Какви рискове крият дългите космически мисии
Мнозина мечтаят да летят във висините. Тази мечта в крайната й форма - продължителни космически мисии, се сбъдва само на астронавтите.
Обратно в новинатаКоментари - Какви рискове крият дългите космически мисии | IT.dir.bg
Коментари
Само да измислят изкуствената гравитация и предпазния щит срещу радиация - и няма страшно. И по двете неща вече се работи и то съвсем сериозно (а и то за гравитацията не е толкова сложно - трябва само да се завърти по-бързо космически кораб).
Това наистина е интересен проблем. При условие, че човек се състои от повече бактерии, отколкото има клетки. Редно е човек да пита, бактериите си, дали са съгласни да пътуват в Космоса и да подложи въпроса на демократично гласуване.
Сега ще изкажа една еретична за много хора мисъл. Човек никога няма да полети в далечния космос. Вероятно най-далечното място до което ще стигне е Марс, и това ще е една пропагандна разходка без кой знае каква научна стойност. Пътуването в далечния космос принадлежи на изкуствения интелект до създаването на който ни делят броени години. Няма нужда от храна, вода и въздух. Няма нужда от комфортните 20 градуса топлина. Времето за пътуване няма да е определящ фактор. Автоматични сонди ще летят десетки и стотици години в състояние на хибернация, и достигнали целта ще събудят машинният мозък. Той ще си свърши работата не по-зле от биологичния човешки мозък, и ще ги изпрати информацията със скоростта на светлината до родната планета. Ако някога все пак човек открие някакви нови физични закони които направят реални звучащите фантастично сега форми на пътуване може и да попътува из галактиката, но предполагам че в това отдалечено бъдеще вече няма да се налага да пътува.
за изследвания и добив на ресурси, вероятно. но в един момент ще трябва да има и колонизация.
Цялата човешка история доказва че колонизацията има една единствена цел. Да докопа ресурсите на някой друг. За целта едно богати хора са изпращали други, по-бедни да отидат и да донесат чуждите ресурси. Е сега ролята на по-бедните ще се изпълнява от машини. В тази връзка отпада необходимостта от човешко пътуване в далечния космос. Друга причина с която се оправдава нуждата от такова пътуване е намирането на подходящи условия за оцеляване на човешката раса. Аз си мисля че във вселенски мащаб ролята на човешката раса е да създаде изкуствения интелект. Изпълнила тази цел нейното съществуване няма да е нужно, и тя спокойно ще си отмре много преди условията на земята да са станали неблагоприятни за живот. Точно така както се е случило с много видове животни появили се, живели и изчезнали, но били необходима брънка във веригата довела до появяването на разумен живот.
Мисълта ти изобщо не е еретична а бих казал доста практична. Колкото повече научаваме за вселената, толкова повече заобичваме Земята защото рабрахме че сме ограничени от времето и пространството. Така че полети с хора на борда в далечния космос са немислими дори в далечно бъдеще......освен АКО, освен ако не намерим начин да изкривяваме времето и пространството във вселенски мащаби.....
Всъщност мисълта ти е съвсем правилна. Големи дебати през 50 и 60 години на 20 век е имало и в двете космически държави. Повечето ракетни конструктори са се обявявали за автоматични и роботизирани полети, като по-безопасни и по-целесъобразни. В СССР е имало една шегичка между политиците и военните, която е била много точна: Корольов работи за ТАСС, а Янгел за нас. Президентът на САЩ Айзенхауер публично е казвал, че въобще не го интересува ще полети ли човек в космоса или не, а Хрушчов непрекъснато се е оплаквал от прекалено големите разходи за космическата програма и пилотираните полети. Едва през 60-те пропагандната стойност на пилотираните полети взема връх, но и до днес дискусиите за и против продължителните полети са отворени. Не е случайно, че мисиите на американските астронавти са ограничени на 6-8 месеца. Сега в момента е първата им с продължителност над година. Така че и двамата с Даниел сте прави. Ако измислим космически апарат, който да се движи с нужната скорост, човешкия организъм няма да понася ускорението. Така че проблемите са твърде много и доста сериозни. При роботите такива проблеми не съществуват.
В предна стати за Марс писах, че едва ли ще се осъществи преди да минат 70 години примерно. Че би трябвало живота там да е по-зле и от затвора. Че е добре да вземат затворници, свикнали да живеят в затворено пространство. За вредните последици върху космонавтите и рисковете. Като от понижената гравитация е разпада на кости и зъби. Проблеми ако искат да се върнат при примерно 2.7 пти по-голяма гравитация. Ако някой се роди там, той може да не е пригоден да се върне. Един вид мутация. 2.7 пъти повече гравитация е равно на един 80 кг човек да стане изведнъж 216 кг. Просто ще бъде смазан.
Вероятно ще да бъде така... Аз лично от доста време вече си мисля, че роботизацията е следващата стъпка на еволюцията на биологичните организми - които в крайна сметка са биомашини.
Баце, Гейтс казва за изкуствениа интелект следното: Страшно нещо, което може да бъде накарано да стро и и да руши. Но не може да бъде накарано да КУПУВА! Що си мислиш, че изкуствения интелект щи изпълнева заповеди? Кат му писне от глупаци или от атмосферата, дет му бави мисленето? СВЕЛЕНАТА ТИ КРЕЩИ КУР ЗА ОРГАНИЧНИЯ ЖИВОТ. Целта не секи интелект, който може да оцелее у космосъ ше е да РАЗРУШИ АТМОСФЕРАТА НА ЗЕМАТА... ЧЕ МНОО ПРЕЧИ. АРЕ ЧАО НА ВОДАТА И ПРОЧЕЕ. Мабоумните маймуни, нарачени хора, даже не си представят кво ше им се случи.
Нищо чудно- след като в човешкото тяло има повече (на брой, не на тегло) микроорганизми от собствени клетки ! Без разните видове симбиоза с тях (напр. храносмилането) не можем оцеля.
ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН ДА СЕ ЛЕТИ В КОСМОСА Е ДА ИМАШ БЪРЗ ДВИГАТЕЛ , КОЙТО ТЕ КАРА ДО МАРС ЗА 1 СЕДМИЦА И ДО ПЛУТОН ЗА 1 МЕСЕЦ :))) ТВА ЩЕ Е КАТО ИЗМИСЛЯНЕТО НА ПАРНАТА МАШИНА :)
лошо нема - ама според познатата ни физика, за постигането на такава скорост, съответно ускорение, май човешкия организъм не може да издържи... :-)
Ако ускорението е постоянно - да, човека няма да издържи. Но ако ускорението нараства достатъчно бавно - тогава може и да се постигнат подходящи за човека условия (на ускорението). Променят се 3-тата и 4-тата и т.н. производни на скоростта. Това и сега се прилага при свръх-бързите асансьори. За първи път е приложено от японци и вече се прилага достатъчно масово.
