Неочакван урок по киберсигурност: Освен изкуството и паролите в „Лувъра“ са от минали епохи

Когато паролата е „Лувър“, изкуството се оказва по-сигурно от системите, които го пазят

Снимка: iStock by Getty Images

Неочакван урок по киберсигурност: Освен изкуството и паролите в „Лувъра“ са от минали епохи

Когато паролата е „Лувър“, изкуството се оказва по-сигурно от системите, които го пазят

15:28 | 13 ноември 2025 5337 Снимка: iStock by Getty Images

Казват, че очите на Мона Лиза изглеждат така, сякаш те следят, независимо откъде я гледаш. Легендарната илюзия на Леонардо да Винчи кара милиони туристи да се усмихват неловко - защото каквото и да правиш, тя като че ли знае следващия ти ход. Но изглежда, че този проницателен поглед не е достигнал до киберзащитата на една от най-известните културни институции в света.

След дръзката кражба през октомври, когато четирима мъже изнасят исторически бижута посред бял ден от "Лувъра", доклад по случая разкрива истински абсурд: паролата за CCTV системата на музея била... "Лувър". В епохата на изкуствения интелект, биометрията и криптираните услуги, един от най-големите музеи в света се оказва защитен с парола, подобна на "123456".

Ако това може да се случи на най-посещавания музей в света, представете си колко "отворени врати" има в системите, които не са с такъв мащаб.

Киберсигурността е въпрос на превенция

Случаят от Париж показва колко лесно дори големи и реномирани организации могат да станат жертва на пробив, когато не са взети навременни мерки. Докладът на ANSSI още през 2014 г. е сигнализирал, че музеят използва остарял софтуер и слаби пароли, като е препоръчал модернизация, криптиране и строг контрол на достъпа. Вместо това приоритет са получили видими проекти - нови изложби и ремонти - докато "невидимата" дигитална сигурност е останала на заден план.

Този контраст между инвестициите в имидж и пренебрегването на технологичната защита е често срещан. Бизнеси, институции, училища и болници - всички се стремят към дигитализация, но често без цялостна стратегия за защита.

Интелигентната защита

Киберпрестъпниците вече не действат на случаен принцип. Те използват системи с изкуствен интелект, които автоматично сканират хиляди сайтове и приложения, откривайки стари версии на софтуер, изтекли пароли или неправилни конфигурации. Всяка уязвимост е покана - и колкото по-дълго остане незабелязана, толкова по-сериозни могат да бъдат последствията. Един компрометиран акаунт може да отвори достъп до клиентски данни, вътрешни бази и финансови системи.

Паролите остават най-често използваният метод за защита - и едновременно най-слабото звено. Случаят с "Лувъра" го доказва, но подобни примери има и в бизнеса. През 2021 г. например LinkedIn загуби данни на над 700 милиона потребители след пробив в публичен интерфейс.

Цялостен подход към сигурността

Подобни пробойни показват, че ефективната защита изисква цялостен подход - съчетание от технологии, политики и човешко внимание. От защитата на крайните устройства (Endpoint protection) и централизиран мониторинг чрез Security Operations Center (SOC), до редовни Penetration Tests и симулации на атаки - всички тези мерки имат една цел: откриване и предотвратяване на слабости, преди да бъдат използвани от злонамерени страни.

Компании като А1 подпомагат организациите в изграждането на устойчива защита на всички нива. Сред предлаганите решения са услуги за наблюдение и анализ на сигурността, както и инструменти за защита на публични онлайн системи и приложения. Такива технологии могат да засичат и блокират опити за проникване, SQL инжекции, DDoS атаки и други заплахи в реално време - не просто реагирайки, а предотвратявайки инциденти чрез постоянен мониторинг и автоматично разпознаване на аномалии.

"Лувърът" може да загуби едно бижу и пак да остане велик. Вашият бизнес обаче едва ли може да си позволи загубата на доверие, данни или време. Истинският урок от този случай е, че киберсигурността не е лукс - тя е част от основата, върху която се гради устойчивостта на всяка организация.

ИЗБРАНО