в пламъци, а след това падна като поразен слон, когато и другото му крило се откъсна. Огромната вълна на експлозията избухна нагоре, оцветена в червено, жълто и зелено. Стотици части на бомбардировача полетяха в небето, изпълвайки го с парчета от самолета. Б-24 падаше към земята и беше жалка гледка. Изглеждаше толкова безпомощен, а обикновено е горд във въздуха. Той експлодира още веднъж. Месершмитът, вече без едно крило, също падаше надолу и се премяташе като футболна топка. Видях неговия пилот да седи неподвижен в кабината, докато разсеченият му самолет прелетя покрай нашия прозорец."

2. Пат Уолинг - стрелец в екипажа на Б-24 "Либърейтър", номер 89 с позивна "Колелото" ("The wheel") от 515-а ескадрила на 376-и БАП. Това са записки от неговото лично тефтерче, публикувани в сайта на 376-ти БАП:

"Целта (София) е атакувана за втори път, също така са хвърлени агитационни листовки. Изтребители П-38 за ескорт. Тежка зенитна артилерия и голям брой вражески изтребители. Борд №92 бе свален с таран, челно от Ме-109. Височина на бомбомятането - 7500 м."

3. Ст. сержант Хърбърт Дж. Есау, стрелец в опашната кула на Б-24 "Либърейтър" с борден номер 80 от 515-та ескадрила на 376-ти БАП:

"Първата атака на вражеските изтребители бе оповестена от някой от самолетите отпред и отдясно от нас - двойка изтребители в позиция от 1 часа. Изтребителите минаха отдясно на нашия самолет, а водачът отдясно и на самолет номер 92. Водачът на двойката изтребители се блъсна отдясно в самолет номер 92, в дясното му крило и го откъсна. Бомбардировачът започна да се премята и да пада, докато го изгубих от поглед. През това време не видях някой да се спасява."

Според цитираните по-горе доклади от трима преки свидетели, които са се завърнали от бомбардировката над София в базата си, Списаревски е атакувал Б-24 номер 92 с позивна "Биг Ниг" - челно и отпред, в посока от един часа, таранирал го е в дясното крило, което се е откъснало, а бомбардировачът се е взривил два пъти и се е разпаднал на три големи горящи части.

Двойката на Списаревски и Кюмюрджиев се е намирала по-високо и челно срещу "комбат бокса" от 16 бомбардировача и 20 изтребителя. Само си представете как срещу тях, особено срещу водача на двойката, са се проточили смъртоносните трасиращи куршуми на 32-мата стрелци (видимост срещу тях имат по две от кулите - в носа и на гърба на всяка "крепост"), обстрелващи ги с 64 броя 12,7 мм тежки картечници, плюс тези на охраняващите ги 20 изтребителя П-38, всеки с по едно 20 мм оръдие и 4 тежки картечници. Дали Списаревски е бил ранен в тази ситуация? Напълно е възможно.

- Как повлиява това на останалите вражески бомбардировачи от строя?

- Потресени от тарана на Списаревски и сваления бомбардировач, както и от яростните атаки на другите наши изтребители, южната група от 16 броя Б-24 хвърля бомбите си преди целта и обръща към базата си.

- Колко души успява да спаси Списаревски с героичната си смърт?

- С тарана си поручик Списаревски убива девет атакуващи София вражески пилоти и стрелци, членовете на екипажа на тежкия четиримоторен, стратегически бомбардировач Б-24 "Либърейтър" и унищожава 3 тона или 12 броя 250-килограмови авиобомби, които са щели да избият десетки негови беззащитни съграждани. Също така не е хвърлен над столицата бомбеният товар от останалите 15 бомбардировача от южната група, който е още 45 тона бомби, от които също са щели да загинат десетки и да бъдат ранени стотици софиянци.

- Колко души убиват бомбардировките над България през Втората световна война и чии самолети пускат бомби над страната ни?

- По данни от книгата "Летящи крепости над България", на уважавания автор Румен Руменин, загиналите от бомбардировките над България цивилни граждани са 1828 души. Нищо не оправдава избиването на мирни граждани и определението на такива действия е само едно - тероризъм. България е искала да излезе от войната още през август 1943 г., много преди да започнат бомбардировките над страната ни. Но явно на някои от Великите сили от Съюзниците това не е било изгодно да се случи в точно тогава и това е една от причините за смъртта на цар Борис III.

- Какъв е броят на вражеските самолети, летели в периода над България, и колко от тях успяваме да свалим?

- Над София е имало 7 тежки бомбардировки, като най-опустошителни са били на 10.01.1944 г. и на 30.03.1944 г., една над Враца и една - на летището край Карлово. В тези мисии са участвали 1097 тежки бомбардировача, ескортирани от 657 изтребителя. Хвърлени са 2600 тона бомби. Разрушен е приблизително 1/3 от сградния фонд на София. Според екипа на проф. Ст. Станев и О. Георгиев, потвърдени от независими източници и архивни документи, на територията на България, ведно с присъединените територии 1940-1944 г., са паднали общо 83 съюзнически самолета. От тях 69 са на американските военно въздушни сили (USAAF), 12 са на въздушните сили на британската общност (RAF) и 2 самолета от ВВС на СССР - Черноморския флот.

Намерените паднали на съвременната територия на България съюзнически самолети са 60 броя. Проф. полк. о.р. Станимир Станев от Шумен, и О. Георгиев публикуват за първи път у нас в годишника на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" карта на България с местата на свалените вражески самолети в периода 1943-1944 г. Три четвърти от тях - 45 броя, са простреляни и поразени от румънски и немски изтребители, както и от румънската зенитна артилерия, охраняващи Букурещ и рафинерията край Плоещ, а са паднали у нас в цяла Северна България, предимно в областите Русе, Видин, Плевен, Монтана и Враца, опитвайки се да се приберат в базите си в Южна Италия. Нашата авиация и българската противовъздушна отбрана (ПВО) са свалили само 15 броя. Към тези 15 самолета, трябва да добавим още 8, паднали на присъединените територии към България за периода 1940-1944 г. Или общо - 23 свалени самолета.

Две цифри, които е хубаво да се знаят и помнят - загиналите и погребани членове на съюзнически екипажи на територията на съвременна България са около 200 души, а пленените - около 340 души.

Тези данни са от задълбочен анализ и съпоставка на много източници на информация: първо: от доклади на българските авиационни подразделения за водените въздушни боеве, понесени загуби и нанесени щети на врага, от Дирекция ДВИА към Държавна агенция "Архиви".

Второ: по намерени останки на земята от свалени вражески самолети, изтребители и бомбардировачи, от доклади на областни околийски управители и кметове на населени места, където са открити такива.

Трето: по броя на заловените членове на екипажи и задържани в места за военнопленници в страната и техните свидетелски показания за въздушните боеве.

Четвърто: един изключително обективен показател - броят на загиналите членове на съюзнически екипажи и погребани на териториите под българска юрисдикция до септември 1944 г.

Пето: от архивите на ВВС на САЩ - предимно от Доклади за изчезнали екипажи от мисии (ДИЕ) (Missing air crew reports - MACR) за незавърнали се екипажи, от бомбардировки над България и Румъния, както и от доклада за "Операция Свобода", разсекретена (декласифицирана) на 16.05.1961 г.

Шесто: чрез съпоставка на архивни данни на чужди автори, историци и изследователи от САЩ, Германия, Румъния, Унгария, Сърбия и др., които имат задълбочени проучвания по темата и издадени книги от авторитетни издателства.

- Говорят ли за Списаревски противниковите медии и пилоти?

- Разбира се. Ето няколко цитата:

1. Лейтенант Едуард Тинкър с 42 бойни полета, командир на звено ескортиращи изтребители Лайтнинг П-38, свален от другия загинал герой на тази дата - поручик Георги Кюмюрджиев:

"Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията."

2. Лейтенант Марк Ф. Хил, щурман на Б-24, участвал в бомбардировката на София на 20.12.1943 г.:

"Българите се биеха с ярост, каквато не бяхме виждали до сега. Те се нахвърлиха върху нас, като побесняло ято стършели. Нашите изтребители отблъснаха около двадесет от тях, но оставиха останалите да ни обсипват със смъртоносен метал."

3. Откъс от месечния доклад на 82-ри изтребителен полк от 15-та въздушна армия, въоръжена с П-38 придружаващи атакуващите бомбардировачи:

"20 декември 1943 г., МИСИЯ #597. Ескорт на B-24 от 376 BG заедно с 96-та ескадрила, цел София. Обичайно яростен прием. 25 до 30 вражески самолета, много агресивни и опитни. Унищожени 2 Me-109 и 1 FW-190. 4 Me-109 са повредени. Лейтенант Мичъл от 96-а и лейтенант МакЛендън и лейтенант Тинкър от 97-а ескадрила - изчезнали при акция. Един забелязан да скача с парашут."

4. В своя вечерна емисия, Радио Лондон излъчва: "Български летци, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите "крепости". Защото вие сте малко, а ние сме хиляди".

Виждате, колко силно са се притеснили британците от подвига на Списаревски.

- Как се стига до това животът и делото на летеца да се обвият в пелена от неистина?

- Причините са няколко. В периода на Втората световна война е нормално и естествено нашите победи да се преувеличават. Това повдига духа и вярата в победата. Но 80 г. след събитията да се тиражират измислици е недопустимо. Другият фактор е свободата в електронното пространство. Всеки може да пише каквито фантазии си пожелае дори че Спаича бил видян жив в Кайро или Истанбул. Най-често се случва преписването на информация от непроверени източници.

Книгата "Димитър Списаревски - Живот, легенди, митове и Факти", можете да намерите в големите вериги книжарници в цялата страна или да я поръчате онлайн. За инициативите на "Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация" - АИББА, за изграждане на "Реплика на самолета на Списаревски" и "Паметник на Списаревски", може да намерите детайли и подробности в сайта на АИББА: www.aibba.bg.

Там е и банковата сметка на асоциацията, в която може да дарите средства за двата проекта и да подкрепите Духа на България. Най-големите дарители ще бъдат изписани на специални табла до реализираните проекти.