Компанията за мозъчни чипове на Мъск е убила 1500 животни
Амбициозните цели на предприемача са довели до истински хаос
Компанията Neuralink е убила 1500 животни при опитите си да имплантира чип в мозъците им. Фирмата на Илон Мъск има амбициозната цел да обедини в едно човешкото съзнание и изкуствения интелект. Тя цели да създаде масово достъпни мозъчни импланти, които първоначално ще подобрят живота на хора с тежки заболявания. Крайната цел обаче е всеки да може да се възползва от възможностите на мозъчния чип.
Амбициозните цели на Мъск са се сблъскали с проблеми при стартирането на интерфейса мозък-компютър.
Външни експерти казват, че бързината на Мъск замазва дълбоките предизвикателства, които стоят на пътя на комерсиалния мозъчен имплант за хора. Милиардерът омаловажава и дълбоките етични въпроси, които ще възникнат, ако чипът успее.
Вътрешни източници от Neuralink обаче говорят за същински хаос.
Ройтерс съобщава, че от 2018 г. досега Neuralink е убила около 1500 животни, включително 280 овце, прасета и маймуни. Не е ясно колко от животните са умрели конкретно след имплантиране на прототипния мозъчен чип на компанията.
Знае се, че около 20% от маймуните са загинали от тежки състояния, свързани с проблеми на мозъчния чип. Илон Мъск обаче настоява, че технологията е готова за тестове с хора още през 2023 г.
САЩ са стартирали федерално разследване относно хуманното отношение към животните в Neuralink. То е предприето от генералния инспектор на Министерството на земеделието на САЩ по искане на федерален прокурор.
Служители признават, че лекарските грешки спрямо животните са чести, а понякога чиповете са имплантирани на грешното място. Това водело до "лошо психологическо състояние" на животното. С този евфемистичен термин се прикриват ужасните страдания, преживявани от животните след поставянето на мозъчния чип. За да прекратят мъките им, учените ги убивали.
Много по-често учените убивали животните, за да изследват последиците от чипирането на мозъка им.
Грешките, довели до смъртта на животните, понякога се задълбочават от това, че Мъск принуждава компанията да работи по-бързо, отколкото е безопасно. Neuralink изостава спрямо амбициозния график на милиардера. Той искаше тестовете с хора да започнат още през 2020 година.