Новината за кръстен на българка астероид (42772 Кокотанекова) ни накара да се запитаме има ли и други обекти в Слънчевата система, които носят български имена.

Вижте снимки на космическите обекти с български имена >> >> >>

През 1970 година съветският астроном Тамара Смирнова кръщава открит от нея астероид 2575 България. Диаметърът му е 7 километра, а обектът се намира в астероидния пояс между Марс и Юпитер.

Малко по-късно, работещата в Крим, Смирнова открива по-голям астероид с диаметър между 10 и 20 километра, който кръщава на Георги Димитров.

Колегата й от същата обсерватория Николай Чьорних открива обект в астероидния пояс между Марс и Юпитер на 1 април 1976 г., наречен Габрово в чест на Деня на шегата и известното чувство за хумор на хората от старопланинския град. Диаметърът на "шеговития" астероид е 15 километра, а от Габрово обявяват, че ще дадат почетно гражданство на първия човек, стъпил на "тяхното" космическо тяло.

С отварянето на обсерваторията в Рожен, обектите, открити от български астрономи, носят български имена. Засега обаче те нямат ясни снимки. Треската за ресурси в Космоса може да промени това. Много е вероятно астероидите България, Шипка, Хан Аспарух, Христо Ботев, Климент Охридски, Шумен, Габрово, Георги Димитров, Атанасов, Кирил и Методи и Рожен да крият голямо количество ресурси. До посещаването им от хора или апарати обаче ни делят столетия.

Българските имена в космоса не се изчерпват с астероиди. Образувания на Марс, Луната и луните на Юпитер носят доста познати имена.

От 1961 година 560-километровата планинска верига на Луната носи името Хемус. Тя се простира до Морето на спокойствието и е от видимата страна на Луната.

Европа е луна на Юпитер, която крие глобален океан от течна вода под повърхността си. Едно от любопитните за учените тъмни петна на обекта се нарича Тракия. НАСА планира да проучи по-подробно образуванието, което се намира в съседство с по-малкото тъмно петно Тера. Мисията "Клипър" ще бъде изстреляна към Юпитер през 2024 година, а в началото на идното десетилетие ще видим по-ясни снимки на района Тракия.

Освен софийски квартал, Редута е място, над който често валят киселинни дъждове, а температурата е около 500 градуса по Целзий. Причината за това е, че Редута е хребет на Венера.

На най-близката до Земята планета се простира и дългата 200 километра Самодивска планина. На Венера се намират още кратера Радка, Здравка и единственият кратер, наречен на българска актриса - Адриана Будевска.

Всеки посетил втория най-малък град у нас - Маджарово, може би е останал впечатлен от "марсианския" пейзаж по поречието на Арда. Може би това е причината на Червената планета да има 186-километрова долина на пресъхнала река, наречена Арда.

На Марс се намира още кратерът Дулово, чийто пясъчни дюни са непокътнати от хилядолетия. Червената планета крие още обекти, като Нестос и Хеброс, наречени на гръцките имена на едни от най-големите родни реки.

С българското име Марица обаче е наречен кратер на огромния астероид Матилда, който на практика представлява 50 километров блок от въглищна руда. Всички кратери там носят имената на зони, богати на въглища.

ИЗБРАНО