Американската космическа сонда OSIRIS-REx (ОСИРИС-РЕКС) е събрала толкова много проби от повърхността на астероида Бену, че част от тях бавно се отделят от роботизираната ръка ТАГСАМ и излитат в космоса, съобщиха световните агенции по информация на НАСА.

В американската космическа агенция стигнали до извода, че сондата е взела повече образци от повърхността на астероида от планираното - шестдесет грама.

"Проучвайки снимките, изпратени от сондата, управлението на полета на OSIRIS-REx забеляза, че устройството е запълнено с частици от астероида, част от които бавно изпадат от колектора ТАГСАМ", се посочва в съобщението на НАСА.

Според специалистите капаците на заключващия механизъм са затлачени с по-едри фрагменти и по-дребните частици изпадат.

"Изображенията показват, че всяко движение на апарата и на ТАГСАМ може да доведе до загуба на още образци. За да запази събраните проби е решено да се отмени планираното за 24 октомври измерване на масата на събраните проби и бе отменена насрочената за петък спирачна маневра", посочват от НАСА.

Ще се премине направо към прибиране на роботизираната ръка в капсулата за съхранение на образците. Планира се капсулата да се върне на Земята през 2023 г. Едва тогава специалистите ще научат колко образци от повърхността на астероида са събрани.

Според Данте Лаурета, научен ръководител на мисията, екипът се е справил отлично с експеримента по събиране на проби от астероида. Той определи изтичането на пробите в космоса като знак, че "сме жертви на собствения си успех".

В нощта срещу сряда сондата се приближи със скорост 10 см/сек до астероида Бену, който се намира на 320 милиона км от Земята и взе проби от повърхността му.

OSIRIS-REx беше изстреляна през септември 2016 г, достигна астероида Бену в началото на декември 2018 г. и направи снимки на цялата му повърхност. В сайта на НАСА се отбелязва, че Бену е в категорията на потенциално опасните астероиди: шансовете му в следващия век да падне на Земята са едно към 2700.

Богатият на въглерод Бену е нещо като машина на времето според учените. Смята се, че съдържа градивни елементи от формирането на Слънчевата система на 4,5 милиарда години и изучаването им ще помогне на учените да изучат произхода на Земята и живота на планетата ни.