Днес НАСА и SpaceX имат план да изпратят хора на Марс до 30-те години на този век. Идеята на НАСА е да ползва своята почти готова свръх-тежка ракета SLS, а SpaceX смята да използва своя по-голям космически кораб, който да бъде зареден с гориво чак в орбита.

През 60-те години на миналия век обаче Корольов създава два плана за изпращане на хора на Марс - един, съобразен с достъпните по това време технологии и един перспективен, свързан с очакваното развитие на космическата индустрия.

Какви са били тези планове?

Проект Максимов

Това е планът, показващ предела на възможностите на СССР към онзи момент. Заради недостатъчно развити технологии, този проект включвал единствено прелитане около Червената планета, но не и кацане на нея. Конструкторите планирали създаването на неголям по маса кораб с екипаж от трима космонавти. "Марсианският кораб" представлявал по същество дълбока доработка на съществуващия вече триместен космически кораб "Восход". За защита от слънчевите бури било предвидено специално малко скривалище, облицовано с материали, спиращи по-голямата част от заредените частици. Кацането на Земята щяло да стане чрез традиционната спускаема капсула. Максимов предвиждал мисията да продължи малко над 3 години, а докато са в орбита над Марс, съветските космонавти трябвало да подготвят за пускане на повърхността на Червената планета няколко малки роувъра и сонди. Космическият кораб щял да полети на борда на ракетата Н-1. Дължината му щяла да е 12 метра, а ширината почти 6 м. Проектът Максимов бил плануван да се осъществи на 8 юни 1971 година, като космонавтите трябвало да се завърнат на Земята на 10 юли 1974 г.

Корабът, предназначен за облитане около Марс

Снимка: Wikipedia

Проект Феоктистов

Именно това е по-интересният от двата проекта, защото предвижда използването на по-напредничави и иновативни, но все пак реални технологии. Константин Феоктистов създава тъй наречения Тежък междупланетен кораб или ТМК-Е. Този космически кораб щял да се сглоби в орбита около Земята, тъй като бил съставен от модули, подобно на космическата станция "Мир" - всъщност тази станция се базирала именно на достиженията на разработката на Феоктисов. За задвижването му щели да отговарят ядрени двигатели,  а екипажът щял да е съставен от 6 човека. ТМК-Е трябвало да е дълъг цели 175 метра и широк почти 6 метра. На борда му щяло да има 6 платформи за кацане - две предназначени за хора, и 4 - за изпращането на масивни марсоходи. Необходимите за осъществяването на проекта технологии били постижими и в процес на разработка, като единственият по-сериозен проблем бил нуждата от осъществяването на няколко пуска на свръх-тежката ракета Н-1 за сглобяването на космическия кораб. А това увеличавало цената и риска на проекта.

ТМК-Е

Снимка: Wikipedia

Вижте как са изглеждали плановете >> >> >>

 

Проблемът

Причината, поради която руснаците на полетели на своя масивен космически кораб е същата, поради която те не достигнали и до Луната - неуспехът на Н-1. Свръх-тежката ракета била скъпа за производство и доста проблемна поради наличието на твърде голям брой ракетни двигатели в първата степен - цели 30. Първите 4 полета завършили с неуспех. Съветските конструктори отстранявали съществуващите грешки в движение и всеки следващ пуск бил по-близо до успеха. През 1972 г. Брежнев обаче решил да прекрати проекта и дори заповядал унищожението на останалите вече построени образци на ракетата.

Така ТМК-Е дори и постижим за края на 70-те останал без необходимата тежка ракета. Междувременно през 1976 г. инженерите започнали работа по друга свръх-тежка ракета "Енергия", която се оказала успешна още с първия си полет.

В края на 80-те учените от съветската космическа програма отново започват да теоретизират за бъдещи полети на хора към Марс - необходимата за това свръх-тежка ракета вече била налична. Скоропостижният разпад на СССР обаче слага край на възродените мечти за пращане на съветски космонавти на Червената планета.

Постиженията на съветската космическа програма за унищожени след 1991 г.

Снимка: Pinterest

Към днешна дата Русия няма никакви планове за изпращане на хора на Марс и макар да разработва космически кораб от ново поколение, който евентуално да достигне до Луната, то свръх-тежката ракета необходима за това отново липсва. Според различни източници тази ракета ще е готова за изстрелвания в диапазона 2025 г. - 2030 г. В резултат на това китайците най-вероятно ще изпреварят Русия по пътя й към Луната, а американците - по пътя й към Марс.

Концепция за съветска база на Марс

Снимка: Wikipedia

Очаквайте да научите утре как САЩ почти изпрати хора в орбита около Венера.