Създадоха дрон, който се презарежда от Слънцето
Технологията не презарежда машината в полет, но я прави доста по-практична
Една от причините да не виждаме дронове повече в ежедневието си е, че повечето от тях могат да летят само около 30 минути преди батерията им да се изтощи. Те се оказват доста ограничени в своите двупосочни полети, които могат да се отдалечат най-много на 15 минути от оператора или базата си. Скоро това може да се промени.
Учени от австрийския университет Йоханес Кеплер в Линц са създали малък дрон със слънчеви панели, които презареждат батерията му.
Леките и гъвкави соларни клетки са направени от полупроводников материал, известен като перовскит, и са с дебелина под 2,5 микрометра - това е само 1/20 от ширината на човешки косъм. Освен това те имат висока ефективност и могат да се похвалят с изходна мощност до 44 вата на грам.
За да докажат концепцията, учените монтират пръстеновидна матрица от 24 соларни мини-панела на наличен в търговската мрежа миниатюрен квадрокоптер CX10, който беше наречен Solar Hopper.
Масивът съставлява само 1/25 от общото тегло на увеличения самолет, като самите клетки съставляват само 1/400.
Проведените тестове разкриват, че панелите удължават времето за полет с 6%. Това не е много, но по-ценното е друго. Дронът може да спре навсякъде, където е слънчево за 30 минути и да презареди напълно батерията си.
Освен това учените посочват, че цифрата би била по-голяма, ако самият дрон беше променен, за да бъде по-енергийно ефективен.
И разбира се, технологията може да има приложения извън презареждането на дронове.
"Ултратънките и леки слънчеви клетки не само имат огромен потенциал да революционизират начина, по който се генерира енергия в космическата индустрия, но също така има широка гама от приложения, които включват носима електроника и Интернет на нещата, които също могат да се възползват от това нова технология", казва Кристоф Пуц, един от водещите автори на изследването. "Леките, адаптивни и високоефективни фотоволтаици са ключът към разработването на следващото поколение самодостатъчни енергийни системи."
Изследването, ръководено от професорите Мартин Калтенбрунер и Ниязи Сердар Саричифтчи, е публикувано в списанието Nature Energy.