Пандемията Covid-19 провокира много правителства по света да използват онова, което всеки съвременен човек има постоянно в себе си - смартфона, за да проследяват дали се спазва наложената карантина на онези, които са с установени с коронавирус, пише technews.bg.

Докъде обаче ще стигне тази мярка и колко време ще остане в сила?

Над 8000 българи, които са били в различни точки на света в седмицата, са се завърнали в България в седмицата, завършила на 20 март, обяви наша маркетингова агенция. Данните са базирани на информация за "движението" на SIM картите на българите в чужбина, което дава представа къде са и кога се връщат в страната ни. Информацията е била предоставена на МВР и ген. Мутафчийски, подчертаха от фирмата.

Данните бяха за период от седмица - от деня на обявяването на извънредно положение в страната (13 март) до 20 март. Те обхващат само българите, които са с български SIM карти, с включени локационни услуги, или пък чуждестранни, но с използване на българска клавиатура.

Инициативата да бъдат предоставени на оперативния щаб и властите в страната бе мотивирана от факта, че въпросните хора са се завърнали от места, в които е налице зараза - Италия, Испания, Германия, Англия, обясниха от фирмата.

По-късно правителството взе решение, че хората под карантина ще бъдат следени именно чрез мобилните телефони, за да е ясно дали спазват ограничението. Мобилните оператори и интернет доставчиците ще са длъжни да предоставят на МВР информация за местоположението на лицата, които са под домашна карантина, или хоспитализирани - заради коронавируса. Проследяването ще става чрез идентифициране на ползваните клетки от клетъчната мрежа.

Световна тенденция

България не е единствената страна, която ще следи карантинираните лица чрез локацията на смартфоните им. Тайван стана образец, като въведе "електронна ограда" на базата на сигналите на телефоните, за да гарантира, че болните са по домовете си. "Целта е да спрем хората да ходят насам-натам и да разпространяват инфекцията", казва Джиян Хонг-Вей, ръководител на отдела за киберсигурност в Тайван, който ръководи работата с телекомуникационните оператори в борбата с вируса.

Тайванската система ще следи телефонните сигнали, за да предупреждава полицията и местните служители, ако лицата под домашна карантина се отдалечат от адреса си или изключат телефоните си. Ако някой е нарушил ограничението си, той ще бъде посетен от полицейски екип в рамките на 15 минути.

Наред с това полицаи ще се обаждат на карантинираните по два пъти на ден, в произволно време, за да се уверяват, че хората не избягват проследяването, оставяйки телефоните си у дома, докато всъщност са навън. Това се случи в момента, в който Тайван отчете 108 заразени.

Много азиатски страни прибягват до подобна мярка, за да се опитат да предотвратят по-нататъшното разпространение на вируса след възход на броя на заразените, особено сред пристигналите от Европа.

В Хонконг се поставят смарт-гривни за проследяване на местоположението на тези, поставени под карантина. В Сингапур правителството използва текстови съобщения, за да се свърже с хората, които трябва да кликнат върху линк, за да докажат, че са у дома си. Столицата на Виетнам Ханой пусна мобилно приложение за подпомагане на проследяването на случаите на заразени. То може да се използва за следене на карантинираните.

Други страни, сред които Южна Корея и Израел, използват сателитно проследяване на телефоните за проверяване на движението на заразените лица и проверка къде са ходили носителите на SARS-CoV-2 и на кои места са се срещали с други хора.

Пробив в личното пространство

"Електронната ограда" на Тайван провокира редица оплаквания за начина, по който "пробива" в личния живот на хората. "Плашещо е как правителството се обединява с телекомуникационни компании за проследяване на нашите телефони", заяви стюардеса от Тайпе, която е поставена под 14-дневна карантина след завръщането си от Европа в средата на март.

Жената на име Кшиамей, споделя, че е получила строго предупреждение от местния администратор, след като не е успяла да отговори на проверяващо телефонно обаждане, тъй като спяла. "Казаха ми, че ако пак пропусна обаждане, ще дойде полиция при мен", оплаква се жената. "С мен се отнасят като към затворник".

Междувременно стана ясно, че българското правителство обмисля да поиска временна дерогация [отпадане на действието] на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи до края на извънредното положение. Това стана ясно от думите на министъра на правосъдието Данаил Кирилов пред бТВ. След като предложението предизвика остри спорове в парламентарната зала, правосъдният министър заяви, че подкрепя спорната точка и че редица съседни държави са въвели подобна дерогация.

Темата за следенето и поверителността предизвика остри реакции и в САЩ, която е сред най-силно засегнатите от епидемията.

Докога

Докъде обаче ще стигне проследяването чрез смартфоните и колко време ще остане в сила? Вече можем да забележим тенденцията, която се очертава насреща ни. Сценарият е прилаган и преди и сме го виждали, при това относително скоро.

Налице е "ужасяващо спешна ситуация". Налице е и технология, която би могла да бъде наистина полезна. Но тя е толкова натрапчива, че в "нормални" моменти не бихме могли да я приемем. Настоящата ситуация обаче не е нормална, тя е "ужасяващо спешна" и това оправдава решението да възприемем технологията, която иначе бихме отхвърлили - "само за времето на кризата".

А после? Знаем отговора от казуса "11 септември". Тогавашната "ужасяващо спешна ситуация" доведе до повсеместно изграждане на видеонаблюдение.

Това, което беше само временно, стана постоянно и повсеместно. И, очевидно, няма връщане назад.

С други думи, настана времето на тотална ерозия на личната неприкосновеност, както каза Филип Цимерман - създателят на криптографския метод PGP, по време на фоума PRACSE в "Атински информационни технологии" още през 2006 година.