Край или ново начало: Ще има ли Русия други мисии до Луната?

За Москва е важно да докаже пред Китай, че може да бъде ценен партньор в космоса

Снимка: БТА/АР

Край или ново начало: Ще има ли Русия други мисии до Луната?

За Москва е важно да докаже пред Китай, че може да бъде ценен партньор в космоса

16:18 | 24 август 2023 | Редактор : Стоян Гогов 37 2755 Снимка: БТА/АР

Първата руска, а не съветска, мисия до Луната завърши неуспешно. Сондата "Луна-25" се разби в повърхността на естествения земен спътник на 19 август. Причината се оказа техническа - двигателят на апарата работеше с близо 40 секунди повече от планираното и "заби" спускаемия апарат право в лунната повърхност.

Това не е първият неуспех на Роскосмос в далечния космос. От разпада на СССР, Москва се опитва да спаси космическото си наследство. Мисиите извън ниска околоземна орбита обаче се провалят. През 2011 година Русия опита да изпрати сонда до луната на Марс - Фобос. С неуспеха на мисията приключиха марсианските планове на Роскосмос. Това кара мнозина да заключат, че Лунната програма на Русия ще следва подобна траектория. Експертите обаче се съмняват, че и този път ще видим подобен развой на събитията.

След катастрофата на "Луна-25" Русия бързо назначи комисия за разследване.

"Трябва да очакваме първоначален доклад след седмици. Непосредствената причина изглежда, като цяло, достатъчно ясна", каза Брайън Харви, експерт по съветските и руските космически програми.

"Катастрофата не дойде в най-рисковия момент от мисията - последните етапи от спускането към повърхността - а по време на това, което трябваше да бъде рутинно понижаване на орбитата преди последното спускане", допълва Харви.

Освен ако не е чисто аномалия на двигателя, то проблемът би бил свързан с компютърното насочване и/или с управлението на двигателя.

"По ирония на съдбата Съветският съюз бе пионер в успешните автоматизирани спускания от лунна орбита, използвайки радар и аналогово управление и насочване", каза Харви. Това показват мисиите Луна-16, 17, 20, 21 и 24.

Роскосмос започна лунната си мисия почти от нулата. Причината за това е, че опитните инженери от 70-те години отдавна са прехвърлили пенсионната възраст. Освен това "Луна-25" разчиташе на завишен качествен контрол.

"Безценният опит, който нашите предшественици натрупаха през 60-70-те години на миналия век, на практика бе загубен. Връзката между поколенията бе прекъсната", коментира шефът на Роскосмос, Юрий Борисов.

Този път Москва не може да си позволи да прекрати лунната си програма. Така ще загуби не само престиж и ценни нови кадри. Ако се откаже от нови опити, Русия рискува да загуби най-ценния си бъдещ партньор в космоса - Китай.

От 2020 година Роскосмос започна да развива сондата "Луна-26". По план тя трябва да бъде изстреляна към земния спътник през 2027 година. Само година по-късно трябва да стартира и "Луна-27".

Китайски лунни инженери присъстваха на изстрелването на "Луна-25" от космодрума Восточни за първи път в историята на руските мисии.

Русия работи с Китай върху изграждането на Международната лунна изследователска станция, която трябва да стане реалност в средата на идното десетилетие. Ако Москва се откаже от лунната си програма, рискува бъдещето си в космоса.

Виталий Егоров, популярен руски космически блогър, отбеляза, че Роскосмос може да е пренебрегнал предупрежденията, бързайки да кацне първи на южния полюс на Луната преди индийски космически кораб.

Лунният южен полюс е от особен интерес за учените, които вярват, че постоянно засенчените полярни кратери може да съдържат замръзнала вода в скалите, която бъдещите изследователи биха могли да превърнат във въздух и ракетно гориво.

"Надявам се, че следващите мисии ще бъдат успешни. При никакви обстоятелства не трябва да прекъсваме нашата лунна програма. Това би било крайно грешно решение", каза Борисов.

Към Южния полюс на Луната започва да се оформя нова космическа надпревара - САЩ, Китай, Индия, дори Япония и Израел планират мисии към богатия на ресурси регион.

Тази година Япония също претърпя неуспех, но не планира да се откаже. Роскосмос не просто няма желание да губи още престиж, но желае да си осигури ключово за оцеляването си партньорство с Китай. А пътят към него минава само през още успешни мисии.