Мързелът в основата на прогреса: Историята на Конрад Цузе и първия програмируем компютър | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Мързелът в основата на прогреса: Историята на Конрад Цузе и първия програмируем компютър
Снимка: Deutsche Fernsehgeschichte/Getty Images

Мързелът в основата на прогреса: Историята на Конрад Цузе и първия програмируем компютър

Машината е сглобена от изхвърлени части по време на Втората световна война

| Автор: Стоян Гогов 27 10482

Малко хора са чували за германския учен Конрад Цузе. Въпреки това няма да е пресилено да кажем, че днес усещаме влиянието му навсякъде.

Цузе създава първия в света програмируем компютър. При това го прави почти с подръчни материали, на фона на бомбардировки и без особена подкрепа от държавата.

Мързелът в основата на човешкия прогрес

От малък Конрад Цузе е много любознателен. След завършването на Техническия университет в Берлин той започва работа като инженер-конструктор в самолетния завод на "Хеншел" близо до Берлин. 

Работата му е тежка, защото ежедневно трябва да извършва сложни изчисления, които да минават през многократна проверка. Рутината и изморителните пресмятания го карат да теоретизира и планира машина, която да работи вместо него.

През 1935 година Цузе, който по това време е само на 25 години, започва да експериментира в апартамента на родителите си. Година по-късно там той създава Z1 - двоичен механичен калкулатор с плаваща запетая с ограничена програмируемост и с възможност за четене на инструкции от перфориран 35 мм филм.

Първият програмируем компютър

През 1939 г. Цузе е призован на военна служба, където са му дадени ресурсите за създаването на втора изчислителна машина - Z2. На практика, Z2 е преработена версия на Z1, използваща телефонни релета. Изобретението е оценено от Германския изследователски институт за авиация.

Скоро след това започва Втората световна война. Цузе създава машини със специално предназначение. Благодарение на тях Германия успява да създаде първите антикорабни ракети в света. Първата им употреба в бойни действия обаче се увенчава с неуспех.

През 1941 г. Цузе основава компания Zuse Apparatebau, за да произвежда своите изчислителни машини. В работилницата си Цузе създава Z3. Машината е двоичен 22-битов калкулатор с плаваща запетая. Тя отново е базирана на телефонни релета, има памет и най-важното - може да се програмира.

Любопитен факт е, че телефонните релета в Z3 са буквално събрани от изхвърлени на боклука запаси.

Цузе не получава пълно държавно финансиране за електронен наследник на Z3.

На 12 май 1941 г. първият програмируем компютър е представен пред учени, включително професорите Алфред Тайхман и Кърт Шмиден. От изобретението на компютърния специалист се заинтересуват специалисти, свързани с някои от най-секретните проекти на германците.

На Цузе е възложено създаването на нов компютър, който да помогне за разработката на балистичната ракета на Вернер фон Браун.

Бомбардировки унищожават апартамента на родителите на Цузе и неговата работилница. Подобреният компютър Z4 не е завършен напълно преди края на войната.

Цузе създава машините си напълно независимо от други водещи компютърни учени и математици на своето време. Между 1936 и 1945 г. той е в почти пълна интелектуална изолация, но това не пречи на изобретенията му

След войната

Създадените от Цузе машини преди Z3 имат важно военно приложение и на практика правят възможен полета на първите крилати ракети. Компютърният пионер вярва, че съветските войски успяват да пленят машините му през 1945 година.

През 1946 година IBM проявяват интерес към работата на Цузе. Германският учен се среща и с Алан Тюринг през 1947 година, а в края на десетилетието успява да поднови работата си по компютрите.

Цузе е един от малкото немски учени, който не работи за Съюзниците след края на Втората световна война.

Вече завършеният Z4 се използва при осъществяването на сложни инженерни проекти. Един от тях е изграждането на язовирна стена в Швейцарските Алпи. Цузе успява да създаде и компютър, способен да рисува графични изображения - графомат.

Цузе определя себе си за реалист. В края на своя живот той заявява, че почти всеки брилянтен учен трябва да прави морални компромиси, ако иска да работи в своята сфера. По думите му това напомня доста на трагедията "Фауст", като в ролята на дявола най-често са военните или големи бизнес интереси.

"Учените, които искат да запазят морала си чист, е по-добре да прекратят разработките си", допълва Цузе.

По това време Студената война е в разгара си, а проектите и разработките на почти всички учени са с "двойно предназначение".

В свободното си време Цузе рисува, като част от творбите му могат да се разгледат тук.

През 1967 година Цузе отново успява да впише името си в историята. Той е първият човек, развил идеята, че Вселената е компютърна програма или компютър. Според него всички процесите в нея са изчислителни, което говори за "дигиталния й характер". Тази идея впоследствие е доразвита от други учени, а в края на миналия век проправя пътя си до Холувид и поп-културата.

Мързелът в основата на прогреса: Историята на Конрад Цузе и първия програмируем компютър

Мързелът в основата на прогреса: Историята на Конрад Цузе и първия програмируем компютър

Машината е сглобена от изхвърлени части по време на Втората световна война

| Автор : Стоян Гогов 27 10482 Снимка: Deutsche Fernsehgeschichte/Getty Images

Малко хора са чували за германския учен Конрад Цузе. Въпреки това няма да е пресилено да кажем, че днес усещаме влиянието му навсякъде.

Цузе създава първия в света програмируем компютър. При това го прави почти с подръчни материали, на фона на бомбардировки и без особена подкрепа от държавата.

Мързелът в основата на човешкия прогрес

От малък Конрад Цузе е много любознателен. След завършването на Техническия университет в Берлин той започва работа като инженер-конструктор в самолетния завод на "Хеншел" близо до Берлин. 

Работата му е тежка, защото ежедневно трябва да извършва сложни изчисления, които да минават през многократна проверка. Рутината и изморителните пресмятания го карат да теоретизира и планира машина, която да работи вместо него.

През 1935 година Цузе, който по това време е само на 25 години, започва да експериментира в апартамента на родителите си. Година по-късно там той създава Z1 - двоичен механичен калкулатор с плаваща запетая с ограничена програмируемост и с възможност за четене на инструкции от перфориран 35 мм филм.

Първият програмируем компютър

През 1939 г. Цузе е призован на военна служба, където са му дадени ресурсите за създаването на втора изчислителна машина - Z2. На практика, Z2 е преработена версия на Z1, използваща телефонни релета. Изобретението е оценено от Германския изследователски институт за авиация.

Скоро след това започва Втората световна война. Цузе създава машини със специално предназначение. Благодарение на тях Германия успява да създаде първите антикорабни ракети в света. Първата им употреба в бойни действия обаче се увенчава с неуспех.

През 1941 г. Цузе основава компания Zuse Apparatebau, за да произвежда своите изчислителни машини. В работилницата си Цузе създава Z3. Машината е двоичен 22-битов калкулатор с плаваща запетая. Тя отново е базирана на телефонни релета, има памет и най-важното - може да се програмира.

Любопитен факт е, че телефонните релета в Z3 са буквално събрани от изхвърлени на боклука запаси.

Цузе не получава пълно държавно финансиране за електронен наследник на Z3.

На 12 май 1941 г. първият програмируем компютър е представен пред учени, включително професорите Алфред Тайхман и Кърт Шмиден. От изобретението на компютърния специалист се заинтересуват специалисти, свързани с някои от най-секретните проекти на германците.

На Цузе е възложено създаването на нов компютър, който да помогне за разработката на балистичната ракета на Вернер фон Браун.

Бомбардировки унищожават апартамента на родителите на Цузе и неговата работилница. Подобреният компютър Z4 не е завършен напълно преди края на войната.

Цузе създава машините си напълно независимо от други водещи компютърни учени и математици на своето време. Между 1936 и 1945 г. той е в почти пълна интелектуална изолация, но това не пречи на изобретенията му

След войната

Създадените от Цузе машини преди Z3 имат важно военно приложение и на практика правят възможен полета на първите крилати ракети. Компютърният пионер вярва, че съветските войски успяват да пленят машините му през 1945 година.

През 1946 година IBM проявяват интерес към работата на Цузе. Германският учен се среща и с Алан Тюринг през 1947 година, а в края на десетилетието успява да поднови работата си по компютрите.

Цузе е един от малкото немски учени, който не работи за Съюзниците след края на Втората световна война.

Вече завършеният Z4 се използва при осъществяването на сложни инженерни проекти. Един от тях е изграждането на язовирна стена в Швейцарските Алпи. Цузе успява да създаде и компютър, способен да рисува графични изображения - графомат.

Цузе определя себе си за реалист. В края на своя живот той заявява, че почти всеки брилянтен учен трябва да прави морални компромиси, ако иска да работи в своята сфера. По думите му това напомня доста на трагедията "Фауст", като в ролята на дявола най-често са военните или големи бизнес интереси.

"Учените, които искат да запазят морала си чист, е по-добре да прекратят разработките си", допълва Цузе.

По това време Студената война е в разгара си, а проектите и разработките на почти всички учени са с "двойно предназначение".

В свободното си време Цузе рисува, като част от творбите му могат да се разгледат тук.

През 1967 година Цузе отново успява да впише името си в историята. Той е първият човек, развил идеята, че Вселената е компютърна програма или компютър. Според него всички процесите в нея са изчислителни, което говори за "дигиталния й характер". Тази идея впоследствие е доразвита от други учени, а в края на миналия век проправя пътя си до Холувид и поп-културата.