През следващите няколко дни проблемът се задълбочава. На 23 септември апаратът започва да намалява скоростта си, за да навлезе в планираната орбита около Марс, но 49 секунди по-рано изчезва зад планетата, припомня Ройтерс, цитирана от БТА. Радиовръзката със Земята прекъсва и от тогава така и не е получен сигнал от "Марс клаймит орбитър".

Изстрелването на сонди към Марс изисква доста кураж. От 40 мисии за изследване на Червената планета само 14 са доведени до край. Останалите 26 претърпяват пълен провал или са окачествени като недостатъчно успешни. Срещу този мрачен залог НАСА се готви за най-неортодоксалното и рисково кацане на Марс - на 6 август марсоходът "Кюриосити" трябва да се спусне на Червената планета.

"Това е най-трудната роботизирана мисия, която НАСА някога е предприемала", сподели преди месец Джон Грънсфелд, директорът на американската космическа агенция по научните въпроси.

За да бъде доставен роботизираният геолог на Марс, инженерите са проектирали система, която би накарала карикатуриста и изобретател Руби Голдбърг да засияе. 900-килограмовият марсоход "Кюриосити" е твърде тежък, за да се спусне на повърхността с въздушни възглавници или с ракетни двигатели, успешно използвани от предишните шест лендъра на НАСА. Вместо това апаратът ще бъде снижен към повърхността с кабели от летяща платформа, функционираща като въздушен кран.

От НАСА първи признаха, че идеята е "налудничава", но въпреки това са убедени, че ще сработи. "Направихме всичко възможно. Тествахме всяка възможност. Конструирахме най-доброто, на което сме способни. Когато го проумеете, ще разберете, че идеята не е толкова налудничава", казва директорът на марсианската програма Дъг Маккъзишън.

Историята обаче не е на страната на НАСА, въпреки че САЩ досега се справят доста по-успешно от Русия с изследването на Марс. От 19 опита Русия и бившият СССР могат да се "похвалят" едва с няколко частични успеха.

Проблеми още при изстрелването провалиха почти половината от руските мисии, в това число и миналогодишния амбициозен проект "Фобос-Грунт" за връщане на проби от марсианска почва на Земята. Други апарати преминават като "слепци" край Марс или изгарят при навлизането в атмосферата при опитите си за кацане на Червената планета.

Дебютантите Япония и Китай също не могат да се похвалят с успех. Единствено Европа, която обслужва орбитиращия апарат "Марс експрес", се възползва от "късмета на новобранците".

"Извлякохме си много поуки дори от неуспехите", споделя Маккъзишън. Разследването показва, че провалът на мисията на "Марс клаймит орбитър" през 1999 г. се дължи на човешка грешка. Два месеца по-късно друг лендър буквално "захапва пръстта" - ракетните му двигатели се изключват твърде рано и той се разбива на повърхността.

Дори когато от инженерна гледна точка всичко е изпипано до съвършенство, самият Марс може да "върти номера". Космическият апарат "Маринър 9" на НАСА и два съветски орбитиращи апарата, пристигнали през май 1977 г., попаднаха в пясъчна буря. "Не притежаваме способност да предсказваме подобни неща. Ето защо Марс печели в надпреварата с човека през по-голямата част от времето", казва Дъг Маккъзишън.