Българските имена на места из Слънчевата система (снимки) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Българските имена на места из Слънчевата система (снимки) 9
Снимка: ESA

Българските имена на места из Слънчевата система (снимки)

Или как Източните Родопи и Марс споделят река Арда, а на Луната се извисява планината Хемус

| Редактор: Стоян Гогов 15 7421

Новината за кръстен на българка астероид (42772 Кокотанекова) ни накара да се запитаме има ли и други обекти в Слънчевата система, които носят български имена.

Вижте снимки на космическите обекти с български имена >> >> >>

През 1970 година съветският астроном Тамара Смирнова кръщава открит от нея астероид 2575 България. Диаметърът му е 7 километра, а обектът се намира в астероидния пояс между Марс и Юпитер.

Малко по-късно, работещата в Крим, Смирнова открива по-голям астероид с диаметър между 10 и 20 километра, който кръщава на Георги Димитров.

Колегата й от същата обсерватория Николай Чьорних открива обект в астероидния пояс между Марс и Юпитер на 1 април 1976 г., наречен Габрово в чест на Деня на шегата и известното чувство за хумор на хората от старопланинския град. Диаметърът на "шеговития" астероид е 15 километра, а от Габрово обявяват, че ще дадат почетно гражданство на първия човек, стъпил на "тяхното" космическо тяло.

С отварянето на обсерваторията в Рожен, обектите, открити от български астрономи, носят български имена. Засега обаче те нямат ясни снимки. Треската за ресурси в Космоса може да промени това. Много е вероятно астероидите България, Шипка, Хан Аспарух, Христо Ботев, Климент Охридски, Шумен, Габрово, Георги Димитров, Атанасов, Кирил и Методи и Рожен да крият голямо количество ресурси. До посещаването им от хора или апарати обаче ни делят столетия.

Българските имена в космоса не се изчерпват с астероиди. Образувания на Марс, Луната и луните на Юпитер носят доста познати имена.

От 1961 година 560-километровата планинска верига на Луната носи името Хемус. Тя се простира до Морето на спокойствието и е от видимата страна на Луната.

Европа е луна на Юпитер, която крие глобален океан от течна вода под повърхността си. Едно от любопитните за учените тъмни петна на обекта се нарича Тракия. НАСА планира да проучи по-подробно образуванието, което се намира в съседство с по-малкото тъмно петно Тера. Мисията "Клипър" ще бъде изстреляна към Юпитер през 2024 година, а в началото на идното десетилетие ще видим по-ясни снимки на района Тракия.

Освен софийски квартал, Редута е място, над който често валят киселинни дъждове, а температурата е около 500 градуса по Целзий. Причината за това е, че Редута е хребет на Венера.

На най-близката до Земята планета се простира и дългата 200 километра Самодивска планина. На Венера се намират още кратера Радка, Здравка и единственият кратер, наречен на българска актриса - Адриана Будевска.

Всеки посетил втория най-малък град у нас - Маджарово, може би е останал впечатлен от "марсианския" пейзаж по поречието на Арда. Може би това е причината на Червената планета да има 186-километрова долина на пресъхнала река, наречена Арда.

На Марс се намира още кратерът Дулово, чийто пясъчни дюни са непокътнати от хилядолетия. Червената планета крие още обекти, като Нестос и Хеброс, наречени на гръцките имена на едни от най-големите родни реки.

С българското име Марица обаче е наречен кратер на огромния астероид Матилда, който на практика представлява 50 километров блок от въглищна руда. Всички кратери там носят имената на зони, богати на въглища.

Българските имена на места из Слънчевата система (снимки) 9

Българските имена на места из Слънчевата система (снимки)

Или как Източните Родопи и Марс споделят река Арда, а на Луната се извисява планината Хемус

| Редактор : Стоян Гогов 15 7421 Снимка: ESA

Новината за кръстен на българка астероид (42772 Кокотанекова) ни накара да се запитаме има ли и други обекти в Слънчевата система, които носят български имена.

Вижте снимки на космическите обекти с български имена >> >> >>

През 1970 година съветският астроном Тамара Смирнова кръщава открит от нея астероид 2575 България. Диаметърът му е 7 километра, а обектът се намира в астероидния пояс между Марс и Юпитер.

Малко по-късно, работещата в Крим, Смирнова открива по-голям астероид с диаметър между 10 и 20 километра, който кръщава на Георги Димитров.

Колегата й от същата обсерватория Николай Чьорних открива обект в астероидния пояс между Марс и Юпитер на 1 април 1976 г., наречен Габрово в чест на Деня на шегата и известното чувство за хумор на хората от старопланинския град. Диаметърът на "шеговития" астероид е 15 километра, а от Габрово обявяват, че ще дадат почетно гражданство на първия човек, стъпил на "тяхното" космическо тяло.

С отварянето на обсерваторията в Рожен, обектите, открити от български астрономи, носят български имена. Засега обаче те нямат ясни снимки. Треската за ресурси в Космоса може да промени това. Много е вероятно астероидите България, Шипка, Хан Аспарух, Христо Ботев, Климент Охридски, Шумен, Габрово, Георги Димитров, Атанасов, Кирил и Методи и Рожен да крият голямо количество ресурси. До посещаването им от хора или апарати обаче ни делят столетия.

Българските имена в космоса не се изчерпват с астероиди. Образувания на Марс, Луната и луните на Юпитер носят доста познати имена.

От 1961 година 560-километровата планинска верига на Луната носи името Хемус. Тя се простира до Морето на спокойствието и е от видимата страна на Луната.

Европа е луна на Юпитер, която крие глобален океан от течна вода под повърхността си. Едно от любопитните за учените тъмни петна на обекта се нарича Тракия. НАСА планира да проучи по-подробно образуванието, което се намира в съседство с по-малкото тъмно петно Тера. Мисията "Клипър" ще бъде изстреляна към Юпитер през 2024 година, а в началото на идното десетилетие ще видим по-ясни снимки на района Тракия.

Освен софийски квартал, Редута е място, над който често валят киселинни дъждове, а температурата е около 500 градуса по Целзий. Причината за това е, че Редута е хребет на Венера.

На най-близката до Земята планета се простира и дългата 200 километра Самодивска планина. На Венера се намират още кратера Радка, Здравка и единственият кратер, наречен на българска актриса - Адриана Будевска.

Всеки посетил втория най-малък град у нас - Маджарово, може би е останал впечатлен от "марсианския" пейзаж по поречието на Арда. Може би това е причината на Червената планета да има 186-километрова долина на пресъхнала река, наречена Арда.

На Марс се намира още кратерът Дулово, чийто пясъчни дюни са непокътнати от хилядолетия. Червената планета крие още обекти, като Нестос и Хеброс, наречени на гръцките имена на едни от най-големите родни реки.

С българското име Марица обаче е наречен кратер на огромния астероид Матилда, който на практика представлява 50 километров блок от въглищна руда. Всички кратери там носят имената на зони, богати на въглища.