Коментари - Илон Мъск: Живеем ли в симулация? | IT.dir.bg

"че можем да изчисляваме ирационалните числа с произволна точност" Ами не можем. За изчисляване с произволна точност ни трябва поне безкрайна памет или поне безкрайно време. За съжаление и двата ресурса е по-вероятно да са крайни (на ниво вселена), отколкото безкрайни. Относно квантуването, там положението е по-скоро ясно. Всяка мярка има минимален размер, под който тя вече губи своите свойства да бъде мярка. Например, разстоянието .. ако делим метър на две, пак на две и т.е. в даден момент ще стигнем до положението да получим парченце, което да няма размер ... поради причината, че понятието разстояние няма смисъл на такова ниво. И така, ако разстоянието има минимален размер, то всяко физично разстояние ще е ... цял брой пъти този минимален размер. А ако мерната единица ни е друга (напр. метър), разстоянията стават рационални числа.

Да, но ние говорим за измерване на определени обекти. Нали в крайна сметка симулацията се състои от това... Нека приемем, че имаме налице апериодичност - отново не е нужен безкраен ресурс за симулация. Фракталът също не е длъжен да бъде периодичен. Може да следва една обща ритмичност, която обаче постоянно да се променя на базата на елементарно правило, заложено поначало, като резултатът всеки път измества стария и всеки път е различен. Отново говорим за нещо, което може да се реализира на практика в компютърна игра.

Ами можем. Има например алгоритъм, който ти дава цифрата, намираща се на зададена позиция в шестнадесетичния запис на пи. Алогритъмът, за разлика от повечето други такива алгоритми, не изисква изчисляването на предхождащите позиции. Обяснението за квантуването е, с извинение, наивно. Базира се на представата, че не може да има обект с размери по-малки от някакъв характерен мащаб. Но това все още не е доказателство, че няма по-малки разстояния. Все едно да твърдиш, че като почнеш да разглобяваш една кола стигаш до най-малкото чаркче и оттам нататък не може да се дефинира нищо с по-малки размери.

Това за пи, че съдържа всичко, е само предположение. Недоказуемо засега. Нищо не пречи след 10^100000-тната цифра в десетична бройна система вече да не се среща изобщо някоя от цифрите. Т.е. тази цифра да се среща само краен брой пъти. За фракталите също не съм съгласна. Да вземем Множеството на Манделброт. То си е апериодично ... до степен на пълна непредсказуемост.

Все пак твърдя, че не може. Можем да изчислим с произволна КРАЙНА точност, но не и с произволна точност. Между двете има голяма разлика. Онази формула за пи, за която говориш, има свойството да изисква време O(n log n). Ако ми дадеш скорост на пресмятане, мога да ти дам такова n, че цялото време от съществуването на вселената да не ти стигне да сметнеш n-тата цифра. За минималния размер проблемът е теоретичен (не замо практически). При прекалено къси разстояния самото понятие "разстояние" губи смисъл. В примера с колата, правилната аналогия е такава: режеш колата на две и получаваш половин кола. Режеш пак на две и получаваш четвърт кола.... в даден момент стигаш до ниво на атом ... но на това ниво понятието "кола" не съществува. Може да си го цепиш колкото искаш, но това вече не може да се измери в мярката "кола".

За пи съм съгласен. Все пак съм написал "на теория". За фракталите обаче ще поспоря. Доколкото ми е известно всяка част на фрактала, когато се увеличи, възпроизвежда целия фрактал. Това ако не е периодичност, кое е?

Подозирам, че възможността за съществуването на изоморфизъм между фракталите и ирационалните числа ще е една доста вълнуваща тема за изследване от математиците. Може дори вече да са я захванали. Не знам.

Това важи само за някои фрактали, най-вече за тези, получени геометрично. Множеството на Манделброт (както и много други) не е от тези фрактали. При него няма копие на целия фрактал в себе си.

Всъщност, май се отклонихме от основното. А то беше - нужни ли са безкрайни ресурси за безкрайна симулация? Е, отговорът е не - с крайна ресурси може да се постигне безкрайна симулация. Друг пример пък е известното златно сечение. Това, че просто разгръщаме някаква възможност от комбинации, които съществуват в нашата реалност, съвсем не означава, че е нужно безкрайна пространство за тяхното съществуване в потенциален вид.

"нужни ли са безкрайни ресурси за безкрайна симулация" Безкрайна симулация ще изисква безкрайно време. Но ако времето не го считаш за ресурс, бих се съгласила, но с корекция: "безкрайна ПЕРИОДИЧНА симулация може да се направи с крайни ресурси"... защото ще са нужни ресурси само за симулиране на един от периодите.

Опитах се да намеря това за минималното разстояние, че горните неща съм ги писала по спомени. Основната дилема е дали пространство-времето е дискретно или непрекъснато. До мащаба на измеримостта с наличните технически средства то се държи като непрекъснато, без никакъв намек за дискретност. Но този мащаб е доста над мащабите на квантовите ефекти. При тях засега може да се работи само теоретично. Повечето от приетите теории изискват пространство-времето да е дискретно, защото в противен случай се получавали някакви проблеми (като получаване на безкрайни стойности и т.н.). В интерес на истината има опити с други теории, при които не се появяват тези проблеми, но пък се появявали други проблеми. С това приключвам, че след няколко часа съм на работа. Пък с тъмни ореоли около очите колегите могат да си помислят разни неща.

Не, времето не влиза в случая... Иначе, приемаме, че периодите са нанесени един в друг и произтичат един от друг, нали така. Тоест, не ги разглеждаме независимо един от друг, затова ще ползват един и същи ресурс.

Живеем ли в симулация? Разбира се че да. На практика сме сървис-инстанция на четвъртна нормална форма на виртуализиация на информацията - енергия, пространство, време. Нямам време да ви обяснявам, но грубо през призмата на програмната реализация: Големият взрив е конструктурът на сървиса Вселена, отговорен за създаването на уоркинг треда на тъй-наречената космическа радиация, отговорна от своя страна за цялостното създаване на трите компонента на вируализацията. Аре чао, че ме чака секюрити пач на друга вселена, и запуск на ферма от паралелни.

И на мен на това ми заприлича. Доста плоско!

Диалогът тук много ми напомня виц от преди 50-ина години: един милиционер казал на друг: -Знаеш ли, че на Маркс има живот? -Не бе, това са само хипотенузи. Дерзайте.

Ма той Big Bang тича в хипервайзорен режим и хич и не подозира, че току го трапват в ултра хипер такъв... :D.

Силно се съмнявам във вашите изводи защото хипотезите ви са погрешни. Конструктор може да бъде само интелигентно същество което осъществява своите идеи чрез разум , воля и технология.

Майсторе бий главата в килимчето и си общуувай с братята по черква къде се вреш дето не ти е мястото бе. Кой интелигентен конструктор е контруирал интелигентния ти конструктор ще обясниш ли. И моля те спести брътвежите за единоначалие и прочие безсмислици, просто се покрий.

Е, айде сега! Говоря Ви за Конструктори, а Вие ми опонирате с безфункционални КонструкТИ. Специално тези Ваши КонструкТИ, които реферирате, са изцяло вътрешни за информационния континум и са в триединство - публични с видимост от най-високо ниво но само вътре в континума, съдържат пойнтер към адрес на първична информативност и са задължително рийдонли. Те даже не са и параметри на Конструктура. Практически се ползват докато тредовете на континума изгенерират необходимите гетери и сетери за достоверна информация. Извинявайте, но Ви липсват елементарни познания по хипервистка!

Има ли значение къде живеем ?!

Много се кефя като има такава градивна дискусия както за ирационалните числа и нивото на форума се вдигне... БРАВО НА ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ! Респект!

Всъщност, основното беше да обясня от дълбокото, където съм, каква е тая далавера с ирационалните числа. Всичко друго са дискусии, в които нямах намерение да се впускам.

Приемам на доверие. В момента не съм подготвен да споря на тема фрактали, а и не разполагам с времето да попрочета нещо.

Именно. Има сериозни теоретични основания да са квантувани, но до момента все още се търсят измерими ефекти, които да потвърдят или отхвърлят тази хипотеза. Наскоро гледах в тубата някаква дама (тип Мичиу Каку) да предлага идеята да се ползва нещо като Брауновото движение. Както вероятно знаеш, то е послужило като окончателното доказателство за приемането на атомната структура на веществото. Основава се на наблюдаването на флуктуационно движение на по-големи частици, обусловено от хаотичното действие на по-малки такива. Та нещо от рода.

Хм, не бях взел под внимание фактора време. Може би си права.

Смъртта е преминаването от виртуалната реалност към по-горното ниво. Не казвам към реалността, защото може да има вложени виртуални реалности. Негодните играчи ги изпращат за рециклиране в Ада и после в изпран вид започват на чисто. Раят е като те допуснат в реалността.

Това, дето си го поствал напомня на диагноза за шизофрения. Я пак изгледай края на втора част на филма "Матрицата" и се запитай ти от коя страна на бариерата си! ПС. То бъдещето на жените наистина е да се съвокупляват с роботи, щото такива като теб ще са масовият продукт (нищо лично).